Библиотека Поезия

Приказка, от Валентина Димова

Добрыня и змей (Русский музей), Иван Билибин

Водещ на рубриката „Къс разказ“: Gost. Илюстрация: фрагмент от „Добрыня и змей“ (Русский музей), Иван Билибин.

 

Приказка

фентъзи

от Валентина Димова

 

Било не преди много време,
но някъде далеч от тук.
Смел момък тръгнал да превземе
опасна мощ от някой друг.

А този някой бил коварен,
той имал власт, слуги, жена.
Народът му бил благодарен,
че има покрив и храна.

Не знаел никой, че магия,
по-зла от всичко на света,
и дух, и разум страстно крие,
но нека после за това.

Та момъкът пристигнал тихо,
във скромен дом се подслонил,
разбрал, стопаните не биха
открили колко път е бил,

за да им върне свободата.
Гостили го с добра храна
и на трапезата богата
бокал оставили с мана.

Маната, казала жената,
ти дава сила, весел дух.
Юнакът близнал от маната
и бил за два-три мига глух.

Магията на господаря
той много бързо разпознал.
Нахранил се, не разговарял,
че време няма, проумял.

Направо тръгнал към двореца
да срещне своя мрачен враг,
а там сияйната принцеса
посрещнала го с поглед благ.

Обикнал момъкът очите,
по-сини и от езера,
видял във тях – умът промит е
от същата оназ мана.

„Девойко, ида при баща ти,
води ме, нося дар голям.
За тоз народ той непознат е,
но с радост тебе ще го дам.“

Тя припнала като кошута,
завела го при царя стар,
а той подплашен се залутал –
познал нечакания дар.

А момъкът ръце разперил
и огън блеснал между тях,
но съпротива не намерил,
а царят се превърнал в прах.

Разтичали се стражи черни,
пленили дръзкия юнак.
На царя вече мъртъв верни,
потънали все още в мрак.

„Що стори?“ – Младата принцеса
заплакала от все сърце.
„Ти ще откриеш пътя лесно“,
юнакът плеснал пак с ръце.

Тоз час фатален меч пронизал
незащитените гърди,
а мракът бързо се изнизвал
от бистро сините очи.

Принцесата видяла ясно,
разбрала със сърце, с душа,
че нещо силно и прекрасно
превърнало е в ден нощта.

И в миг усетила – баща ?
магьосник зъл бил техен цар,
а по дворове и площади
народът тичал, млад и стар,

съзнавали, че дишат леко,
че мислят чисто и летят
мечтите им така далеко,
като умити в благодат.

„Що сторихте? Убихте нея,
самата чиста светлина!“
Главата тежко се люлее,
а момъкът бере душа.

„Недей, прекрасна! Дай да видя
в очите ти безкрая само.
Тогаз спокоен ще си ида,
че свобода без жертва няма.“

* * *

Снимка на Валентина ДимоваВалентина Димова живее и работи в гр. Казанлък. Преподава вероучение и творческо писане на деца и младежи в ОДК „Св. Иван Рилски“. Ръководител на клуб „Светлини сред сенките“, който се занимава с писане, илюстриране и издаване на колективни романи.

Пише разкази от 7-годишна. Печелила е конкурси като дете, но вече не помни имената им. Откакто работи с деца, участва по-рядко в конкурси. Печелила е трета награда в международния конкурс „Златен кан“ с разказа „Зелените мисли на Уторпия“. Има публикации в местни и национални издания като списанията „Осем“ и „Обекти“. „Приказка“ е първият й стихотворен опит!

Прочетете и разказа „Нищо случайно“ от Валентина Димова.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.