След тези книги ще имате нов-новеничък, съвсем жив и тежко трептящ синоним на епично в умовете си. Хеликонично. Самото усещане за мащаб, въздействие на единицата и нейната незначителност на фона на общото, личната съдба в кратките дни на човешкия живот и значимостта на поколенията отвъд обозримото – всичко, всичко ми се преобърна, като във вселенското наказание на Дъглас да усетиш минималистичността си в сравнение със всичко останало. Дали говоря просто за наистина добри и гигатонно важни книги, или за чисто нов мироглед, който абсурдно свръхразумното писане на Брайън Олдис някак сръчка в мен, е рано да се каже. Просто ще ви разкажа за най-внушителното вселенско риалити, до което всите възможни сценарни абоминации на тема орди миски – циганета, музикални инвалиди с болни амбиции и отдавна самозабравили се випове, ще изглеждат като въшки до необозрими великани в размер на плюс безкрайност.

Хеликония е свят, планета, епоха. Там някъде, там някога. Стигнали сме го след хиляди години космически попълзновения, очаровали сме се от напълно развитата сестра-планета, която обаче се е оказала отровна за вида ни, но това не ни е спряло да забучим камери от космоса и да зуумнем до милиардната частица директно в спалните на няколко милиона народ от уж човешки до съвършенно чудовищен подвид. Е, тъй като не сме били технологично много-много добри, сигналът е идвал със закъснение къмто хиляда години, но посланията и нередактираните уроци, без смешно озвучаване и наперен глас зад кадър, са били достатъчно способни да изменят стотици поколения зрители, до момента в който наблюдаващите почти стават наблюдавани, макар и на неосъзнато емпатично ниво. Гениално упражнение по космическа антропология, засягаща повече животи и генерални изменения на генетично ниво, отколкото можем дори да си представим. Е, Олдис си ги е представил вместо нас и ни ги е поднесъл така, че малките ни мозъчета да настъпят педала на умствените си усилия до максимум, в опит да накарат една допълнителна черта от сива тъкан да се разтресе в нагъващите спазми на развиващия се интелект.

Хеликония е ад. Леден или огнен, в мирна последователност през няколко века. Свят, нападан като по часовник от безмилостни бели чудовища, зомби треска и съсухрящ паралич, плюс минусови температури, при които и пингвините си намятат по някой пуловер, или безподобни жеги, когато разпъпилите се цивилизации от насекоми са способни да те разкъсат отвътре, в желанието си за некротично раждане. Абсурдни крайности, изменящи тела и умове с едно мръдване на пръст, траещо хилядолетия, сриващи технологичните постижения до санитарен минимум и непозволяващи издигането им на повече от средновековно млатене с револвери. Шепи герои, от чиито решения се изменят цели континенти и нации, но същите биват търпеливо притискани от времето и промяната – до пълно изличаване на имената им от които да е исторически анали. Планета с миниатюрни частици историческа памет, но с много кошмари и свободен достъп до царството на мъртвите. Праисторически отношения, варварство или насилен феодален глобализъм и олигархия – без много мислене на тема чувства, мечти или творчество. А човечеството ги гледа на гигантски монитори и попива уроците, които само е изживяло преди хилядолетия, защото само спомените и размисълът могат да помогнат да се достигне следващото ниво на доброволно съединение с Гея и Вселената.

Думите са малко, за да се опише мащабността на проект Хеликония и хитроумната разходка между вековете и милионите километри космическа пустош, където Олдис е нашият Овидий, и повярвайте ми, не пускайте ръката му нито за секунда, защото тежестта на еони непознато величие на природата, съчетано с нео-атавистичния страх от човешката крайност и извънземната неразбираемост, ще смажат безумно лековато дори и най уж свръх подготвения ум на фантастично ортиентирания читател. Не може да се мисли, забранено е да се чувства, клепачите са широко отворени, а информацията за милиони съдби нахлува в спукания съд на съзнанията ни. Великолепие, мегаломания, пътешествие зад ограниченията на книжното тяло. И, да, хареса ми.

Ана Хелс

* снимки на кориците: „Моята библиотека“