Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси

Трета награда 2015: Свят в зрънцето пясък, от Стоян Пешев

Илюстрация към Трета награда 2015: Свят в зрънцето пясък, от Стоян Пешев

Разказът е носител на
Трета награда от Конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян 2015.
На снимката: Стоян Пешев.

Свят в зрънцето пясък

фантастичен разказ

от Стоян Пешев

За миг Ичиго се намира на две места едновременно – в топлия перихелий над жълта звезда в Лебед и в орбита около златист воден свят на няколко парсека от нея. Сетивата ѝ са слети в синестетичен възел. В кашата от образи и усещания доминира вкусът на череша. Някъде отвъд, зад семиотичната бариера на сплитането, нещо изтласква капсулата, потоци от виртуални частици вият над предпазната сребриста обвивка от кондензат на Бозе-Айнщайн и се стапят в хаоса.

Преходът е винаги объркващ, особено когато по-голямата част от тялото ти е съставена от импланти, опаковани в смартматерия. Спътникът ѝ, органичен, е неповлиян, едва регистриращ макроквантовото събитие, но Ичиго потръпва от гаденето. Когнитивният дисонанс на прехода се забива в тила ѝ като нагорещена игла, докато потоци информация се опитват да прехвърлят сплита в мозъчната ѝ кора. Дори кундалини имплантът ѝ не може да се пребори с объркването достатъчно бързо.

Тя стиска зъби и прехапва езика си. Вкусът на кръв е сладък, но Ичиго си спомня, че дори кръвта в тялото ѝ е синтетична, наситена със симбионти и наномашини. Миг преди гаденето да достигне кресчендо, мъглата се разпръсква и светът зазвънява в яснотата си.

Едва сега Ичиго усеща топлата длан на Гарван върху рамото ѝ. Лицето му е обърнато към нея, очите му са въртопи от синьо и зелено и златно, луничките под тях са като звезди, засъхнали върху пергамента на кожата му.

– Всеки момент – казва той. Сребристата материя върху капсулата сублимира и мастилото на космоса зейва, инкрустирано със звезди и други неща.

Всеки момент, повтаря си Ичиго, докато капсулата се завърта и върху прозрачната ѝ предна половина изгрява златистият диск на малък протосвят. Стотици пасивни сензори докладват, все още е рано за активните, макар че ако светът е обитаван, едва ли някой е пропуснал макросъбитието на пристигането им.

Няколко секунди минават в оглед на получената информация. Ичиго усеща напрежението по нишките, свързващи нервните ѝ канали с малкото диамантено сърце, скрито зад истинското ѝ. Работодателите ѝ се интересуват живо от този свят, но още повече искат да се докопат до това, което е скрито там долу.

– Не мисля, че този gestaltwelt е населен – казва Гарван. Неподсиленият му поглед вижда само повърхността, презентацията на една съвкупност от идеи, зад която стои нещо много по-сложно, дълбоко и опасно.

Gestaltwelt е думата, с която Униформистите наричат изкуствените светове, създадени от Оформителите. Те са особено специален интерес за Униформистите. Повечето протосветове са малки, по-малки от луна, но някои крият тайни, за които Униформистите са готови на почти всичко.

Оформителите не създават нищо само за начина, по който изглежда. В творенията им има и още. Затова тя е тук. Никой, освен нея, не може да се справи с предстоящото.

Ичиго дава знак на Гарван да пази тишина и се вслушва в предварителния анализ на сензорите. Протосветът под нея е огромна капка от вода, фосфорна киселина и захариди. В сърцевината резонира гравитационен генератор, който държи цялата маса в кондензирано кълбо, облечено в тънък слой дихаема атмосфера. Острови от чиста захар плуват свободно по кориолисовите течения на единствения океан.

Усмивка опъва устните на Ичиго, донякъде заради отдавна неизвиквани спомени, донякъде от това, че Гарван никога няма да разбере шегата, заложена в сладкия gestaltwelt пред погледа му.

