Библиотека Конкурси Предпразничен конкурс 2014

Предпразничният банкет на Дядо Коледа, от Делиян Маринов (разказ)

Илюстрация към Предпразничният банкет на Дядо Коледа, от Делиян Маринов, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

РАЗКАЗЪТ Е ИЗКЛЮЧЕН ОТ ЧИТАТЕЛСКОТО ГЛАСУВАНЕ.

 

Предпразничният банкет на Дядо Коледа

разказ

от Делиян Маринов

 

– Знаех си, че не трябваше да идваме в България! – измърмори навъсено Уънорс, едно от джуджетата на Дядо Коледа, докато заедно с другите влачеше разнебитената каруца шейна, в която тази година бяха натоварени играчките за послушните деца.

Само преди час, когато червеното, украсено със звънци и приказни орнаменти товарно возило тъкмо беше навлязло в мръсното небе над София, се случи нещо ужасяващо. Чу се боен вик, последван от серия изстрели:

– Партизании!

От тогава насам джуджетата влачеха пострадалата си каруца шейна, загубила способността си да лети. Всички до един чакаха вълшебната джаджа, ремонтираща всичко – да подейства, за да могат да тръгнат по домовете, в които планираха да пласират играчките си.

А уж планът им беше добър. Да почнат празничната подаръчна обиколка от България, защото жителите тук свършваха бързо заплатите си, имайки се в предвид множеството други празници около Коледа: Игнажден; Бъдни вечер; Стефановден: Васильовден; Йордановден; Ивановден и пр. Всичко вървеше по план, докато…

– Проклятие! – изкрещяха в хор за пореден път джуджетата, вървейки по калния друм, цапащ шарените им и лъскави одежди.

Изведнъж Дядо Коледа водещ колоната им, вдигна ръка и рече с широка усмивка:

– Спрете.

Всички се приковаха на място и насочиха вниманието си към него.

– Стига вече дърления! След два дена е Коледа. Магическата нощ. Време е да се забавляваме. Ще влезем ей там – той посочи непосредствено намиращата се до тях сграда. – Време е да спретнем един банкет за свършената тази година работа. А през това време джаджата ще ремонтира возилото ни!

Джуджетата започнаха да скачат и крещят от възторг.

Ето как на 23-ти декември, в 22 часа, Дядо Kоледа и спътниците му се озоваха в механата „Петлето Premium“.

В кръчмето, в което се бяха озовали, беше доста задимено и навсякъде се носеше аромат на евтини цигари и пот. Компанията се озова в главното помещение, в което вече имаше около четиридесет човека, заели повечето от масите, явно също събрали се на банкет.

– Ще видите! Българите умеят да се забавляват – рече Дядо Коледа.

В същото време гласът му се стопи, погълнат от силната фолк музика, изпълнила механата. Сервитьор, облечен в народна носия, се приближи към гостите:

– Здравейте, в момента сме малко препълнени, но все пак имаме една маса за хора в неравностойно положение като вас.

Джуджетата не го разбраха напълно, но му кимнаха с усмивки и се насочиха към посоченото място и си поръчаха любимият ликьор „Рудолфмайзер“.

– Знаете ли кое е смешното? – попита Алабастър с весела физиономия. – Че никой всъщност не би могъл да ни припознае.

И всъщност джуджето беше съвсем право. Цялата кръчма бе напълнена с хора или дегизирани като коледни същества, или прекалено пияни, че да осъзнаят разликата.

– Вижте. – Пепър посочи една табела намираща се над главната маса на празнуващите.

На нея пишеше: „Чистит прасник кулеги от фирма „Цаньо вафла“ ООД.

Джуджетата нямаха време да коментират, тъй като напитките им бяха сервирани. Само след минута Мери измърмори;

– Ужас! Ама този „Рудолфмайзер“ въобще не е по оригиналната рецепта, която създадох! Пълно менте. И на всичкото отгоре струва двойно повече от препоръчителната цена.

Дядо Коледа му отвърна с несломимата си ведра усмивка:

– Спокойно, момчето ми! Не обръщай внимание на тези дреболии. Забавлявай се. Като всички други хора тук.

Джуджетата отново започнаха да наблюдават празнуващите работници с интерес. Една огромна част от тях опустошаваха богатите блюда с всякакви вкусотии. Повечето посетители дори не използваха приборите си. Други обаче, незаинтересовани от храната, танцуваха. Танцът, представляващ мощно кълчене и движения в областта на таза и корема, бе непонятен на джуджетата. Мъже и жени, качени върху масите и газещи в току сервираната им храна, клатеха стомасите си безумно на тази странна и леко казано дразнеща музика.

– Какво се пее в тази песен? – попита Шини. – Недочувам в цялата врява.

– Нещо за някакви тигри и пари – не съм сигурен – отвърна му Буши.

Настъпи поредна сцена, която накара джуджетата да онемеят. Някаква мечка, водена от цигулар, въртеше пируети около масата с танцуващи. Движенията й бяха в ритъм с ужасната музика, а хората явно се забавляваха на компанията й и лепяха столевки върху челото й.

Дядо Коледа, изпил питието си, изведнъж помръкна и тропна с юмрук на масата:

– Не ги е срам! Значи купуват играчки от китайския Дядо Коледа, оплаквайки се, че нямат пари, а обсипват това малоумно животно с банкноти!

В отговор на думите му мечката се завъртя отново, като сега не можа да овладее движението си и се пльосна върху масата, помитайки хората, намиращи се върху нея. Назря суматоха. Досега танцуващи, хората започнаха схватка, налагайки се първо с мощни шамари, а после с юмруци.

– Мисля, че е време да изчезваме от тук. – подхвърли Уънорс и другите му кимнаха одобрително.

Под вихрушка от летящи мебели и прибори джуджетата успяха да се доберат до изхода. Почти. Някакъв едър гологлав тип, накичен с фалшиви еленови рога, увисна на рамото на Мери, почти смазвайки го, и му заговори:

– К’во стаа, кулега?!

– Не съм ти никакъв колега, тъпак такъв. Аз съм шибаното джудже на Дядо Коледа!

– Къде тогава е онази тупалка, Снежанка?

Мери не му отговори; просто се изплъзна от хватката му. Междувременно дебелакът се сгромоляса.

Дядо Коледа и компания тъкмо успяха да излязат навън, когато за свой ужас видяха как две пъргави дечица бягат в далечината търкаляйки четири гуми. Спътниците нямаше нужда да поглеждат към каруцата си, за да разберат, че гумите са свалени именно от нея.

Изминаха пет минути, в които смълчаните спътници стояха мълчаливо, насядали около разнебитеното возило

– Ужасна вечер – въздъхна Алабастър.

– Още един час, докато другата вълшебна джунджурия възстанови гумите… – допълни Буши.

– А след това? Какво ще правим? – попита Пепър.

– Как какво? Добри дела! Нека не забравяме, че предстои Коледа. Ако ние сме нещастни, кой тогава ще е щастлив? Не кръчмите, не алкохолът, не те ни правят радостни! А добрите дела.

Джуджетата го гледаха с леко недоверие и очакване.

– Като за начало – каза Дядо Коледа – вижте как се казват децата на работниците, вилнеещи в механата. Ще им дадем безплатно играчки. Все пак клетите наказани с такива родители заслужават да им се случи нещо наистина хубаво тази година. Така че – започваме с тях…

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Един коментар по “Предпразничният банкет на Дядо Коледа, от Делиян Маринов (разказ)

  1. Беше ми много интересно да прочета нещо непривично като стил за Делиян, а също и приятно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.