Астрид Линдгрен:
„Домакинята от Далагатан“ се забавлява

Колонката на Весела Фламбурари

В град Стокхолм (Швеция) има цяло островче, което е препълнено само с музеи. Със сушата го свързва мост. По моста минава автобус, а до него спират тролеи и трамвай. Можеш да преминеш и пеш, докато гледаш дивите патета и черните лебеди в морето. Красиво е!

Щом си вече на островчето, трябва да свиеш веднага надясно и да преминеш внушителната сграда на Нордическия музей. Точно зад него, съвсем близо до изложението на крал Густав Васа (изложение, дето крие цял кораб в търбуха си), е музеят на Астрид Линдгрен. До него стои малък паметник на детската писателка.

Музеят на Астрид всъщност е игра. Влезеш ли вътре, се качваш на влакче, досущ като влакчетата на ужасите, което обаче не ти шепти „ууу“ в ухото, а те разхожда из книгите на авторката. Забавлявай се, страхотно е!

В селцето Вимербю, област Смоланд – там където е родена Линдгрен, – е изграден огромен парк с току-що излезли от страниците на книгите й къщи, кораб, море и какво ли не… Тук можеш да се пъхнеш в кухото дърво на Пипи, да се качиш до къщичката на Карлсон и да се разходиш из стопанството на Емил. Скоро областната администрация на Вимербю отпусна нови 30 милиона евро за да се разшири и модернизира парка там. А всяка година шведската държава дава за възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“ 550000 евро. Забавлявай се, забавлявай се, забавлявай се…

Защо точно за книжните светове на детска писателка се отпускат толкова средства?

(То и в Англия има парк и награда посветени на Беатрикс Потър, скоро откриха парк по романите на Джоан Роулинг в САЩ. Изобщо жените определено преобладават в литературните паркове… Ха!)

Защо ли? Астрид Линдгрен има повече от сто издадени произведения. Тиражът им надхвърля сто милиона бройки. Преведена е на осемдесет и пет езика – от арабски до зулу. По нейните книги има снимани над четиридесет игрални филма. Още от началото на своето творчество е отличена с международни награди и високи почести. Тя е най-прочутата шведка на XX век. И точно нея са наричали, откровено иронично – „домакинята от Далагатан“ („Далагатан“ е името на улицата, на която е живяла в Стокхолм). Защото Астрид е била активна участничка в политическия и обществен живот на кралството. Водила е ярки полемики и е свалила с тях цяло правителство…

И всякак си заслужава парите!

Дори парите за нейна биография… Биографията на шведската писателка е излязла в Германия още през 1987 год. Книгата се казва „Астрид Линдгрен“ и е написана от Сибил Грефин Шонфелд. (Г-жа Шонфелд е истинска немска графиня, завършила филология и история на изкуствата.) А редовете в тази биография искрят от наслаждението на Астрид от живота.

„Как може да има хора, които се отегчават… (пише Линдгрен през 1964 год. в дневника си) Боже мой, как ще ми стигне времето, как, за Бога, да успее човек да прочете всички книги, да изслуша цялата музика, да види всички кътчета на света. Не, излъгах, не искам да виждам всички земни кътчета. Вместо това искам да имам време за всички невероятни срещи с природата, с хората, с изкуството, които ми предлага това кратко мигновение – животът. И тогава на човек му трябва време просто да поседне и да погледа напред!“

Тук, може би, ще си помислите, че животът й е бил посипан с рози? Помислете си пак! Или най-добре прочетете в биографията й: „Няма значение дали пред мен стои кралица, или чистачка. Не мога да съдя по това какви са хората. Виждам в тях децата, които са били. Аз съм Астрид от Смоланд, дъщеря на селяни от самото начало до края…“ (Астрид Линдгрен)

Животът сам по себе си е чудо… а чудесата носят особено очарование.

