Книги Колонка

Танцът на сянката (Колонката на Ана Хелс)

Илюстрация към Танцът на сянката (Колонката на Ана Хелс)

 

За мен най-доброто фентъзи е личното, ограничаващо се до няколко почти интимно близки герои, допускащо те до личните им светове, мисли и чувства, понасящо те в персонално пътешествие през реалмии, наситени с магия, битки и загуба на всичко важно и ценно с единствената цел да се спаси светът, някоя и друга вселена, или поне една заслужаваща си усилието душа. И в този смисъл Дейвид Далглиш е създал поредица, отговаряща на всички мои възможни изисквания към идеалната книга с ярък главен протагонист, доволно количество кръв и натурална безсърдечност, плюс добре описани битки, зрелищни магии и умело представени без даже и полъх на бурбонска ванилия любовни истории, адекватни на жестокия сетинг наоколо.

Добре дошли в света на танцуващите сенки.

Историята е мрачна, неортодоксална и на моменти отчаяна до ръба на острието, надвиснало над невинен девически врат. Картата, на която се развиват събитията, се ограничава в два града, завладени от престъпност, корупция и властническо безсилие. Позната картинка, ха. Крадците, убийците и рекетьорите са стройно организирани в гилдии, които са в повечето време на ръба между войната и скритото сътрудничество – очевидно алюзия на повечето от политическите организации по света. Стражителите на града са порядъчно продажни, кралят – достойно глупав, тлъст и алчен, а градските управници си знаят добре интереса и се завиват през глава в по-бурните нощи. Парите владеят умове и съзнания, за религията почти не остава място, а маговете са рядко срещани, тъй като одарените по принцип избягват мръсотията на низшите духом.

Дарк фентъзи сетинг от най-висш порядък.

Естествено, от калта на мизерията и пропитата с кървава прах утроба на безименна майка се ражда и нашият главен герой – красиво и умно хлапе, обречено да научи за отнемането на живот по-рано, отколкото да събира две и две. С баща, полудял главатар на най-ужасната престъпна гилдия в града, няма как да очакваме изпълнено с благочестие и пойни птички детство: играчките биват бързо заместени с намазани с отрова остриета, обичайните игри на криеница се изместват от дебненето на наемни убийци, даващи мило и драго да разфасоват на дребно бъдещия наследник на жестоките Паяци, а разликата между днешни приятели и утрешни жертви е стеснена понякога до няколко дни време. Отглеждането на перфектния убиец – със съвършени умения, нечовешка хладнокръвност и абсолютна безчувственост – се оказва най-злият план на явно свръхвнимателно изграден като ултимативно отвратителен образ на истинския закоравял престъпник, подчиняващ натуралните бащини и човешки инстинкти на волята си в преследване на илюзорната цел за почти световно властване без опортюнизъм и ограничения. Идеалният герой, в който да се влюбите, ако си падате по лоши момчета, в които се надявате да разпалите положителното като никоя друга досега.

И започва едно истински задъхано приключение.

Което проследява пътя на младото объркано съзнание, разкъсващо се между синовната обич, дори и към чудовището, което се води някакъв вид родител, и желанието за нещо по-добро, по-справедливо и доста по-малко кърваво от настоящето. Светлината трябва да бъде внимателно прикривана, защото всяка грешка и издайничество на наличието на каквато и да била човешка емоция обикновено резултатира в саморъчната показна екзекуция на приятел, учител, любима и въобще – същество със значимост, която трябва да бъде намалена до нула на всяка цена. Но все пак надеждата остава жива, пък била и под формата на миниатюрна искрица, която само срещата с един зъл бог би могла да накара да заживее в смъртта на спомените и раздвоението на личността между това, което човек е обречен да бъде от средата си и това, което човек може да бъде само благодарение на личното си желание и усилия.

Далглиш е великолепен ноар автор.

И мога да го сравня само с някои от новите ми любимци като Абъркромби, Бауринг и Хайц. Той безмилостно избива почти всеки, който покаже потенциал за доброта, можещ да развали идеалния образ на детето убиец Арон, учейки че чрез смъртта и загубата една силна личност може не само да се отрони като лист пред буря или изроди до нечовешка купчина от смъртоносна плът, а да се превърне в човек, достоен за обич и уважение, надрастващ грешките и миналите принуждения на съдбата, гледащ напред и търсещ съвършенството и добротата дори там, където привидно няма нищо освен болка и вик на отчаяние. В тъмнината е обичайното място за раждане на истинската светлина. И Танцът на сянката ни отнася точно до най-мрачните селения на човешката деградация, и все пак ни оставя чисти и окрилени от вярата, че винаги нещата могат да се оправят някак, от някого, някога.

С искрена увереност мога да нарека Дейвид Далглиш новия ми фентъзи любимец. И се надявам, че издателство MBG Books ще доведат на бял свят и продължението на историята, както и страничните поредици за полу-орките и паладините и каквото друго е излязло изпод перото на мрачния майстор на задъханите, емоционално зловещи истории, заради които толкова обичам фентъзито като жанр. Надявам се да има и много последователи и сред българските автори – почитатели на дарк мотивите и оригиналните образи, намиращи пътя към сърцата на читателите си сред сенките на недоизречените нужди. Ако има такива – ги призовавам да се включат в конкурса за нов български фентъзи роман на издателството и да ни омаят, както заслужаваме – повече информация ето тук: Конкурс за фентъзи роман.

 

Ана Хелс

 

Един коментар по “Танцът на сянката (Колонката на Ана Хелс)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.