Книги Конкурс за авторско ревю Конкурси

Принцът на тръните – Марк Лорънс

Илюстрация към Принцът на тръните - Марк Лорънс (Конкурс за авторско ревю)

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

 

[starrater tpl=45 read_only=1]

 

Принцът на тръните – Марк Лорънс

от Атанас Николов

 

Да накараш публиката да те намрази е сравнително лесно. Да й се харесаш не е толкова лесно, но е постижимо. Но за да успееш да предизвикаш противоречие както в тълпите от фентъзи читатели, така и на личностна, морална основа… Е, за това се иска допълнителен талант, който Марк Лорънс е развил до съвършенство.

„Разделената империя“ е трилогия, първите две части от която са вече на българския пазар. Подхванах „Принцът на тръните“ още когато беше само една намразена от много и обичана от малко книга. Тъкмо това обаче ме накара да я започна, защото обикновено онова, което масата мрази, заради собствените си морални разбирания, се оказва цяло съкровище в същността си.

Изпълнена с огромно количество натурализъм, брутални сцени и чиста проба психопатия на моменти, историята е болезнено реална, често засягаща личните ни представи за света и доброто у хората. Това не е една епична приказка с архетипни герои, които застават на двата края на черно-белия спектър. Тук спектърът изобщо не съществува. Няма персонаж, който да не заслужава смърт, но в същото време толкова лесно се привързах към много от тях, че друг на мое място би изпитвал вина, след като установи, че подкрепя превъплъщение на злото, а след това би се изтерзавал, защото е осъзнал, че той самият не е по-малко зло същество от описаните в книгата. Авторът успява да изкара наяве онова в нас, което обичаме да мразим във всички останали. И го постига много умело – с невероятна проза, която просто оставя добър вкус в устата, дори когато ни горчи от събитията.

Историята в книгата е представена в първо лице, от гледната точка на Йорг, тринадесетгодишен младеж, за когото няма да сбъркаме, ако го наречем психопат с мания за величие. Обещал си е да стане крал преди петнадесетия си рожден ден. Преди да се стигне до там обаче, действието ни е поднесено в две времеви линии – когато Йорг е на тринадесет, и четири години пред това. Втората линия започва, когато едва деветгодишен протагонистът става свидетел на убийството на майка си и по-малкия си брат. Събитие, което се превръща в самата същност на главния герой. Толкова го извращава, че още в първите страници четем как този почти хлапак, заедно с неговата група главорези, след като са нападнали и разграбили село, решават да си поиграят с намереното. Йорг убива водача на селото и изнасилва дъщеря му.

Главен проблем за мен беше фактът, че едно тринадесетгодишно дете може да е начело на разбойническа група, да им е взел страха, да убива безнаказано, че и да изнасилва жени. Изглеждаше ми прекалено нереалистично на фона на целия реализъм в книгата. Но след известен размисъл, осъзнах, че тринадесет и малко по-късно четиринадесет години са били достатъчни някога, за да се смята някой за боеспособен и годен за разплод.

Няма да си кривя душата, истината е, че в много моменти от книгата ми се е искало някой просто да прекърши вратлето на нашия главен герой. Но с откриването на повече събития от миналото му, осъзнах, че ние самите не сме много по-различни от него и тогава започнах да си давам сметка, че това не е просто някакво фентъзи с нестандартна история. Има редове, които си струва да бъдат цитирани многократно, просто защото са толкова приложими и към днешното време.

Тук следва да отбележа, че светът в книгата е нашият или много еднакъв на нашия. Споменават се древногръцки философи, съществува някаква форма на извъртяно с годините християнство, дори картата наподобява Европа. Тъкмо затова се вижда, че авторът всъщност е много ерудиран човек. Книгата е изпълнена с тънки шеги и препратки към събития от нашето минало, както и нещо, което малко хора забелязват – библейски хумор. Саркастичното отношение към религиите и християнството в частност е напълно очевидно, но само за запознатите стават ясни по-детайлните закачки. Като човек, който изучава Библията, нямаше как да не ми направи впечатление доброто познаване на религиозната книга, което има Лорънс. Много е трудно да не отблъснеш хората в днешно време, ако открито влагаш такива неща в произведенията си, но Марк успява не само да мине между капките, но и да разшири представите на хората покрай бързината на действието, а това за мен беше приятна изненада и истинска наслада за ума. От цитати на източни учители до думи на Чърчил, всичко е поднесено внимателно и в точните моменти, така че да не минем през редовете просто така.

Като капак на всичко, книгата е изпълнена със самоирония, черен хумор и отричане от всяко съжаление. Тонът е измамно лек, посланието – истинско. Най-сериозният минус на книгата е, че не могат да се развият напълно всички персонажи. Йорг търпи голямо развитие, но повечето от другите се променят някак незабележимо и макар да знам, че това се дължи на разказването изцяло от една гледна точка и то от първо лице, все пак е жалко да се остави потенциалът на толкова интересни герои, които се надявам и вие да откриете.

След всичко казано, трябва да се отбележи, че книгата не е за всеки. Ако трудно понасяте сексуални сцени, изнасилвания и убийства за забавление, тогава това не е вашата поредица. Ако обаче нямате проблем с това и искате нещо оригинално, играещо си с моралните ви възгледи и съвестта ви, каращо ви да се чувствате безпомощни в един истински жесток свят, разширяващо мирогледа ви и поучавайки ви почти недоловимо, е – тогава Марк Лорънс и „Принцът на тръните“ е за точно за вас. А следващите две книги са дори по-добри.

 

Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.

 

Корица на Принцът на тръните - Марк Лорънс

Принцът на тръните, от Марк Лорънс

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.