Колонка

Coheed and Cambria (Преслава Кирова)

Cohhed and Cambria (Преслава Кирова)

„Coheed and Cambria” са американска рок банда от Найък, щата Ню Йорк, създадена през 1995 г. Музиката им е в стил прогресив рок, пънк рок, метъл и пост-хардкор.

Всички албуми на групата са концептуални и разказват сюжетната линия на фантастичната история „The Amory Wars” (с оригинално заглавие „The Bag.On.Line Adventures”), написана от солиста Клаудио Санчес и издадена като едноименна поредица от комикси и роман. Всеки студиен албум разказва част от тетралогията. Досега групата е направила шест студийни албума, три концертни, както и няколко специални издания. На 14 юли 2012 г. на Comic-Con, издателството, което публикува историята Evil Ink Comics обяви, че тя ще бъде адаптирана за киното от Mark Wahlberg and Leverage, компанията, която стои зад сериалите „Boardwalk Empire” (Престъпна империя) и „Entourage” (Антураж).

Тя разказва за света на Небесните огради, куп от 78 планети, които се задържат на местата си благодарение на свързващите ги стълбове от енергия, известни като „Keywork“. Първата част описва борбата на Кохийд и Камбрия Килганон срещу Вилхелм Рейн, Върховният три-маг, по-късно споменат като Архимаг. Кохийд е приютил вируса Монстар, който щом се задейства, предизвиква охлаждане на звездните трансформатори, държащи планетите в порядък. Като бивш член на K.B.I. (Недоволен от реда на Върховния маг доктор създава тази група от хора със свръх способности) Кохийд е В; Beast – Звяр. Има остриета, които излизат от лявата му ръка и може да трансформира дясната си в огнестрелно оръжие. Убит е от съпругата си Камбрия при конфликт, възникнал при превръщането му в Монстар. Камбрия притежава вид психична и ясновидска сила. Като предишен член на K.B.I. тя е K; Knowledge – Знание. Самоубива се след убийството на съпруга си, за да спаси Земя III.

Втората е съсредоточена върху героичното пътуване на сина им, с роля на месия, Клаудио Килганон. Накрая той се изправя срещу Архимага, който е абсолютния владетел на Небесните огради и виновник за смъртта на Кохийд и Камбрия.

Класически комикс!:)

През 2012 г. излиза петият албум „The Afterman: Ascension“, който е част от последното книжно творение на Санчес и компания „The Afterman: Ascension and Descension“, което излиза като „coffee table book” – нещо като списание с твърди корици, с много качествени илюстрации и малко нахвърлян тест, така че когато човек го разгърне, това което вижда е нещо като символ.

Интересното в случая е, че Писателя освен да измисли и участва в историята, много добре успява да я пресъздаде и с музика.
Изслушах всички албуми и мога да кажа, че музиката е страхотна.
Гласът на Писателя е нещо съвсем друго и често придава на звученето характерния по-мек, мелодичен „американски“ стил, които на мен не ми допада особено. (Какво да се лъжем – все едно пее герой от аниме или както някой се беше изказал в Ютуб, във връзка с кавъра им на „The Trooper“ на Мейдън: „Сякаш Майкъл Джексън пее хеви метъл.”:)
Със сигурност мога да кажа, че ако заложат на инструменталите ще си купя някой от албумите им. Макар, че текстовете им са много добри и при друг вокал биха могли да звучат различно.
За мен най-добрия им албум е този от 2007 г. „Good Apollo, I’m Burning Star IV, Volume Two: No World for Tomorrow“, макар че предишния печели наградата на Метъл Хамър за най-добър албум, вероятно заради най-добрата им песен „Welcome home“, която стана известна и покрай трейлъра на анимацията „9” на Тим Бъртън. В нея е описана неприязънта между Писателя и мис Ерика Корт, персонажи от историята.

Като цяло ги обвиняват в заемки от доста групи – Лед Цепелин, Куин, Полис, Тин Лизи, Флойд и може би точно затова този албум ми хареса толкова – защото в него усещам познати любими изпълнители.

През 2011 г. песента им „Deranged“, която е кавър на „Beer Drinkers & Hell Raisers“ на Зи Зи Топ, става саундтрак към видео играта „Batman: Arkham City“.

Въобще хората залагат много и като цяло на пренаписването и взаимстването, но може би пък това да е начина да не се забравят старите добри неща и да живеят втори живот. А и както казва един специалист в писането „… никой композитор не проявява съмнение по отношение на оригиналността на вариациите.“
И наистина хубавото, и което ме впечатли е, че някой е създал цял един свят от думи, образи и звук, достъпен и въздействащ на различни нива на сетивност. Очаквайте, типично по американски, зърнена закуска и парфюм със същата марка.:)