Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

[starrater tpl=45 read_only=1]

Трилогията „Разделената империя“

от Калоян Захариев

Отивам в любимата си книжарница в ежемесечния ми набег срещу щанда с фентъзи и като всеки запален читател започват да ровя, прелиствам и в общи линии да късам нервите на двете служителки. Девойчетата обаче са ми свикнали и ме оставят да вилнея на воля. Ровичкам тук, ровичка там… и попадам на книжле с мрачна сива корица, на което някъ’в щурак с развято наметало стърчи насред бойно поле, украсено – както си му е редът – с купчина от трупове. Автор – Марк Лорънс, демек пичага дето го не знам какъв е, що е… демек ново момче във фентъзи-квартала. Чета написаното на корицата заглавие, обогатявайки общата си култура с информацията, че таз хартишка се дума „Принцът на тръните“. Щуракът пък го завяли Йорг Анкрат и май искал да става the big boss на някаква си империя. Не му стига това ами на всичкото отгоре имал и тъмно минало. Думам си, че липсва само един мозъчен тумор и неясно бащинство и ей ти латино-мелодрама в триста епизода. Зарязвам книжлето и действам както си е по устав – демек продължавам да чегъртам, докато двете служителки ме гледат на телесна повреда.

Минава още един месец, взимам още една заплата (о, свещен ден, благословен да си) и отново нахлувам в книжарницата. Там, на лавицата, съзирам вече познатото заглавие и, о, размножителен кошмар – вече не е само. Компания му прави друга книжка – „Кралят на тръните“, а на корицата се кипри същият ми ти пич – Йорг Анкрат, в компанията на подобаваща планина от трупове. Авторът – шокиращо – е същият – Марк Лорънс. Гордо вирвам брадичка и ги подминавам, насочвайки се към нещо далеч по-интригуващо.

Тур трети. Пак книжарницата, пак двете служителки и пак същите заглавия. Старателно отарашвам лавиците и след като установявам, че нищо не ми хваща окото, а онова, което го анексира, вече е надлежно изчетено, пускам тежка въздишка и вдигам белия флаг. Напускам книжарницата, олекнал с петнадесетачка (имам карта за отстъпка… муахахаха) и гадното усещане, че съм жертва на литературна гавра. Под мишница съм стиснал „Принцът на тръните“ и потънал в мисли, се отправям към моята любима читалня – влака, за да се прибера у дома. Тъй като българските влакове са единствените МПС-та, дето могат да развият отрицателна скорост (майната ти, Айнщайн) имам цели петдесет минути, които трябва да убия.

Паркирам се в купето, където разтварям книжата с усещането, че това са наистина кофти изхарчени петнадесет кинта и започвам да чета. Вдигам поглед и през прозореца виждам – о, ужас на всички ужаси – моята гара. Някак си петдесетте минути са хвръкнали като гръцки външен дълг. Изхвърчам от влака, осъзнал, че „Принцът на тръните“ се очертава да е една от най-добрите ми покупки. Седмица по-късно нахлувам пак в книжарницата за огромен шок на двете служителки, които по график са ме очаквали най-рано след още три, и купувам „Кралят на тръните“, защото нямам търпение да разбера как продължава историята на Йорг.

„Принцът на тръните“ грабва с някои елементи, които може и да не са невиждани във фентъзи жанра, но са поднесени по начин, подсказващ, че Марк Лорънс е момче с бъдеще в занаята. Действието се развива в свят, който е толкова фантастичен, колкото и реален. Някога могъща империя е управлявала огромни територии, но един ден имперският род пресъхва и всичко потъва в разруха. Империята се е разпаднала на безброй кралства, вкопчени в безкрайна война едни с други, защото всеки от кралете им има претенции – основателно или не – за имперската корона. Кланета, политически убийства, династични бракове… в тази игра нищо не е забранено. В едно от тези воюващи кралства – Анкрат, се ражда принц Йорг, чийто живот е безвъзвратно разрушен от бруталното убийство на майка му и малкия му брат… а може би не. В онази нощ, хванат в плен на бодливата шипка, докато гледа как войниците разбиват главата на деветгодишния Уилям, се ражда Принцът на тръните. Едва тринадесет годишен, той вече е безмилостен убиец, изнасилвач и изверг, който има само две цели – отмъщение и власт. Начело на банда, която сам освобождава от затворите на баща си, той се завръща в родния Анкрат и иска онова, което му се полага – първо трона на баща му, а след това – всичко останало.

Колко хора трябва да убие, за да получи своята власт и отмъщение – това е нещо, което не го интересува. Колкото повече – толкова по-добре, колкото по-кърваво – толкова по-забавно. Без приятели до себе си, заобиколен само от своите „братя“, сред които са Нубанеца, Малчо Райчо, Кент Червения, сър Макин. Те са убийци и най-долна измет, биещи се рамо до рамо с Йорг със същата радост и готовност, с която биха му прерязали и гърлото. Единственото, което има Йорг, е воля, способна да огъне стомана, и цел, към която търпеливо се стреми.

Онова, което наистина ми грабна вниманието, е невидимият герой в романа апокалипсис и неговите деца – мистичните Строители, защото Принцът на тръните е толкова фентъзи, колкото и кошмарна анти-утопия. Какво се е случило с нашия свят, за да се превърне в света на Йорг? Какво са сторили Строителите, за да изчезнат, оставяйки след себе си руини и страховити оръжия, способни да разрушат цяла държава за мигове? Това са отговори, които Лорънс все още не иска да ни даде.

Две са нещата, които ще ви накарат да прочете цялата поредица за Разделената империя – невероятният свят, в които Йорг живее и убива… и самият Йорг. Той е чудовище, убиец, маниак, безжалостно създание, което не познава милост. Въпреки това със всяко убийство – къде нужно, къде не – ние все повече и повече ще го обичаме и ще искаме да спечели.

Напълно уверено твърдя, че „Принцът на тръните“ и нейното продължение „Кралят на тръните“ са най-доброто фентъзи за отминалата 2013 г. Сега не ми остава нищо друго, освен да чакам третата и финална част от поредицата за Разделената империя – „Императорът на тръните“. Колкото до Марк Лорънс, за него мога да кажа, че му предстои да се превърне в едно от имената във фентъзи-жанра.

Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.

King of Thorns, от Mark Lawrence