Интервю с Венета Въжарова

въпросите зададе Ана Хелс

„Демон, юда и магьосник“ е един проект с история, започнал поне по моя информация в платформата „Читанка“ и под псевдонима Хедер Меспи. Разкажете ни как започна всичко – кога се роди първата идея, как решихте да качите текста си в „Читанка“, считана за бич на авторските права от много български издатели и писатели? Как решихте да издадете идеите си и на хартия?

Първата идея за „Демон, юда и магьосник“ се роди след случването на няколко обстоятелства едновременно. Едно от тях е, че прочетох една след друга няколко книги, които ми направиха голямо впечатление. Горе-долу по същото време приятелка ми подари колода карти таро и установих със съжаление, че не мога да познавам бъдещето. Затова реших да ги използвам за вдъхновение. Третото обстоятелство ще запазя в тайна. Започнах да си нахвърлям на хартия разни неща и в процеса на писане се роди и цялостната идея за романа.

Това се случи отдавна, някъде през 1999 г. Много пъти съм спирала да пиша, преправяла съм текста, губила съм го и пак съм го намирала из дискетите вкъщи. Завърших го през 2009 г. и го изпратих на пет-шест издателства, които, естествено, не ми отговориха. Тогава реших да го предложа на „Читанка“, защото нито имах време, нито възможност да продължавам да търся издателство. Честно казано, дотолкова не вярвах, че някой ще прочете романа ми, че не бях отваряла „Читанка“та поне година, ако не и повече, след като качиха текста. Веднъж ми трябваше някаква информация, реших да я потърся там и с изненада видях, че сайтът има нов дизайн, а сред препоръчаните книги е и моята. Бяха й сложили хубава корица, хората я коментираха, дори се бе разгорял спор. И цялостната оценка, дадена от читателите, не беше никак лоша. Потърсих с „Гугъл“ и открих разни отзиви по форуми, блогове и торенти. Не мога да ви опиша как се изненадах от всичко това.

Тогава ме посъветваха да издам под някаква форма коя съм, за да си запазя авторските права. Дотогава никой не знаеше кой е авторът на книгата. Дори не помня дали се бях представила с истинското си име на администраторите на „Читанка“. Затова се свързах с „Буквите“, които открих чрез „Гугъл“, и книгата бе издадена електронно от тях.

Винаги съм била много далече от издателската сфера и въобще не съм имала представа как се възприема „Моята библиотека“ в тези среди, така че изобщо не ми е хрумвало, че „Читанка“ може да ме ощети по някакъв начин. И вероятно заради това тя ми беше много повече от полза, а и до днес не усещам вреда, защото благодарение на нея намерих читатели.

Реших да издам романа на хартия, защото получих писма и запитвания от хора, които го искаха в книжен вариант, а също и за собствено самочувствие. Засега, поне у нас в България, книгата на хартия е това, което те легитимира като писател. Трябва също така да се отбележи, че има и много хора, които не искат да четат с електронни четци и държат на книжните издания.

С какво се различава достъпният в „Читанка“ текст от вече издадения в книжна форма?

Издадената книга се различава доста от тази, която е публикувана в „Читанка“. Основната разлика е, че редактор на хартиеното издание е проф. Милена Кирова, която ме консултира по отношение на по-слабите места в текста, и след като ги пренаписах, книгата определено доби един по-издържан и по-добър в смислово и стилистично отношение вид. Също така има части, които не съществуват в текста в „Читанка“.

Подкрепяте ли идеята млади автори да публикуват в интернет и платформи като „Читанка“ свои текстове – това носи ли полза, или повече вреда за прохождащите автори?

Не искам да давам съвети на прохождащите автори, защото за мен публикуването в „Читанка“ беше от полза, но всеки автор трябва да върви по собствен път, да слуша собствената си интуиция, защото няма универсална формула, която да донесе успех в това нелеко поприще. Мога само да ги предупредя, че публикуват ли текст онлайн, трябва да са наясно, че с този текст почти няма да имат шанс нито в конкурси, нито някое издателство да го издаде. Но пък ще имат шанс да намерят много и верни читатели.

Разкажете ни за целия проект „Трите книги“ – от какво са вдъхновени и какво сте искали да разкажете с тях на своите читатели?

