Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

[starrater tpl=45 read_only=1]

Денят на трифидите на Джон Уиндъм

от Анна Иванова

„Когато в сряда сутринта цари характерната за неделя тишина, трябва да знаеш, че някъде нещо не е в ред… Причината, поради която пропуснах да видя края на света – е, поне края на света, който познавах от трийсет години, – беше чиста случайност…“

Така започва един от първите научнофантастични романи в света, разработващ темата за планетарната катастрофа. Една сутрин човечеството се събужда ослепяло. И нашият герой е един от малкото, които по случайност запазват зрението си. Загубата на сетивото, на което разчитаме най-много, несъмнено е много голямо изпитание за човечеството и неминуемо би довело до хаос и разруха и самичко. Но това не е единственият проблем. Защото сега, когато всеки е зает със собствената си трагедия, няма кой да ги пази. И те идват за нас. Те. Трифидите.

Концепцията за зомбитата, масово заляла жанра в нашето съвремие, явно не е била дотолкова развита през 50-те години на 20-ти век. Затова, вместо да ползва готова идея, на автора му се е наложило да прояви оригиналност. И той е измислил трифидите – ходещи месоядни растения. Но за какво му е било на човека масово да отглежда тези о, толкова опасни нещо, може би се питате. Защото те отделят субстанция, много подобна на нефта. А съвременният свят разчита прекалено много на този изчерпаем ресурс. Така че когато алтернативно решение е намерено, се появяват плантации, в които се отглеждат хиляди трифиди. До момента, в който няма вече кой да ги пази…

Освен оригинален в това отношение, трябва да се признае, стилът на Джон Уиндъм е лек и приятен, четивен и на места хумористичен. Историята е разказана от първо лице, което поне според мен е сполучливо реализирано, без да задълбава прекалено много в мислите и размислите на разказвача. Като изключим главния герой, който е добре издържан и логичен в действията си, други развити персонажи като цяло няма, но това не се усеща особено и не вреди на сюжета.

Добре е представено обществото, сполетяно от това толкова голямо нещастие. Отчаянието на незрящите, които не могат да си представят живот без зрение и в резултат се самоубиват. Бързата загуба на всякакъв морал и задръжки. Скоростната деградация на едно уж толкова развито общество обратно към първобитността, където начинът да се наложиш е чрез груба сила. Дори изправянето пред обща беда с общ враг не успява да обедини хората и те продължават да се борят помежду си за власт и надмощие над нещо, което вече не е тяхно.

В книгата не липсват и конспиративни теории. Може би науката е напреднала толкова много и са създадени такива мощни и строго секретни оръжия за масово унищожение, които обикалят планетата, готови да бъдат активирани с натискането на едно копче. И може би точно тези тайни оръжия са причината за наложилия се за момента мир, за отложената следваща световна война, за тази напаст, сполетяла човечеството, слепотата, и може би…

Като цяло, приятно и увлекателно постапокалиптично четиво, издържано в стила на класиците фантасти, което може би ще ви накара да се замислите, а може би не.

Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.

Денят на трифидите, от Джон Уиндъм