Библиотека Български разкази

С венец от жълти лалета, от Стефан Минчев (фантастичен разказ)

С венец от жълти лалета, от Стефан Минчев (фантастичен разказ)

(Водещ на рубриката „Къс разказ“: Gost)

С венец от жълти лалета

фантастичен разказ

от Стефан Минчев

 

Нещо стана, страх ме е, не мога да се движа, опитва да каже старецът, но от разкривената му уста се чува: „Ммммм … ъгнннн … мммм.”

Роднините – събрани около него. Повтарят му, че вече е по-добре, че много ги е уплашил, че страшното е минало, че всичко ще се оправи… Никак не са убедителни. Стиви Лонгман вижда ужаса в очите на двамата сина и снахите, а внуците дори не смеят да приближат и надничат иззад възрастните с ококорени очета.

Най-накрая се ометоха. Какво, по дяволите, се случи? Вчера си бях съвсем наред, размишлява Стиви, след като близките го оставят на спокойствие и отиват да се съвещават в съседната стая с личния му лекар д-р Рафалски. Опитва да възстанови събитията от последните 24 часа: Посещение в бакалията, една бърза контра в бръснарницата, за обед – пържено пиле, после гледах някакво софт порно по телевизията и си поиграх с Уинки – нищо, че и двамата сме на 77 години, накрая разходка в парка… мамка му, забравих си шапката, а беше доста горещо

Не успява да си спомни нищо друго. За пореден път опитва да помръдне крак, ръка, пръст. Не успява. Усеща, че нещо не е наред със сетивата му. Очите са окей, но не усеща в устата си вкус. И обонянието го няма никакво. За сметка на това слухът му е изострен като на сова. Той ясно чува през затворената врата гласа на Рафалски:

– Получил е много сериозен инсулт. Мозъкът му беше задръстен с тромбички като главната улица в шест следобед през лятото. Сега е стабилизиран, но няма защо да се лъжем – от такава дупка не се излиза. Инвалидността му е 98 %. Двете семейства трябва да решите кой и как ще го гледа. Старият Стиви никога вече няма да се изправи и да отиде до тоалетната. До края на живота си ще носи памперс. Мисля, че ще ви е нужна болногледачка за постоянно.

Свършен съм, мисли Лонгман и опитва да заплаче, но не успява. В този момент при него влиза най-малкият му внук – 4-годишният Стив младши, и крещи:

– Тате, дядо се е наакал.

* * *

Стиви Лонгман гледа тавана и упорито опитва да прогони един натрапчив спомен – самият той, дете на 8 години, седи до победения от инсулта баща на своя баща, който мърмори нечленоразделно. Написал е всички букви от азбуката върху един лист и казва: „Дядо, ти само посочвай с пръст буквичките една след друга, за да разбера какво искаш да кажеш.” В отговор старецът изфъфля нещо и започва да плаче. Откъде да знае Стиви, че дядо му не умее да чете и пише.

Лонгман усеща нечие присъствие и лек повей раздвижва редките коси върху челото му. Той отваря очи и го вижда изправен до леглото – колкото страшен, толкова и прекрасен. Ангелът на смъртта е облечен в жълт костюм и червена риза. Върху рижата си глава е поставил венец от жълти лалета.

– Като пламъци са… тези лалета. Изгарят ти очите, докато ги гледаш – мълви Стиви, чийто език изведнъж се развързва.

Ангелът бръква под сакото с лявата ръка и изважда сияен „Смит и Уесън” от чисто злато. Усмихва се и златните му зъби светват.

Сигурно и златният му кадилак е паркиран някъде отвън, решава старецът.

– Време е – подканва го Ангелът.

– Страх ме е – отвръща смъртникът.

– Така сте устроени. Появявате се и си отивате, треперейки от страх.

– Има ли нещо отвъд?

– Бездна. А сега тръгвай – казва Ангелът на смъртта, насочва револвера към Стиви и запъва петлето.

– Неее, страх ме еееееее…

* * *

– Докторе, нали казахте 98 % инвалидност? Тогава как е възможно това? Намерихме тате в коридора пред входната порта. За да стигне дотам, е трябвало да отвори други две врати и да измине двайсет метра – крещи в телефонната слушалка по-големият син на Лонгман.

Другият просто се е втренчил в жълтите от тютюна мъртви пръсти на баща си, сгърчени върху червения мокет.

 

Стефан Минчев е бургазлия до мозъка на костите. Обича да пише и чете – предимно северноамериканска литература в жанровете хорър, трилър, съспенс, южноамерикански магически реализъм, фантастика, класика. Пише по-често прессъобщения, поради естеството на работата си. През последните години с удоволствие участва в различни литературни конкурси – ей така, за да си свери часовника. Вярва, че смисълът на съществуването е движението – и на ума, и на тялото.

 

* Разкази за рубриката изпращайте на адрес: или през формата за контакт.

4 comments on “С венец от жълти лалета, от Стефан Минчев (фантастичен разказ)

  1. Много добро попадение. Бих се радвала на още негови творби ;)

  2. Радвам се, че ти харесва. Сега видях, че чувството не е от днес. :)

  3. Г-н редактор на рубриката, аз си дрънча ново четиво, а Вие ме анализирате…
    Я изнудете Стефан за още!

  4. Госпожице Зори, не разбирам защо трябва да го правя, след като Вие така вещо сте се заели вече!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.