Разказът е носител на 2-ра награда в Конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян 2013. Следващата седмица очаквайте „Шесто чувство“ от Мишо Гръблев, класиран на 1-во място в конкурса. Прочетете и разказите от миналите седмици: „Селцето“ от Явор Цанев (Специална награда на почетното жури) и „Животът на неиздадената“ от Стефан Георгиев (3-то място). Илюстрация: Петър Тушков; по снимката на simple rik; лиценз: CC:BY-NC-2.0.

Кафе

фантастичен разказ

от Янита Георгиева

Едно уверено протягане на ръката отнема гласа на алармата миг преди зазоряване. Следващото движение позволява на радиоводещия да раздвижи сънения мрак в стаята. Точно 6:00. Не е нужно да поглежда искрящите червени цифри на будилника, за да знае, че е време за ставане. Вече години наред повтаря един и същ ритуал – изпреварване на алармата със секунда, включване на радиото, рязко измъкване от завивките и отваряне на прозореца. Никога не се излежава. Всяка минута е със свое предназначение. Движенията му са премерени, отсечени, без излишно суетене. Знае кое след кое следва и не помни времето, когато е правил нещата по друг начин. Убеден е, че ако тялото му бъде отделено от мозъка, все още ще може да изпълнява механично вечния сутрешен алгоритъм.

Спирка първа – кухнята. Винаги включва кафемашината, преди да влезе под душа. Сред няколкото незаменими удоволствия в живота му е ароматът на кафе, който го посреща, когато излезе от банята. Пред него стои лъскавото метално тяло на едно истинско чудо на техниката. Погледът му се плъзва по правите изчистени линии на корпуса и се спира върху гладките сензорни бутони. Леко докосване ще му осигури необходимото, за да започне деня си с добро настроение. Само едно докосване. Всичко друго – почистване на скритите вътрешности на машината, зареждане с кафе и поддържане на безупречния й блясък – не е негова грижа. В ранните следобедни часове в ергенската квартира се промъква като привидение една приятна застаряваща дама, която безмълвно се движи от стая в стая, докато се увери, че навсякъде е чисто и подредено. В нейна власт са тайнствените процедури, които правят достъпно най-ароматното кафе на деня само с едно протягане на ръката.

В 6:04 вече е в банята. Докато затваря вратата, успява да долови тихия звук от кухнята, който звучи в ушите му почти като заклинание.

Слънцето внезапно се появява над хоризонта. Няма предвестие за изгрев. Сякаш някой е натиснал невидим бутон, с който отпраща нощта и включва новия ден. Ярката светлина се промушва през надвисналия пред прозореца гъсталак. Лъчите заиграват по миглите на спящото момиче и те заблестяват със същия огнен цвят като косите й. Макар че скоро навърши деветнайсет, в съня си Кайра е още дете – усмихва се и се сгушва в леглото за няколко минути откраднато блаженство. Събужда я шляпането от босите крачета на Лина. Дребосъчето се промъква под завивката на сестра си и развълнувано шепне нещо на ухото й. Миг по-късно близнаците изскачат от своите легла и хукват из стаите. На чешмата в двора татко плиска лицето си с пълни шепи студена вода. В кухнята се ражда ароматът на топло мляко и бухти с мед и се понася из колибата, преплетен с нежните тонове на майчина песен.

Време е да засадят новото кафе, а това означава продължителна работа навън в полето, кратки почивки под сенките и неумело прикрито вълнение на поруменялата Кайра всеки път, щом очите й срещнат усмихнатия поглед на Ноа. Така се случва, че той все застава да работи близо до нея. Когато почиват, тя първо на него подава стомната с вода. От деца са неразделни и вече цялото село знае, че ще има сватба, само да приберат реколтата и предадат пълните чували с добре узрели кафеени зърна. Уж винаги е едно и също – засаждане, грижи за нежните растения, събиране, – а всеки път земята ухае различно, чуруликането на птиците е ново, дори полъхът на вятъра по друг начин разхлажда напечените от слънцето лица и ръце. Не се променя само високият тухлен зид, пред който стоварват кафето. Откакто го помни Кайра, все е потънал в сянка, простира се до края на долината и хората не говорят за това, което е от другата страна. Докато жените приготвят храна в колибите, мъжете донасят чувалите, мълчаливо ги струпват до стената и бързо се отдалечават. Какво се случва с кафето после, никой не може да каже.

Този път девойката е решила да разгадае тайната. Възползва се от суетенето на сватбарите и докато всички мислят, че е в стаята си и се приготвя да облече булчинските одежди, тихо се промъква до края на селото и се спотаява в гъсталака. Още е светло, но нещо й подсказва, че нощта е близо и ще трябва на лунна светлина да намери пътя обратно към дома си.

От взиране погледът й се замъглява и не е съвсем сигурна дали наистина започва да вижда очертанията на огромна дървена врата точно там, където са чувалите. Дострашава я и малко съжалява, че Ноа не е с нея. Със сигурност и той иска да види къде отива кафето. Ще му разкаже, а може следващия път да дойдат двамата. Присвива очи, за да види по-ясно. С едва доловимо щракване вратата се открехва.

В мига, в който отваря вратата на банята, жадно вдишва омайващия аромат на кафе. След няколко секунди вече е в кухнята и притваряйки очи отпива от горещата течност. За миг си дава сметка, че не знае как се случва това вълшебство. Часовникът над машината за кафе показва 6:10. Минали са точно шест минути от натискането на сензорния бутон. В неговия свят.

Всички разкази, които сме ви подготвили, достигат до вас и с автоматичния абонамент или страницата ни във Facebook.

Янита Георгиева е родена в София, завършила е Първа английска гимназия, магистър по икономика. Близо 15 години се занимава с административна работа в различни неправителствени организации. Отделя много време за преводачески и редакторски занимания, участва в доброволчески проекти, образователни инициативи за деца. Винаги е живяла в София и винаги е обичала пътищата, които я извеждат от нея. Обожава планината, но морето е това, без което не може. Слънцето, хубавата книга и добрата музика й дават настроение. Разбира се, придружени от голяма чаша кафе. Обича да лети със самолет, но най-хубавите й пътувания са с мотор или с кемпер. Винаги има какво да напише, често не й достига тишината, за да го направи. Дните й са пълни със смеха на три деца.

Мнения на журито:

Оценки – 4, 5, 2, 3, 4, 4.5, 4, 4, 5

Много добре написана история за два свята с почти неуловима, но съществена връзка. Действието е компактно и има пряко отношение към идеята.

Един от разказите, които прочетох с истинско удоволствие. Чудесни описания – създават реални емоции у четящия.

Хареса ми дуалността в разказа – описването на двата свята. Оставя те да отгатваш кой и какъв точно е светът на разказа. Дали е в някакво бъдеще, или паралелна реалност…

Един от най-добре написаните разкази.

Приятен разказ, но няма заряд за шампион.

Чудесен жив разказ, които не казва всичко докрай.