Както вече споменах, вдъхновени са от няколко книги, от една колода карти таро и от нещо, което е тайна. Ще ви кажа основните книги, от които се вдъхнових, за да започна книгата. Но те са само ориентировъчни, защото в процеса на писане за тези десет години, през които писах „Демон, юда и магьосник“, съм прочела много книги, така че всички те са оказали някакво влияние върху текста. Както несъмнено влияние ми е оказало и всичко, което съм прочела още от дете, и дори приказките, които са ми чели, когато аз все още не знаех да чета.

Бхагават Гита

К. Г. Юнг – Автобиография (спомени, сънища, размисли)

Брайън Олдис, „Хеликония“ – всички книги от поредицата

„Светът на Софи“ – Юстайн Гордер

История на България (няма да споменавам конкретни източници, защото романът ми не е исторически и защото знам колко лесно се палят някои родолюбци, ако цитираният източник не им допада)

Определено не искам да внуша нещо конкретно, по-скоро търся отговори, провокирам себе си и въображението си, а останалото идва само под формата на заключения и нови идеи. И в този смисъл искам книгата ми да влияе по подобен начин на читателите, да провокира въображението им, да ги накара да се вгледат в себе си и да потърсят собствените си въпроси и отговори, да предизвикам емпатия. И ще бъда в голяма степен удовлетворена, ако успея да ги накарам да се замислят за симбиозата, в която се намираме всички ние, колко сме зависими един от друг и от природата, която ни заобикаля. Това наистина е чудо, но е толкова тъжно, че колкото и човечеството да се развива, в по-големия си процент остава сляпо за чудото.

Как започнахте работа с издателство „Весела Люцканова“, и можем ли да очакваме и останалите книги от поредицата да бъдат издадени от него и в какви срокове?

Започнахме работа след един мейл, на който тя отговори, за разлика от другите издателства. Поставила съм си срок до лятото на 2015 г. Надявам се да успея да го спазя. Искам втора и трета част да излязат заедно. Така романът ще се побере само в два тома и няма да е в допълнителна тежест за читателите.

Работите ли по други проекти – самостоятелни или поредици – и в каква насока планирате да работите като жанр?

Да, започнала съм един текст, който може да се отнесе по-скоро към ърбън фентъзито и смятам да е самостоятелно произведение, а не поредица. Искам да напиша много детски приказки и нещо в стил магичен реализъм, и вероятно, след като завърша „Трите книги“ и ърбън фентъзито ще се опитам да го осъществя.

Кой е авторът или книгата, които са повлияли най-силно в работата ви и които бихте искали да повторите или имитирате в някаква степен, дори на степен чисто вдъхновение в бъдещите си проекти?

Много бих искала да мога да пиша като Марк Твен, Роджър Зелазни, Роулинг, Хайтов, Д. Димов, Йовков, Талев, Булгаков, Стругацки, Толстой и още един куп автори. В отделни моменти, докато пиша, си казвам: а как би го написал Марк Твен, например? …и се опитвам да го наподобя. Но тъй като никак не ми се получава, предполагам, че излиза нещо, което ще нарека моя стил.

Както не мога да посоча само един автор, така не мога да посоча и само една книга. Но тъй като стана въпрос за ърбън фентъзито, което пиша в момента, мога да кажа, че то, за разлика от „Демон, юда и магьосник“, е вдъхновено само от една книга. Това е „Една нощ през самотния октомври“ на Роджър Зелазни. Тази книга е единственото ми вдъхновение за градското фентъзи, което пиша в момента.

Кои са най-големите предизвикателства пред младите автори на фентъзи в България – смятате ли че има достатъчно пазар и читатели за жанра, какво според вас трябва да се направи, за да се подобри ситуацията?

Младите автори на фентъзи би трябвало да избягат с писъци от този жанр, ако знаят какво ги очаква. По-добре да се насочат към прозата или към историческия роман. Това е, което се цени в България, и е престижно. Съответно има много по-голям шанс да бъде издадено. Независимо, че Роулинг получи Ордена на Британската империя за поредицата си „Хари Потър“, ние тук си имаме литературна критика и литературни кръгове, които са с по-синя кръв от английската кралица и гнусливо бърчат нос, когато чуят думата фентъзи. Интересното е, че въпреки това издателствата издават световно нашумели фентъзи поредици, дори и най-боклучавите, но нямат никакъв интерес към опитите на българските автори в този жанр. И ако ги попитате защо, най-вероятно, ще ви отговорят, че няма добри български автори на фентъзи.

