(Водещ на рубриката „Къс разказ“: Gost)
Прототипът
разказ
от Николай Ничев
Момчето се бореше с кормилото, което имаше форма на осморка, разположена хоризонтално, или пък форма на знака за безкрайност. За момчето по-подходящото сравнение бе това със знака за безкрайност. Вдъхваше му сила, смелост и вяра, че кормилото, което държи в ръцете си, е по някакъв начин символичният знак за неговата лична победа и свобода, завоювана с построяването на прототипа. Защитното стъкло отпред го отделяше от свистящия въздух. Прототипът имаше формата на силно сплескан отгоре и отдолу бобслей, с изострен като острие на кинжал нос. Защитното стъкло бе източено назад под нисък ъгъл и сякаш бе продължение на самия нос. Момчето бе разположено в удобна каучукова седалка, издълбана и оформена според формата на тялото му в полулегнало положение. Седалката бе широка, удобна, имаше достатъчно пространство за раменете и краката му. Не бе правил компромиси с удобството в кабината на прототипа. На водещия машината трябва да му е удобно.
Двигателят ревеше, прототипът прелиташе ниско над върховете на боровете по склона на планината. Бе загубил известна височина, кормилото бе натежало в ръцете му. Спускаше се стремително, подобно на куршум, излетял от цевта на далекобойна пушка. Върховете на боровете чегъртаха по корема на прототипа. Зад машината въздухът трептеше от жегата на двигателя и пърлеше клонаците. Не успяваше да отнеме от скоростта. Цепеше въздуха и прелиташе над стръмните склонове като ураган. Беше успял, беше построил прототипа, летеше свободен като дракон, разкъсваше небесата и покоряваше пространството с неговата собствена летяща кола – машина от сънищата и мечтите му.
Как бе успял? Все още самият той се учудваше на своето постижение. Летеше с увеличаваща се скорост над върховете на широколистна гора, с резки маневри избягваше по-високите дървета, вече летеше под нивото на върховете им. Погледът му бе концентриран и съзнанието устремено. Момчето се бореше с кормилото, но то не действуваше с пълния си ход. Не успяваше да отнеме и от скоростта. Мислеше си, че може би някои машини не са създадени, за да намаляват или за да спират и обръщат назад. Някои машини просто продължаваха само напред. Както и някои хора. Тази машина и този човек явно бяха от една порода. Хълмът се оголи, канари, обрасли с мъх, стърчаха отчаяни като натрошените зъби на пияница. Между ниски дръвчета се виждаше ръбът на широка и дълбока пропаст. Прототипът задра в един зъбер, металът изскърца, наклони се вдясно, коремът му остърга ръба на пропастта, свлече в празното пространство пръст, парцали мъх и дребни камъни и отново с рев се устреми в свободен полет. Драконът с гръмовен звук оповестяваше своето присъствие в света. Момчето се бореше с кормилото с форма на осморка, не можеше да отнеме от скоростта, а всъщност и не искаше. Освен това осморката, разположена хоризонтално, си е всъщност знакът за безкрайност. Летеше!
Намериха колата изоставена встрани от пътя, на банкета на върха на прохода. От момчето не успяха да намерят много. На дъното на пропастта намериха останките на инвалидната количка. Разследването беше кратко, защото на дясната седалка в колата имаше оставена бележка.
Николай Ничев е роден в гр. София на 16.12.1970 г. Завършил е гимназия “Индира Ганди” през 1988 г. Завършил е “Книготърговия” в СВУБИТ през 2007 г., магистратура в същия университет през 2009 г. — “Защита на културно-историческото наследство”. Чете фантастика от 6-7 клас — любимият му жанр. Има жена и три деца, две момчета и едно момиче — бебе на 2 месеца. Пише фантастика и фентъзи. Има публикации в сайта за нова българска художествена литература “Хулите”.