Ей, кога изтече и тая година беее… Дорде се усетя, и към стотина-двеста нови заглавия съм добавила към домашната библиотека, която надвисва застрашително над поуплашеното домочадие, подпитващо няма ли да взема да колекционирам нещо по-безопасно и лекичко от типа на самурайски мечове или демони в шишенца. И за да не бъда сама в щастливото ми нещастие да съм горд притежател на къмто тон лесно запалим материал, ще се опитам да ви подмамя да си изхарчите декемврийските бонусчета в шаренки книжни тела. Покрай Панаира на книгата много издатели наизвадиха сума ти страхотни заглавия от фентъзийния свят, из който ще направим едно малко пътешествие с около 50 лева в час:

Издателство MBG Books избиват рибата с една гигантска купчина от страхотни заглавия, с които хвърлят смело ръкавица в лицето на кризата, донасяйки ми най-желания подарък – а именно нови, непознати и познати, великолепни фентъзийни автори, които българските читатели заслужават и чакат от години. Това е първото издателство от много време насам, които си завършват поредиците в най-желаните от всеки читател безумно кратки срокове – вече имаме завършени двете трилогии на Карън Милър – Черният магьосник и Изменникът шпионин, цялата Крале на рая на Карън Милър, цялата шесттомна Откровенията на Ририя на Майкъл Дж. Съливан (с умопомрачителни корици), цялата трилогия Книгата на Дийкън на Джоузеф Лало, двулогията (да, терминът е нарочен) Странни нишки на Сам Бауринг; на всичкото отгоре почват сума ти нови поредици – Триадата Тамир на Лин Флюълинг, Знакът на Мойра на Анри Льовенбрук, Паднали кралства на Морган Роудс, Легенда за Илай Монпрес на Рейчъл Арън, и пускат втори том на Джуджетата на Маркус Хайнц. Не, хора, това не са им книгите за цялата друга година, това са заглавията само за този месец. А по-нататък направо получавам световъртеж какво ни готвят- очакванията ми скачат главоломно, чакам подобно събитие на издателската сцена от много, много време, та ако видите дребно русо същество да подскача френетично-еуфорийно под снега без основателни видими причини, ще съм аз под влияние на културния шок. Следете издателството за повече информация.

Бард са обичайно силни с внимателно подбрана селекция от заглавия за всеки вкус – за фентъзилюбците се готви първата книга от поредицата Псалмите на Исаак – Ридание на Кен Сколс – заглавие с малко спорни мнения из нета, но изглежда достатъчно оригинално, за да му се даде добър шанс. За фантастите пък излиза поредното заглавие от поредицата Избрана световна фантастика – Вяра на Джон Лав. Изненадата за мен обаче е началото на сага, напомняща ми подозрително на стандартна вампирска шитня – Книгата на Ваде от Ванирска трилогия на Лена Валенти, което може да значи или че Бард са открили една от малкото вампирологии с качества на пазара, или просто са се понесли по реките от девическа кръв и върколашки сополи.

Инфодар най-накрая извадиха Новия патрул на Лукяненко след месеци трепетливо очакване от орди фенове, обсаждащи сайта на издателството с жлъчни коментарчета тип фалирахте ли, заспахте ли. Ами оживяха в крайна сметка, дано не са зомбясали обаче покрай съживяването.

Колибри упорито не щат да ми пускат отдавна чаканите три Б-та на фентъзи и хорър подбора им – Баркър, Брет и Бъчър, но пък ще изкарат новия не-фентъзиен роман на Дж К. Роулинг, който активно ще пропусна – Вакантен пост. Интересен е подходът на станали известни с една поредица автори от типа на Стефани Майър да пробват самостоятелни книги, нямащи нищо общо с темата и идеите, които всъщност са им напълнили касичките, с което разочароват обичайно основните си фенове, но печелят почитатели, които в най-добрия случай са гледали на тях с любезно презрение. Ще видим тепърва какви ще са отзивите за този опит на майката на белязания очилатко с върбова пръчка (без евфемизми) в ръце.

Изток-Запад пуснаха най-накрая Вампирът Лестат, но с такава корица, че тази на „Инфодар“ за „Интервю с вампир“ е направо произведение на изкуството пред нея. Ан Райс заслужава умопомратичителна готическа обложка, а не този образец на стандартно вампирско шитаво оформление. За повече информация може да погледнете ей тук. За мое съжаление все още така и не е излязъл Саймън Грийн, въпреки обещаната дата на издаване през ноември, но пък може изведнъж да се пръкне на Панаира, знам ли, поне се надявам, тъй като това е автор, който чакам почти толкова ревностностно, както си чаках и Ан Райс. Само се моля за някоя по-симпатична корица, доближаваща се до оригинала, а не на поредния опит на пишман графичен дизайнер. Очакваме и българския отговор на великия Толкин в лицето на не по-малко страхотния Любомир Николов – Нарви, Легенди от Средната земя. За повече информация тормозете Блажев.

Прозорец изненадват с нова книга от приказната поредица на леко БДСМ уклончивия фентъзи автор Тери Гудкайнд – Първият изповедник, който очевидно изцежда и последните капчици на великата дойна крава „Мечът на истината“, заемаща досега поне метър от скромните библиотеки на читателите, опитали се да колекционират разцепваните до невъзможност красиви черни книжки на български. Поредната история, допълваща един поизчерпан свят, или завръщане в добрия стар фентъзиен дом – сами преценете.

Включваме в обзора и Сиела заради прекрасния им сборник разкази на повече от добре известния Артър Кларк – Деветте милиарда имена на Бога. Признавам, че точно това издателство го попрескачам активно, най-вече заради челния ми сблъсък с тяхната Луисова „Космическа трилогия“ преди време, но Кларк е изключителен избор, който мога само да се надявам да бъде повторен и развит – има десетки класици, особено създатели на разкази, от фантастичната и фентъзийната сцена, които просто биват толкова презрително подминавани от обичайните заподозрени книгоиздатели, че всеки сборник с кратки фантазийни форми, който някой се престраши да пусне на пазара, заслужава ставане на крака и многочасови аплаузи.

И за финал един от най-странните като концепция романи, на които попадам напоследък – а именно Вампирска терапия на Весела Люцканова – описвана като хумористичен готически роман с български герои, преливане на обработена с ултравиолетова светлина кръв за подмладяване и даже с някакъв психологическо-социален смисъл за разкош. Едновременно съм странно озадачена и нездравословно заинтересувана. Добър декември ще е.

Весели празници в голям аванс и се опитайте да имате поне една книга под елхичките си тази Коледа – ако случайно на добрия червендалест дядо с червената кока-колска униформа му се дочете нещичко. И нека няма нищо общо с разни сиви нюанси и вампирски любови. Човекът, бил и свръхестествена алюзия на милиарди детски мечти, пак си е на почтена възраст и определено си има проблеми със сърдечния мускул. Пощадете Дядо Коледа, четете добрите стари фентъзи и фантастика :)