Научихте ли за издателство СОНМ? Трябва да сте, защото съществува от 1993 година. Наред с други домове на книгата у нас като „Ерго“ и „Рива“ (само за пример), това е едно от издателствата, които поддържат нисък профил в мрежата за сметка на великанските книги, които предоставят на българския читател. Няма да се впускам в анализи какви са причините издателство, специализиращо в „областта на хуманитарните науки – антична и съвременна философия, литературна критика, теология и история на идеите, социология и история, изследвания на рода, както и съвременна европейска художествена литература“, да има само 418 (към днешна дата) почитатели във Фейсбук. Знам, че звучи несериозно. Толкова несериозно, колкото значими книги предлагат тези издателства. Трудни книги, които обаче съставят 90 процента от литературната съкровищница, културния златен резерв от книги на човечеството, опазени в запомнената му история.

Това са книги, които наред с тези на популяризаторите на естествените науки подхранват масовото съзнание и просвещение посредством университетски и медийни канали, съставени от няколко слоя специалисти, творци и наблюдатели. И не знам дали някой от читателите на „Сборище на трубадури“ ще се учуди, ако научи, че нито един фантаст не може да си позволи да пренебрегне четенето им, за да създава успешно собствените си творби така, че да не бъдат разпознавани незабавно от човешкия ум като вторична имитация без смисъл, като твърдения, идващи от света на суеверията и заблудите. Ето защо наричаме „Властелинът на пръстените“ на Джон Роналд Руел Толкин и „Фондацията“ на Айзък Азимов епично фентъзи и научна фантастика, а новините за летящи чинии над Витоша и съобщенията за предсказания на екстрасенси – жълта преса.

Едва вчера Владимир Полеганов ми обърна внимание на новата поредица на издателство СОНМ, наречена „Другата фантастика“. Трите книги, излезли от нея досега, са под общата редакция на Красимир Кавалджиев, а проектът се осъществява с подкрепата на Програма Култура 2007-2013 на Европейската комисия. Трейлърите по-долу едва ли ще ви кажат много за книгите, но е хубаво, че ги има, и поради тази причина ги слагам без колебание, защото са още един мост над морето на жълтата преса. Потърсете книгите в местното читалище, заемете ги от приятел, подарете ги на приятел. Не си украсявайте с тях библиотеката! „Трудните“ книги стават „лесни“ само след като бъдат прочетени.

Пътуване до Висбек, от Анонимен

Замъкът сред морето, от Морис Карем

Царят със златната маска – и други фантастични истории, от Марсел Швоб