Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

[starrater tpl=45 read_only=1]

Игрите на глада: Сойка-присмехулка

от Генислав Пеловски

„Игрите на глада“. Едва ли вече има човек, който не е чувал поне малко за тази поредица, или поне не е гледал филмите, направени по нея. Истината е, че за няколко години „Игрите на глада“ се превърнаха във феномен както в света на филмите, така и в света на книгите.

Всъщност, ако трябва да бъда честен, когато прочетох за конкурса за ревю, не ми беше трудно да реша коя книга да ревюирам, просто първото нещо, което ми дойде на ум, бе – „Сойка-присмехулка“. Самата книга, а и предишните две части от поредицата на Сюзан Колинс са някак уникални по своему. Всяка за себе си. Случвало ли ви се е да хванете една книга и да не я оставите, докато не я „изядете“ с кориците? Да, и на мен ми се е случвало, но в последно време това ми се случваше все по-рядко… и по-рядко. Докато не се появиха „Игрите“. Книгите на Колинс бяха толкова запленяващи, че определено не ги оставих, докато не ги завърших.

Но все пак ревюто е само за „Сойка-присмехулка“, затова мисля да се придържам към нея.

Третата и последна книга от поредицата разказва какво се случва с Катнис Евърдийн, след като Окръг 12 е разрушен и тя заминава заедно със семейството си и Гейл в Окръг 13. Пийта е заложник на Капитола, а нещата в 13-ти са такива, каквито Катнис никога не е подозирала. Бунтът вече се разраства все повече и повече, а Катнис разбира, че искрата, която е запалила, може да изгори и нея самата.

А сега по същество. Ако сте прочели първите две книги, няма как да не ви хареса третата. Тя всъщност лично за мен е най-добрата от поредицата. Сюзън Колинс тук е надминала всичко, което е правила досега, и определено си е свършила работата повече от брилянтно. Честно казано, приключенията на Катнис в 13-ти, а и извън него ми бяха толкова интересни, че не оставих книгата. Буквално. Прочетох я за 8 часа. А повярвайте ми, не съм точно човекът, който чете бързо книги. Достатъчна ми е само една страница, за да ме оттегчи и книгата да бъда запратена там, откъдето е дошла. Е, при „Сойка-присмехулка“ тази страница липсва. Честно ви казвам, не знам някоя друга книга да ми е била толкова интересна, че да нямам търпение да разгърна следващата страница и да разбера какво ще стане по-нататък. Единствената дума, която имам за това е… мхм… може би – магическа. И не, не прекалявам!

„Сойка-присмехулка“, а и цялата поредица „Игрите на глада“, е може би една от най-добрите книги, излизали в последните няколко години. Историята е достатъчно добра, а и достатъчно добре разказана, героите са описани така, сякаш ги виждаш пред теб всеки ден, а обратите са толкова неочаквани, че в единия момент ще се смеете с глас, а в другия ще циврите от яд.

И като за финал – за мен „Игрите на глада“ са едно уникално изживяване, което всеки любител на жанра фентъзи трябва да си позволи да изживее. Повярвайте ми, няма да съжалявате!

Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.

Игрите на глада: Сойка-присмехулка, от Сюзан Колинс