(Водещ на рубриката „Къс разказ“: Gost)
Свят за хората
фантастичен разказ
от Владимир Кабрански
Колония 729 беше една от най-старите. Основана във времето, когато хората, отчаяли се от опитите си да променят своя свят, отправили поглед към звездите. Към подбрани от астрономите звезди, с предполагаеми близки до земните условия на живот, заминали милиони.
Огромни, тромави и бавни космически кораби, проектирани да поддържат приемливи условия за живот в продължение на хиляди години, всеки ден тръгвали към избрана звезда. За всеки от тях били подбрани по хиляда доброволци, преминали цедката на жесток подбор.
Повечето кораби изчезнали безследно в огромната Вселена. Част от тях успели да изпратят сигнали за гибелта си. Други се самоунищожили, защото световете, които достигнали, не били годни за живот, а екипажите не виждали смисъл да се впускат към ново пътуване в неизвестното. Няколко кораба се завърнали, носещи непознати болести и три епидемии, почти успели да унищожат живота на Земята.
Хората от колония 729 имали късмет. Планетата приличала на Земята и имали всичко необходимо, за да започнат нов живот. Изпратили съобщение до Земята, когото основали колонията, но никой не им отговорил. Земята имала свои проблеми и съдбата на някакви хиляда души на другия край на вселената, не вълнувал никого.
Дори в по-късни времена от колонията не се интересувал никой. Била далеч от основните пътища и другите оцелели колонии, а на нея нямало нищо, което да представлява интерес.
Веднъж годишно от Земята изпращали честитка по повод поредната годишнина на колонията и получавали учтиви благодарности, но с това се изчерпвали всички контакти.
Павел прочете справката в бордовия компютър. Сухите цифри за състава на въздуха, влажността и средната температура, както и спектърът на лъченията от местното слънце не му говореха нищо, но според компютъра опасност не го заплашваше.
Опита се да се любува на красивата гледка, напомняща Земята от епохата преди космическите полети, но не можа да потисне раздразнението си. Заради някаква глупава повреда в навигацията се беше отклонил от курса и трябваше да прекара на това загубено място поне месец. Месец, който струваше пари и на Компанията, и на самия него, защото никой нямаше да му плати за престоя, а закъснението изяждаше половината му възнаграждение.
От планетата бяха изпратили координатите за кацане, но мястото не му харесваше. След месеците, прекарани в тясното пространство на кораба, гледката на планетата със зелените полета, множеството реки и лазурносините морета го привличаше неудържимо. Вместо това трябваше да се приземи в кратера на отдавна угаснал вулкан, до дъното на който никога не беше прониквала слънчева светлина.
Изненадата беше още по-силна, защото веднага след кацането платформата под кораба се спусна бързо надолу. Според уредите на кораба крайната точка беше на два километра под повърхността на планетата.
Изненадите не свършиха тук. Андроидът, който го посрещна, беше от моделите, които днес вече не се срещаха и в музеите. За миг си помисли, че е от тези, които са били с първите колонисти, но личеше, че е произведен скоро.
Металният глас, правещ пауза след всяка дума, го покани да се седне, без да се смущава от това, че в помещението нямаше стол. След няколко минути тишина андроидът отново проговори.
– Здравейте! Добре дошли в колония 729! Направихме анализ на повредите в кораба ви и ремонтът ще започне в най-близкия възможен срок. Надявам се до два месеца да оправим бордовия компютър, а след това ще се заемем и с двигателите.
– Два месеца?!? – възкликна Павел.- Вие сериозно ли говорите?
– Аз никога не се шегувам! Информацията е точна, а ремонтните ни екипи са отлично подготвени. След двигателите ще подложим кораба ви на редица тестове, за да се уверим, че няма никаква опасност за вас от използването на кораба. Наш дълг е да направим всичко за вашата безопасност и сигурност – както и за всеки човек на тази планета. В този смисъл в момента вие сте опасен. Възможно е да носите непознати вируси или да криете някакви психични отклонения. Не се обиждайте, но ще трябва да минете през процедурата. Карантината ще продължи само около четири месеца, но няма да ги усетите. Ще имате всичко, от което се нуждаете.
– Четири месеца?!? Вие луди ли сте!
– Тонът ви не е учтив. Надявам се, че не носите агресивност във вас, защото в този случай, няма да ви допуснем до другите хора. Не можем да рискуваме живота на хората тук. Това е основното ни задължение.
– Добре де! Извинете! – стисна зъби Павел. – Просто навсякъде, където съм бил, карантината продължава не повече от седмица. Четири месеца са много, но предполагам, че ще ги изтърпя. Казвате, че ако всичко е наред, ще мога да изляза сред хората. Имате чудесна природа и от орбита си харесах едно две местенца, които искам да посетя. Надявам се, че ще ми препоръчате и други. То се е видяло, че от този курс няма да спечеля, но дано застраховката на товара покрие загубите.
– Не ви разбирам, но ще ви обясня отново. След четири месеца карантината ви приключва. Ако всичко е наред, ще бъдете свободни да контактувате с другите хора, но не съм споменавал, че можете да излизате навън. Никой не го прави и е забранено. В града ни тук има всичко, от което се нуждае човек. Сигурност, безопасност и…
– Чакайте! Искате да кажете, че хората тук са затворени под земята и не могат да излизат на повърхността? Че това си е затвор, по-лош от карантинното! Напускам веднага това гадно място!
– Не! Това е един сигурен свят, създаден за хората. Всички правила тук са за тяхно добро. Нека ви разкажа нещо, за да разберете нещата… Когато корабът кацнал на планетата, хората мислели, че са попаднали в рая. Втурнали се да изследват този свят. Не искали да слушат съветите на андроидите и пренебрегнали всички опасности. Планетата била толкова красива и примамлива, че никой не мислел за рисковете… След няколко години избухнала епидемия и унищожила половината население. Така и не открили откъде се е взел вирусът. Тогава хората се обърнали за помощ към нас. Поискали светът им да бъде сигурен и ние го направихме такъв. Направихме света такъв, какъвто го поискаха хората. Тук долу няма болести, няма вредни лъчения или нещо друго, което да вреди на хората. Няма да го допуснем и занапред; всичко, което носи риск, е отстранено. Това са наши дълг и мисия и се гордеем, че го правим по най-добрия начин… Тук хората са в безопасност, но през годините имаше и недоволни. Някои твърдяха, че това е затвор. Казваха, че ограничаваме правата им и контролираме всичко… Да, така е, но това е неизбежно. Хората не знаят какво е добро за тях. Не знаят, че всяка промяна е риск, какъвто няма да допуснем. Никога повече!
– Боже! Попаднал съм на планета, командвана от банда луди аднродиди. Искам веднага да ме освободите! И мен, и кораба ми! Ще освободите и всички хора на тази планета! Това е заповед! Чухте ли! Заповед от човек и всеки робот е длъжен да й се подчини!
– Грешите! – отвърна металният глас след кратко колебание. – Това е едва втората по важност заповед. Първата и най-важната е, че не трябва да допуснем нищо, което може да навреди на хората. Нищо, разбирате ли? Направихме света такъв, какъвто го пожелаха хората, и няма да се спрем пред нищо, за да го защитим. Това е свят за хората! Свят за хората! Свят за хор… Свят за… Свят…
Владимир Кабрански е добре познат и обичан от всички блогър и разказвач на приказки. Научете повече за него и прочетете още много негови разкази, приказки или басни в сайта „Нямам идея“.