Джо Абъркромби и Първият закон

Колонката на Ана Хелс

Може би най-доброто фентъзи, писано от мъж, което съм чела от години, ако не и изобщо. Големи думи, знам, но оказаха се безкрайно верни. Чуйте защо.

Най-големият плюс, който ще ви изуми, имайки предвид обема на трите шарени тухлички, е, че почти няма излишества, разтакавания, мотаене, скучни баталии в стил Война и мир или тръшкане в любовна горест. Това е просто уникална особеност, при която принципно навикналите на двеста страници действие и хиляда страници пълнеж читатели ще почувстват учестено сърцебиене и ще се препотят на няколко пъти, вперили неразбиращ поглед в наситеното повествование, което се развива активно и стегнато и може да се хареса на абсолютно всеки претенциозен откъм екшън критик на жанра. Като премине първоначалният шок, ви гарантирам, че ще се увлечете ужасяващо натрапчиво и сънят ви няма да е нито дълъг, нито гарантиран, а ако го има – ще е наситен с пръски кръв и летящи крайници в слоу-моушън.

Към магията на Джо Абъркромби допринасят и удивителните герои, населяващи свят на насилие, древна магия и зло на килограм. Няма нито един положителен герой. Да, добре прочетохте. Всички са в най-добрия случай сиви на черни ивици, а добрите бели или са погребани отдавна, или просто никога не ги е имало. Имаме един северняк – ветеран в кръвопролитията, с берсерк състояние, в което червата на приятели и врагове се сипят еднакво леко под хладното му оръжие. Следва го могъщ маг, древен като времето, но с намерения, по-черни и реалистични и от най-злокобния лошковец, за който може да се сетите. Присъства и откачена убийца с демонска кръв, безгръбначен хвалипръцко с умерено подходящи марионетни качества, глуповат маг – чирак, който реално и един фокус не може да направи, плюс тумба древни магьосници, от които полза никаква няма. И това са ни екип Добра черешка.

Сред уж лошите пък се нареждат тумба инквизитори с маски тип Ханибал Лектър, сред които цъфти образът на Санд дан Глокта, който непрекъснато ми изникваше пред очите като немският мъчител виртуоз от Гадни копилета – Кристоф Валц. Ако има някога екранизация, то тя трябва задължително да включва кривата усмивка и саркастичен поглед на Валц, иначе не си заслужава гледането. Изключително противоречив образ, ироничен, измъчен и садистичен до ниво, в което емпатия и отвращение се борят в читателското съзнание до степен да го взвривят от неразбиране на личната позиция спрямо една човешка развалина с повече индивидуалност и качества от който и да е напет принц на бял кон. Имаме и дежурните подмолни търговци, демони човекоядци, алчни бездушни благородници и необяснимото зло отвъд, като всяка следваща заплаха е по-кървава и по-лековато режеща глави от предишната.

Противоречивостта на възприятията ще е основната ви емоция през трите тома история, пълна с приключения, пътешествия, много повече от жестоки битки и сблъсъци на характери и образи, по-пълнокръвни и от нормалните 3-д същества, които срещате в метрото сутрин. Не е свят, в който ще си мечтаете да живеете, но ще е такъв, който ще разберете, който ще докосне и най-тъмните кръволошки черти на персоналната ви душа и няма да ви остави осрамени от сблъсъка с черното. Изберете си герой и го следвайте в неговите падения, предателства и болка и след последната страница ще откриете, че ви липсва, въпреки отличителната му липса на каквито и да е стандартно приятни качества като жертвоготовност, приятелство или дори любов. Абъркромби отнася фентъзито на такова ниво, че е трудно да бъде окачествено или разбрано напълно от редовия читател, но това не пречи да се влюбите в думите и тъмния му свят, и да го последвате в здрачната дупка на собствените си слабости и неизказани кошмари. Аз определено ще го направя.