– Слизам долу.

Гарван не успява да скрие изненадата си, когато херметичната преграда разделя капсулата на две, между него и Ичиго. Нейната половина потръпва и част от корпуса се стапя. Вакуумът жадно изсмуква въздуха отвътре и сред кристализиращи се капки влага Ичиго се оттласква от капсулата в посока към златистия океан под нея. Смартматерията, имитираща кожа върху истинската ѝ, е достатъчна, за да я предпази. Кичурите на черната ѝ коса прилепват върху скалпа ѝ, сплескват се и се превръщат в прозрачна маска, която постепенно обвива цялото ѝ лице.

Изминават няколко минути, преди падането ѝ да бъде ускорено по малкия гравитационен градиент на протосвета. Преминаването ѝ през атмосферата е кратко и Ичиго се забива в кокаколения океан. Смартматерията на мускулите ѝ извиква необходимите движения и Ичиго изплува. Косата ѝ връща нормалното си състояние.

Минават минути, в които чака протосвета да се защити, да реагира на нашествието ѝ, но златистите води остават спокойни. Едва тогава Ичиго използва смарткожата, покриващата тялото ѝ, като усилвател и се свързва с Гарван.

– Няма никой тук – тя поглежда нагоре и маха с ръка към едва видимата, застинала в орбита над нея капсула. – Пусни всички сензори.

Каналът, свързващ я с Гарван, затихва за момент и после към нея се изсипват потоци от данни, които заливат съзнанието ѝ. Копия на информацията пулсират по нервните възли чак до диамантеното сърце в гърдите ѝ, където през квантова телепортация на кюбити достигат до една определена точка в небето, отдалечена на стотици парсеци.

Сред стековете от подредени данни една нишка резонира и привлича вниманието на Ичиго. На метри над гравитационния генератор на малкия свят плува технологична аномалия. Информацията за топологията в зоната на аномалията е непълна, сензорите са объркани относно някои важни фактори. Ичиго знае, че там се намира сферата на Фаберже, за която Униформистите копнеят. Другите четири, с които вече разполагат, загатват съществуването на поне още осем, но тази е единствената, която Ичиго успява да проследи.

Рискът е неизчислим, но Ичиго е уверена, че може да вземе сферата.

Тя изпраща съобщение на Гарван и се гмурва. Златистокафеникавата течност на океана филтрира светлината на близкото слънце и метри под повърхността всичко е окъпано в кървавочервено. След това червеното се насища с мрак, а после остава само мракът. Имплантите на Ичиго компенсират загубата на зрение и тя се насочва към любопитната зона около технологичното ядро на протосвета. Потапянето ѝ продължава поне час, когато усеща напрежение. Десетина метра я отделят от сферата на Фаберже и тя знае, че там има неща, които са готови да се справят с почти всеки, който се доближи достатъчно близо. Но Ичиго не е почти всеки. Тя разполага с ключ.

Мускулите ѝ се напрягат и тя се приближава към артефакта. Капчици смартматерия кондензират около нея, макроскопични фоглети, които я обгръщат и впримчват в капан. Мрежа от пипала и ресни обхваща краката и ръцете ѝ, възли стягат торса и нещо по-фино, по-ефимерно се опитва да премине кожата ѝ. Разпознаването е почти мигновено и затворът от смартматерия около нея се разплита, но въпреки това сърцето на Ичиго бие в гърдите ѝ болезнено и през устата ѝ се изплъзват мехурчета въздух.

Някъде в задната част на главата ѝ Гарван говори възбудено, но тя не му обръща внимание. Не и в този миг.

Пред нея сферата на Фаберже се завърта и от невъзможно гладката ѝ повърхност извира мека виолетова светлина. Оттенъци в червено и синьо танцуват хипнотично и Ичиго протяга ръка и хваща безценното бижу. През пръстите ѝ преминава електричество, когато евристичните протоколи на смарткожата ѝ намират контакт върху повърхността на сферата.

