Стихове

от Ваня Клечерова

 

петък е
тя потъва в бялата тишина
присвива механичното си тяло, присяда

ръбовете на думите се пропукват

тихо и празно
като в овощна градина
през октомври

(адам обича ева
ева обича ябълки)

в мъглата
безмилостно
птиците
вехнат

гръмотевиците
са посинели от студ
целувки.

вбиват се остро в лицето,
а то се разтяга в усмивка.

вулгарна и тиха.
слънчева.

казваш
живот.
израства дърво.

разлистват се пътища.
разцъфтяват хоризонти.

само краката са вързани.

спи дъждът

върху клоните
се разливат облаци

улиците
стърчат
като надгробни плочи.

(гарвани грачат,
мило, протяжно.)

вятърът
се плъзва върху бедрата
на случайните минувачи

(разпилени хоризонти
обрамчват прегорели желания)

окото
е подуто.

ранява мислите,
убива тялото.

(погледът срича.)

висиш
наобратно са буквите
лицата им
фини (заради думата)
телата им
счупени (заради намеренията)

едно-две-три
тази нощ
това утро
тези звуци
тази стая
и ръцете ми
които пишат
винаги наум
и всеки път
наужким

утайка от кафе. гледам ти
добре. ще ти кажа.
(на ухо. по корем.)
езикът е нож с две остриета –

когато се плъзва в ухото ти –
стенеш.

Ваня Клечерова е родена на 25.05.1978 г. в гр. Благоевград. По образование е магистър-филолог (специалност „Българска филология“). В периода 15.09.2005-15.09.2007 г. е хоноруван асистент по „Съвременна българска литература“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград. Пише поезия и кратки поетично-прозаични текстове. Има публикации във в. „Литературен вестник“, в. „Компас“ (Бургас), електронно списание „LiterNet“, сп. „Участ“ (Стара Загора), във виртуална библиотека „Словото“, сборника „SMS поезия – 2006, Трети конкурс“ (2006), антологията на унгарски език „Саморасляци и трохи“ (2006; преводач и съставител: Дьорд Сонди), както и в сборника „Лирика 2010“ (НДК, Фестивал на поезията, 2010).