(Разказът е публикуван за пръв път в ноемврийския брой за 2012 г. на Сборище на трубадури)

 

Мади Маккей и нейните домашни елфи

фентъзи

от Рейган Уолфръм

www.reganwolfrom.com

 

Нещо в кантара не беше наред… нямаше друго обяснение. Как бе възможно да показва, че Мади Маккей сваля килограми, при положение че всичко около нея твърдеше, че се раздува като балон? Дори петте й мънички домашни елфчета бяха отбелязали липсата на напредък, макар че бяха твърде добре възпитани, за да го кажат на глас… повечето от тях; напоследък Олбърич Синята Шапка издаваше кравешко мучене всеки път когато Мади влезеше в стаята. Очевидно си мислеше, че е смешен.

Мади бе опитала всичко – диетата на Аткинс, диетата „Саут бийч“, тази на „Събуей“, както и онази, при която ядеш само карфиол и сурова сьомга… и упражняваше до пръсване прасците, си дотам, че вече ги усещаше като две отпуснати парчета лакирана кожа. Олбърич дори се бе пошегувал, че единственият шанс на Мади да отслабне е да си отреже краката и да ушие от тях маркови италиански чанти. Малко се беше разтревожила, когато откри тайните му запаси от кройки и ножовки с различни миниатюрни размери.

Така че Мади предприе следващата стъпка.

Пропускаше обяд, а после пропускаше вечеря, като опитваше да се мотивира с видения за удивителните нови дрехи, които щеше да си купи. Чудни нови дрехи, привличащи вниманието на всякакви мъже, сред тях дори умопомрачителният Беджамин Трасет, който живееше от другата страна на коридора.

Някой ден съвсем скоро, казваше си тя… съвсем скоро… плътно прилепнали дънки по о-така-стройните-й-крака, приятни къси поли, които се издуват и остават на километри височина от коленете, бански костюми, които дори нямат нужда от калъфка, за да ги прибереш в гардероба… но само ако тялото й най-после започнеше да се подчинява.

В началото Мади действаше без колебание; уморяваше се от глад, правеше упражнения, докато не започнеше да кърви, лягаше си изтощена и гладна, заспиваше с видения за тесните модни дрехи на „Проджект Рънуей“, а после сънуваше бляскавата усмивка и безупречната прическа на Тим Гън.

А на следващата сутрин се събуждаше и повличаше към банята, без да обръща внимание на скърцащите си стави, болката в мускулите и мученето тип домашно говедо на садистичното домашно елфче със синя шапка; и щом някак успееше да се добере до банята, за пореден път се покатерваше на кантара.

За да види точно това, което искаше да види: килограмите се топяха един по един – отдавна беше надминала набелязаната цел, или поне така твърдяха малките цифрички. А елфите бяха извън себе си от възторг, Елфриде и Вина прегръщаха глезените й, Елга и Дурин яздеха коленете й. Дори Олбърич изглеждаше трогнат от напредъка й и използваше момента, за да й напомни, че дори кравите са нещо повече от говежди флейки.

Ала въпреки че на пръв поглед теглото й намаляваше, дрехите на Мади така й не ставаха по-широки; всъщност дори ги усещаше по-тесни. Ризите и джинсите я стискаха като корсет. Сякаш единственият резултат от всичките й усилия бе, че успяваше да влоши нещата.

След месец обаче й хрумна една идея; щом сутрините бяха толкова трудни, щеше да се концентрира върху времето вечер. Претеглянето щеше да се състои след вечерята й (вече под формата на гореща водниста супа с една идея уиски). След като приключеше със сърбането й, щеше да пробва дрехите.

Така и стори, но въпреки че кантарът повтаряше все същите лъжи, дрехите й прилягаха по-добре, и то дотам, че започна отново да се чувства като жена, а не като добре натъпкана наденица. Мади изписка от удоволствие, сигурна, че този път е различно; този път тялото й се подчиняваше. След това включи телевизора и скоро се унесе в сън.

На следващия ден се събуди с усмивка и тъпа болка в стомаха и след обилната закуска от четири едри зърна грозде, отиде в килера, за да се облече за работа.

И дрехите вече не й ставаха; дрехите й бяха прекалено тесни.

Мади изписка от безсилие.

А Олбърич се изсмя. И измуча. И отново се изсмя.

А на Мади й се стори, че той се държи малко подозрително.

Излезе от апартамента и прекоси коридора, като преди това се увери, че домашните елфчета не я бяха последвали. Почука на вратата на потресаващо красивия Бенджамин Трасет, а той отвори с усмивка и умел комплимент за това колко е отслабнала.

Мади го попита дали може да й направи една услуга и той каза да; винаги казваше да – с глуповата усмивка и опулени очи.

Тя се върна в апартамента, за да заложи клопката. Нуждаеше се от нещо за отвличане на вниманието, така че пусна на повторение любимото телевизионно шоу на елфите. И докато елфчетата до едно стояха залепнали за Доналд и неговата кула от коса, Мади подреди лепкави капани на вратата за килера.

А после смени канала на „Рънуей“ и се приготви за лягане.

* * *

На следващата сутрин животът на Мади се промени. Реши да се въздържи от гроздето и вчерашната претоплена супа от вода и вместо това извади тигана и едно голямо парче масло. След което си направи нова закуска, с която да даде начало на новия си живот.

Беше използвала всички пет лепкави капана от опаковката. На всеки от тях откри по едно залепнало домашно елфче, всяко от тях – преизпълнено с разкаяние и въоръжено с мъничка игла за шиене и конец.

И за пръв път от месеци насам тази сутрин панталоните й не бяха отеснели. А ризите й бяха прекалено широки – чорапите също. Само една нощ стигаше, за да разбере кое как.

Мади Маккей наистина беше слаба като фотомодел; мигът й най-после бе настъпил.

Всъщност дори можеше да си позволи да качи килограм или два.

Тя погледна през рамо към закуската си в тигана – закуската, която бе преоткрила след толкова дълго време. Беше изяла цяла порция, най-малко. Но още беше гладна.

Приготви си втора порция… и трета, четвърта, пета. Най-доброто й хапване, откакто се помнеше.

Петте й малки домашни елфчета се оказаха най-вкусното нещо на света.

превод от английски: Петър Тушков

Рейган Уолфръм (Regan Wolfrom) е роден в края на диско-епохата. Автор на множество къси разкази и предстояща поредица от романи на постапокалиптична тематика, в която се споменава само веднъж (засега) за зомби-ерекция. Надява се един ден да напише роман за Марс, докато се размотава по къси панталони на самата Червена планета, и всичко, което му се случва преди това, е просто начин да спести за еднопосочен билет до там.

Разказът „Мади Маккей и нейните домашни елфи“ е част от сборника Catholic Guilt and the Joy of Hating Men.

Посетете сайта на автора: www.reganwolfrom.com