Кога разбираш дали една поредица притежава достатъчно епичност, че да отвее тясната шапка на всеки кисел критик, който се вглежда твърде упорито и търсещо грешки от всякакъв род и тип, дори и в пращящия на лунна светлина от потенциал текст? За мен отговорът е лесен – когато четейки една поредица думи, сбрана в стегнати лъскави тухлички четворки, се чувствам толкова чиста и учудена, колкото и в невръстното ми минало, изпълнено с приказки, които сама довършвах в безкрайните летни нощи, спасявайки драконите от девиците и биейки наперчените герои по опашните кости с опакото на слънценосните им мечове. Ясно е, че съм била винаги от дъ дарк сайд, нали така?

Тандемът Кол и Бънч постигат тази реална магия да ме върнат във времето на търсещата ми невинност, за периода на разлистване на страниците, посветени на търговско-магическата фамилия Антеро, и да усетя магията на приключенията тъй силно, че да наредя Амалрик и Рейли Антеро на достойна позиция в един списък със знакови имена като Синбад, Одисей и Конан – велики морски пътешественици, натъкващи се непрекъснато на огромни чудеса и странни земи, владени от далечни богове и близки демони, населявани от народи, така еднакви и все пак толкова различно недостижими като мислене до собствените ни актуални съзнания. Политика, магия, боеве с мечове и диви заклинания, чудовища, дяволи и богоподобни наследници на древни раси – имаме от всичко по много, но така умело описано и експлоатиращо нежно клишето, че попадаме не в поредния пълп от гейм фентъзи конвейра, а в история, достойна за някоя 1001 нощ на древно-източна красавица.

При тандемното писане винаги е забавно да се направиш, че откриваш къде почва единият и къде завършва вторият автор. За стила на Кол не знам почти нищо, но ми е пределно ясно къде е мазала ръчицата на Бънч – където видите красиви девойки, хвърлящи се на земята с разтворени краченца пред главните ни герои само след един поглед време, или когато достигнете до детайлните описания на военния обоз и логистика, или доста креативните кървавки морски и сухоземни сражения – е, там си е врял носа със сигурност старият мъжкарски ветеран . За Алън остават по-меките страни на качественото фентъзи – като вълнуващите приключения в екзотични сетинги, креативно изтипосаните зли магове, зверове и отвъдни демони, както и предполагам емоционалното развитие на някой и друг герой, в моментите когато Крис не ги занимава с диво онождане или още по-диво съсичане с някой и друг враг от широкия спектър на мразещите фамилия Антеро. Идеалната комбинация за достойно описание на едни от най-авантюристичните образи във фентъзито, до които съм се докосвала към момента.

А семейството пътешественици наистина си ги бива – от невръстния пътешественик, поел на гарантирана смърт, за да се оттърве от обичайните каши на младостта в родния си град, през смелата сестра-войн с предпочитания към собствения си пол, повела армия от красиви и могъщи свои посестрими в преследване на демони – унищожители на светове, до образа на стария патриарх, оглавяващ спокойна търговска империя, тръгващ на поход с поколението на най-добрия си приятел и личен предател към несъществуващи земи и богове в стотици паралелни вселени. Плътни и топли образи на безумно смели във всяка своя пора герои, достойни за читателската обич и часовете, прекарани в трескаво проследяване на постоянната верига от смъртни заплахи, чудовищни изпитания и оцеляване отвъд предела на възможното, в микс от приключения, мъжко отношение към любовните работи и загуби, проявявано по спартански равно от всеки пол, и много достоверност в мисленето, борбите и мотивацията на всички страни във фентъзи-уравнението. Великолепен образец на най-доброто от жанра за върлите почитатели на класиката в епиката по мъжки, без излишен сексизъм или оправдателен феминизъм за политическа коректност. Просто едно добро приключение.

Ана Хелс