Здравият живот носи удоволствие от самото живеене. И забавление и щастие от самото живеене. От това, че си жив: „Разполагахме с две неща, които направиха детството ни такова, каквото беше – сигурност и свобода. Чувствахме се защитени при тези родители, които толкова си помагаха и винаги имаха време за нас, когато се нуждаехме от тях, но през останалото време ни оставяха свободни и безгрижни… Не вярвам, че съзнателно пиша книгите си така, та да правя децата щастливи. Пиша така, защото съм израснала в свят на щастие.“ (Астрид Линдгрен)

Всъщност книгата разкрива много добре двете реалности, в които е живяла писателката: тази, която ни заобикаля и буди сутрин, и онази реалност на само нейните си светове. Дали ще е Вила Вилекула на Пипи, или Васастан с къщичката на покрива на Карлсон. Дали ще са Нангияла и Нангилима на Братята с лъвски сърца, или Шумотевица на Брит-Мари… това няма значение. Това е отделната реалност на всеки писател. Толкова само негова и толкова на всеки, който се наема да прочете за нея. Невероятно е да си ходещ инкубатор на фантазийни светове.

А фантазийността извира от света, в който живеем всички. И ако децата ни искат да научат нещо истинно за реалността, то е именно там, в страниците на фантазното, където Астрид не си прави никакви илюзии: „Ако някога съм възнамерявала образът на Пипи да послужи за нещо друго освен за забавление на моите малки читатели, то щеше да бъде да им покажа, че човек може да има власт, без да злоупотребява с нея. Защото от всички сложни житейски задачи тази ми се вижда най-сложна. Навсякъде се злоупотребява с властта. Всеки се изживява като господар, къде-както свари. Това започва в детството и стига до онези, дето управляват държавите. Пипи обаче притежава дарбата да борави с властта. Тя е по-силна от всяко друго дете на света и би била в състояние да упражнява ужасяващо господство както над децата, така и над възрастните около себе си – но прави ли го? О, не! Тя просто е приятелски настроена, готова да помогне и великодушна, тя взима драстични мерки само когато това е неизбежно… Децата тайно мечтаят за власт. В сравнение с възрастните те винаги са в неизгодна позиция и това преобръща техните мечти в мечти за власт. Пипи задоволява техните детски желания и точно тук, мисля, се крие обяснението за нейната популярност.“ (Астрид Линдгрен)

Забавлението и фантазното. Дали не са това точните начини да учим децата си на живот.

А може дори ние да научим нещичко покрай децата… Не е изключено!

Пък и ако от литературно-увеселителен парк, подреден по книгите на детска писателка, държавата може да печели милиони, какво по-добро от това? Разбира се, в България нямаме толкова известен детски автор, световен детски автор, който да събере с фантазиите си родители и деца на едно определено място, така че да се печели реално от негов литературен парк… Но и какво сме направили, че да имаме?

Сега тихо си мечтая да отида във всеки парк, направен по нечий книжен фантазиен свят! А на вас пожелавам да сте здрави и да мислите за детските книги!

Весела Фламбурари

Бележки:

Книжката с биография на Астрид Линдгрен, която имам аз, е издание на ИК „Рива“ от 2008 год. Заглавието е „Астрид Линдгрен“, а авторката Сибил Грефин Шонфелд. Оригиналното заглавие е: „Astrid Lindgren“ Sibil Grefin Schonfeldt.

Преводът от немски език е на Гергана Фъркова. Оформлението на книгата е изключително добро… Но това не е никак странно, тъй като го е направила Яна Левиева. Хартията е дебеличка и приятна.

На снимката горе:

1. „Астрид Линдгрен“, Сибил Грефин Шонфелд, ИК „Рива“ 2008 год.
2. „Pipi Langstrump“, Astrid Lindgren, „Raben&Sjorgren“ 1969, Omlag och illustrationer av Ingrit Vang-Nyman
3. Картички и карти от литературно-увеселителен парк „Junibacken“, Стокхолм.