Нали разбирате, че с това няма как да се спори. Обречена кауза. Задънена улица. Стена, в която колкото и да си блъскаш главата, няма да успееш да разбиеш, а ще пострадаш единствено ти.

Истината е, че нямам никаква идея как може да се подобри ситуацията. Вероятно въпреки черногледството ми качественото и количественото натрупване на български текстове от този жанр може да разтопят издателските сърца.

Но аз, както знаете, пиша фентъзи… :)

Кои автори считате за най-големите ви конкуренти на пазара?

В България и да съществува конкуренция, то тя е доста особена на вид – поне аз така виждам нещата. Знаете ли защо мисля така? Защото жанрът не е от предпочитаните сред големите издателства. Всеки се оправя както може и конкуренцията се изразява единствено в клюки, приятелства, неформални и формални писателски кръгове и общности. Но като цяло писането е самотно занимание, затова писателят не трябва да търси подкрепа в колегите си и да се присламчва към дадена общност само за да стои на гребена на вълната. Защото вълните ни всъщност са съвсем малки вълнички и сред шума на многото говорене и чуждите разбирания ще притъпите собствените си сетива. Самотата е необходима приятелка на пишещия човек и той не би трябвало да се интересува и влияе значително от конкуренция, освен ако не пише единствено заради суетата си и чуждите аплодисменти. Естествено, не искам да кажа, че не би трябвало да има приятелства сред писателите или колегиалност, напротив, би било хубаво. Говоря за случаите, когато приятелствата се израждат до зависимости и безплодни клюкарствания.

Какво е мнението ви за конкурсите за фентъзи или фантастични романи или разкази – участвате ли в такива, бихте ли препоръчала да се участва, какво бихте искали да се промени в начина, по който се провеждат подобни конкурси?

Мнението ми е положително, хубаво е човек да си опита късмета. Миналата година участвах във вашия конкурс, както знаете, и успях да попадна в престижната десетка. Бих се пробвала и тази година с ърбън фентъзито си, но няма начин да успея в срок. Така че тазгодишните участници могат да си отдъхнат. Шансът е на тяхна страна ;) :)

Въпросът за това какво искам да се промени е много общ, но ми се струва, че би било добре да се влагат повече средства за реклама на победителите и техните книги. Дори и заради рекламата издадените да са по-малко, двама или дори само един. Вярно е, че така разочарованите ще са повече, но пък победителят ще има наистина голям шанс да се утвърди и наложи като автор, защото само отпечатването на книгата не е достатъчно, особено за един дебютиращ писател.

Има ли лош или излишен жанр литература според вас, кои автори бихте посъветвали читателите да избягват и на кои да наблегнат, според вашия вкус, за да могат да усетят истинската красота на фентъзи жанра?

Не, мисля, че има единствено добра и лоша литература и жанрът не може да определи качествата на дадена творба. Мога единствено да посъветвам читателите да не се ограничават само до фентъзи жанра. Четете много и разнообразна литература, четете класика, четете поезия, четете научно-популярна литература и тогава постепенно ще започнете да откривате истинската красота на литературата като цяло, включително и на фантастичната.

Кои са първите истории или текстове, с които сте започнали пътя си на автор, публикували ли сте преди и къде?

„Демон, юда и магьосник“ е първата ми художествена творба. Нямам нищо написано преди това, ако не се броят стиховете в пубертета и съчиненията и литературните анализи в училище. Имам един публикуван разказ в антологията „До ада и назад“, казва се „Вещица“, и един в електронното „Градско списание“, казва се „Аз сътворих колибрито“.

Какво ви липсва и какво намирате за особено интересно или важно за авторите и читателите в „Сборище на трубадури“?

Много обичам да чета интервюта с интересни личности. Вие публикувате интервюта и това е много хубаво, но аз никога не мога да се наситя на интервюта и винаги искам още и още.

Има ли нещо, което искате да споделите с читателите си – за себе си, за книгата си, за плановете си, за мечтите си като цяло?

Не, само искам да им пожелая да са здрави и усмихнати.

 

Демон, юда и магьосник, от Венета Въжарова