Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

РАЗКАЗЪТ Е ИЗКЛЮЧЕН ОТ ЧИТАТЕЛСКОТО ГЛАСУВАНЕ.

 

Предпразничният банкет на Дядо Коледа

разказ

от Делиян Маринов

 

– Знаех си, че не трябваше да идваме в България! – измърмори навъсено Уънорс, едно от джуджетата на Дядо Коледа, докато заедно с другите влачеше разнебитената каруца шейна, в която тази година бяха натоварени играчките за послушните деца.

Само преди час, когато червеното, украсено със звънци и приказни орнаменти товарно возило тъкмо беше навлязло в мръсното небе над София, се случи нещо ужасяващо. Чу се боен вик, последван от серия изстрели:

– Партизании!

От тогава насам джуджетата влачеха пострадалата си каруца шейна, загубила способността си да лети. Всички до един чакаха вълшебната джаджа, ремонтираща всичко – да подейства, за да могат да тръгнат по домовете, в които планираха да пласират играчките си.

А уж планът им беше добър. Да почнат празничната подаръчна обиколка от България, защото жителите тук свършваха бързо заплатите си, имайки се в предвид множеството други празници около Коледа: Игнажден; Бъдни вечер; Стефановден: Васильовден; Йордановден; Ивановден и пр. Всичко вървеше по план, докато…

– Проклятие! – изкрещяха в хор за пореден път джуджетата, вървейки по калния друм, цапащ шарените им и лъскави одежди.

Изведнъж Дядо Коледа водещ колоната им, вдигна ръка и рече с широка усмивка:

– Спрете.

Всички се приковаха на място и насочиха вниманието си към него.

– Стига вече дърления! След два дена е Коледа. Магическата нощ. Време е да се забавляваме. Ще влезем ей там – той посочи непосредствено намиращата се до тях сграда. – Време е да спретнем един банкет за свършената тази година работа. А през това време джаджата ще ремонтира возилото ни!

Джуджетата започнаха да скачат и крещят от възторг.

Ето как на 23-ти декември, в 22 часа, Дядо Kоледа и спътниците му се озоваха в механата „Петлето Premium“.

В кръчмето, в което се бяха озовали, беше доста задимено и навсякъде се носеше аромат на евтини цигари и пот. Компанията се озова в главното помещение, в което вече имаше около четиридесет човека, заели повечето от масите, явно също събрали се на банкет.

– Ще видите! Българите умеят да се забавляват – рече Дядо Коледа.

В същото време гласът му се стопи, погълнат от силната фолк музика, изпълнила механата. Сервитьор, облечен в народна носия, се приближи към гостите:

– Здравейте, в момента сме малко препълнени, но все пак имаме една маса за хора в неравностойно положение като вас.

Джуджетата не го разбраха напълно, но му кимнаха с усмивки и се насочиха към посоченото място и си поръчаха любимият ликьор „Рудолфмайзер“.

– Знаете ли кое е смешното? – попита Алабастър с весела физиономия. – Че никой всъщност не би могъл да ни припознае.

И всъщност джуджето беше съвсем право. Цялата кръчма бе напълнена с хора или дегизирани като коледни същества, или прекалено пияни, че да осъзнаят разликата.

– Вижте. – Пепър посочи една табела намираща се над главната маса на празнуващите.

На нея пишеше: „Чистит прасник кулеги от фирма „Цаньо вафла“ ООД.

Джуджетата нямаха време да коментират, тъй като напитките им бяха сервирани. Само след минута Мери измърмори;

– Ужас! Ама този „Рудолфмайзер“ въобще не е по оригиналната рецепта, която създадох! Пълно менте. И на всичкото отгоре струва двойно повече от препоръчителната цена.

Дядо Коледа му отвърна с несломимата си ведра усмивка:

– Спокойно, момчето ми! Не обръщай внимание на тези дреболии. Забавлявай се. Като всички други хора тук.

Джуджетата отново започнаха да наблюдават празнуващите работници с интерес. Една огромна част от тях опустошаваха богатите блюда с всякакви вкусотии. Повечето посетители дори не използваха приборите си. Други обаче, незаинтересовани от храната, танцуваха. Танцът, представляващ мощно кълчене и движения в областта на таза и корема, бе непонятен на джуджетата. Мъже и жени, качени върху масите и газещи в току сервираната им храна, клатеха стомасите си безумно на тази странна и леко казано дразнеща музика.

– Какво се пее в тази песен? – попита Шини. – Недочувам в цялата врява.

– Нещо за някакви тигри и пари – не съм сигурен – отвърна му Буши.

Настъпи поредна сцена, която накара джуджетата да онемеят. Някаква мечка, водена от цигулар, въртеше пируети около масата с танцуващи. Движенията й бяха в ритъм с ужасната музика, а хората явно се забавляваха на компанията й и лепяха столевки върху челото й.

Дядо Коледа, изпил питието си, изведнъж помръкна и тропна с юмрук на масата:

– Не ги е срам! Значи купуват играчки от китайския Дядо Коледа, оплаквайки се, че нямат пари, а обсипват това малоумно животно с банкноти!

В отговор на думите му мечката се завъртя отново, като сега не можа да овладее движението си и се пльосна върху масата, помитайки хората, намиращи се върху нея. Назря суматоха. Досега танцуващи, хората започнаха схватка, налагайки се първо с мощни шамари, а после с юмруци.

– Мисля, че е време да изчезваме от тук. – подхвърли Уънорс и другите му кимнаха одобрително.

Под вихрушка от летящи мебели и прибори джуджетата успяха да се доберат до изхода. Почти. Някакъв едър гологлав тип, накичен с фалшиви еленови рога, увисна на рамото на Мери, почти смазвайки го, и му заговори:

– К’во стаа, кулега?!

– Не съм ти никакъв колега, тъпак такъв. Аз съм шибаното джудже на Дядо Коледа!

– Къде тогава е онази тупалка, Снежанка?

Мери не му отговори; просто се изплъзна от хватката му. Междувременно дебелакът се сгромоляса.

Дядо Коледа и компания тъкмо успяха да излязат навън, когато за свой ужас видяха как две пъргави дечица бягат в далечината търкаляйки четири гуми. Спътниците нямаше нужда да поглеждат към каруцата си, за да разберат, че гумите са свалени именно от нея.

Изминаха пет минути, в които смълчаните спътници стояха мълчаливо, насядали около разнебитеното возило

– Ужасна вечер – въздъхна Алабастър.

– Още един час, докато другата вълшебна джунджурия възстанови гумите… – допълни Буши.

– А след това? Какво ще правим? – попита Пепър.

– Как какво? Добри дела! Нека не забравяме, че предстои Коледа. Ако ние сме нещастни, кой тогава ще е щастлив? Не кръчмите, не алкохолът, не те ни правят радостни! А добрите дела.

Джуджетата го гледаха с леко недоверие и очакване.

– Като за начало – каза Дядо Коледа – вижте как се казват децата на работниците, вилнеещи в механата. Ще им дадем безплатно играчки. Все пак клетите наказани с такива родители заслужават да им се случи нещо наистина хубаво тази година. Така че – започваме с тях…

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.