(Водещ на рубриката „Фантастика и музика“: Преслава Кирова)

Предимството да имаш по-голям брат е всеизвестно. Освен че – щеш не щеш – физическото и психическото ти развитие достигат бързо неподозирани висоти, имаш светъл пример, който става направо заслепяващ, щом започнеш да слушаш, купения от него двоен албум на Куйн и си запееш „Флаш, аааа…“ още на крехка възраст :)

Така открих и концептуалния албум „Война на световете“ – тършувайки из касетите му. Нищо особено, изподраскана от употреба и презаписи, невзрачна касета с „лекарския“ му почерк. Тогава имах навика да слушам всички попаднали ми касети наред с надежда, че ще открия нещо, което ще ми хареса. Навикът продължава, леко модернизиран, и досега. Има една песен на Канзас, „Молитва за дъжд“, която открих тогава така, а сега я няма никаква… да не се отплесвам… Та, увлечението ми по гласове е отдавна, особено към говорещи на твърд английски, и може би започна с този на Ейвън от „Седморката на Блейк“… ама, разбира се. Ричард Бъртън ме спечели веднага, макар тогава да не разбирах много какво точно говори. Начинът, по който звучеше, ми стигаше, а в съчетание с музиката… беше нещо, което не бях слушала никога. И веднага се започна търсенето на текста чрез съученици, писмобуквени дилъри, в гимназията, които вадеха и разпространяваха апокрифно английски текстове. Тогава нямаше интернет и всичко беше по-трудно, но и затова много по-интересно. Слушайки я сега, мога да кажа, че не е загубила нищо от качествата си и че това е то – класиката в целия й блясък. (Някъде по същото време открих и „Коса“, и „Исус Христос суперзвезда“… но те са в други нюанси.) И така:

„Война на световете“, рок-опера от 1978 г., продуцент и оркестрация Джеф Уейн

С участието на сър Ричард Бъртън в ролята на Разказвача, Дейвид Есекс, Джъстин Хейуърд от Муди Блус, Фил Лайнът от Тин Лизи, Джули Коувингътън, известна с изпълнението на оригинала на „Не плачи за мен, Аржентина!“ и др. Текстовете са написани от Гари Осборн, който пише текстовете на много от песните на Елтън Джон.

Операта печели наградата „Айвър Новело“ и Наградата за най-добра музика, основана на фантастика и фентъзи, като е оценена подобаващо от Стивън Спилбърг, Джордж Лукас и Алфред Хичкок. Сингълът „Forever Autumn“ е оценен особено добре като самостоятелно изпълнение в Съединените щати и се превръща дори в хит в местните дискотеки и клубове по онова време след множество ремикси. От него са продадени хиляди копия и в много други страни, а във Великобритания се задържа 290 дни в Топ 100 – рекорд, бит единствено от „Обратната страна на Луната“ на Флойд. Любимата ми част от операта не е точно тази, но…

През 2005 г. албумът е преиздаден с голям успех и влиза в Топ 40 на най-продаваните албуми за всички времена за 2009 г. във Великобритания. Подобно на „Исус Христос супер звезда“ и „Томи“ през 2006 г., когато се честват 140 г. от Рождението на Уелс, операта се превръща в грандиозно музикално шоу, което обикаля света.

Албумът включва 13 отделни парчета с времетраене около час и половина, придържащи се към сюжета на книгата на Уелс:

1. The Eve Of The War
2. Horsell Common And The Heat Ray
3. The Artilleryman The Fighting Machine
4. Forever Autumn
5. Thunder Child
6. The Red Weed
7. The Spirit Of Man
8. The Red Weed (Part 2)
9. The Artilleryman Returns
10. Brave New World
11. Dead London
12. Epilogue (Part 1)
13. Epilogue (Part 2)

Миналия месец (юни) излезе новата версия на операта, с допълнения към основните изпълнения, със заглавие „Новото поколение“. В нея ролята на Разказвача е поверена на Лиам Нийсън. Съществуват и други рок-албуми, вдъхновени от фантастични произведения, но нищо подобно на „Война на световете“ не е правено до сега. Освен „Война на световете“ Уейн прави още една рок-опера през 1992 г. – „Спартак“, в която участват Антъни Хопкинс, Катрин Зита Джоунс, Алън Кинг и др.

Можете да откриете цялата стара версия на операта, както и всеки един от синглите, в Youtube и Амазон, а в Walk Awhile е публикуван и пълният текст.

Горещо ви препоръчвам да я чуете!:)