(Тази статия е част от рубриката „Личности“. Информацията е представена от: Стоян Христов)
Волфганг Йешке е едно от имената на немската научнофантастична сцена, които в продължение на десетилетия респектират и гарантират високо качество. Представен така, човек вероятно очаква да е написал или превел минимум няколко десетки успешни романа. Неговите заслуги обаче не са точно такива. Наистина – той има над 100 творби, издадени самостоятелно или в различни антологии и годишници, както и различни есета, радиотеатри и интервюта, все свързани с фантастиката. Някои от неговите романи и разкази през годините периодично намират признанието на журитата на конкурсите за фантастика – четири първи места на Немската награда за научна фантастика и рекордните единадесет отличия за наградата Курд Ласвиц.
Роден e през 1936 г. в Дечин, Чехословакия, но израства в малко градче близо до Щутгарт. Още тогава Йешке живо се интересува от научната фантастика и през 1955 г. е един от основателите на стожера в жанра, Немски клуб за научна фантастика. След училище веднага започва работа в машиностроенето (Германия тогава едва започва да се възстановява от войната) и чак през 1959 г. започва да учи германистика, англицистика и философия в Мюнхенския университет, а в свободното време работи в бранша на търговията с книги към малко и старо издателство. През 1970 г. един от титулярните автори в това издателство – неслучайният Херберт В. Франке – предлагайки на издателството свой нов фантастичен роман, си спомня, че Йешке от години се занимава с фантастика, и го моли да се заеме с предговора. Така започва водената от Йешке поредица „Science Fiction за ценители“ на издателство Лихтенберг, в която излизат не само романът на Франке „Нулева зона“ (издаден у нас в Библиотека „Галактика“, №52, издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1984), а и сборникът с къси разкази на самия Йешке „Временникът“. В тази поредица за пръв път в Германия излизат някои значими автори като Робърт Силвърбърг, Томас Диш и Браян Олдис. Скоро след това е привлечен в „Хайне“, издателството мастодонт в сферата на фантастиката, където остава редактор на фантастика и фентъзи чак до оттеглянето си от активна дейност през 2002 г..
Когато пише, характерна за неговите текстове е лекотата на сюжета, психологическите измерения на протагонистите и най-вече темата за пътуването във времето във всичките й вариации. За пример е познатият и у нас разказ „Кралят и майсторът на кукли“. Йешке често напуска коловозите на конвенционалната фантастика и създава например фиктивни документи, фалшиви хроники на уж исторически събития (Die cusanische Acceleratio). Първият му роман „Последният ден на сътворението“ (Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985) е превеждан многократно и продължава да се преиздава. В него е показан опит за коригиране на исторически събития с користна цел чрез пътуване назад във времето, който обаче заслужено или не се проваля гръмовно.
Не по-малко значимо е отдаването му на работата като редактор. Йешке издирва, подбира, насърчава млади автори, издава и популяризира. Той е главен виновник за появата на сборници явления като „Любовта на влечугите“, „Зъбът на Ленин, сълзите на Сталин“, „На път за Оондата“ и още над петдесет други.
В обобщение, ако на някоя корица видите сред съставителите или авторите името на Йешке, можете да сте сигурни, че в тази книга са намерили място много стойностни творби.