Никога преди Ичиго не е докосвала нещо толкова съвършено, изтъкано от прецизно подредени квантови аномалии с безкрайна сякаш сложност и едновременно с хаотичната подреденост на органична материя. Униформистите използват другите сфери на Фаберже като играчки, като скици за частни светове за собствените им тесногръди планове. Но това, което Ичиго държи в ръцете си, е нещо повече.

В артефакта е кондензирано невъзможно по обема си количество информация, но Ичиго осъзнава, че не е макет на поредния протосвят. Това е Земята, онази легендарна, изгубена за стотици поколения планета, дала начало на всичко. Люлката на човечеството.

И Униформистите я искат само за себе си.

Преди да успее да обмисли обхвата на фактите пред нея, Ичиго усеща втория пулс в гърдите си, този на диамантеното сърце. Работодателите ѝ следят в реално време всичко, което преминава през нервните ѝ канали. Знаят, заедно с нея, измяната, която се надига в тялото ѝ, и тя не успява да реагира на време, когато диамантената сърцевина започва да изгаря кюбити с главозамайваща скорост. Ако не прекъсне преноса на данни, скоро ще постигне максимална ентропия. Ичиго заповядва на имплантите си да разкъсат гърдите ѝ, но прионът започва да изгаря тъканите ѝ, преди да се освободи от сърцето.

Болката я раздира отвътре, но след това идва хлад. Фоглети коагулират в раната на гърдите ѝ и изчистват заразата. Няколко яркобели нишки се впиват в диамантеното сърце и го разкъсват. Воят на Униформистите от другата страна заглъхва бързо.

Втора болка изгаря рамото ѝ и Ичиго се свива на кълбо, прибрала артефакта до гърдите си. Лазерният лъч идва от капсулата, но Гарван не се е прицелил добре и стапя обвивката на гравитационния генератор. Ядрото затихва и това, което е държало океана в плътна златисто топка, вече го няма. Кокаколената стихия кипва във всички посоки и повлича Ичиго. Фоглетите се сплитат в мрежа около нея – външен слой от метаматерия, който ще я скрие от сензорите на капсулата.

Ичиго не иска да заспива, но болката в рамото и гърдите ѝ заглъхва, а след това заглъхва и всичко друго.

Няколко дни по-късно тя е в съзнание, във външните части на слънчевата система. Гарван все още я търси, но Ичиго знае, че няма да я открие. Никой вече няма да успее да я намери в необятния мрак на космоса. Някъде там я чака нов дом, диск от протоматерия, където Ичиго ще посее много специално семе.

Тя заспива за дълги години.

После се събужда отново, с усмивка.

 

Стоян Пешев е на 29 години, от Пловдив. Влюбва се във фантастиката още в първата година в училище; започва да пише в трети клас. Интересува се живо от наука и технологии, по-специално информационни технологии и Internet of Things. В последната година изучава графичен и уеб дизайн, а междувременно работи върху малки литературни проекти, които се надява скоро да може да покаже.

Прочетете обявлението за конкурса и вижте всички отличени.

22 comments on “Трета награда 2015: Свят в зрънцето пясък, от Стоян Пешев

  1. Някак си звучи стилно, като написано от човек с опит в писането, но не разбрах идеята, може би защото има много нови думички. Е, Чичко Гугъл ще помага. Може и да е хубаво, но за моя вкус е прекалено претенциозно. Много мразя да коментирам пръв. ;)

  2. Всъщност разказът спечели доста подкрепа сред журито точно защото използва думички, които българският читател рядко има шанса да срещне. Изключително малко е модерната –научна– фантастика в България и „Свят в зрънцето пясък“ рязко се отличи в това отношение.

  3. Аз съм съгласен следващият конкурс да е на английски. Обещавам да спретна нещо четимо.

  4. О, за желаещите има повече от достатъчно конкурси на английски. Ние засега се придържаме към мнението, че българският език е нещо доста симпатично и предпочитаме да работим с него, пък когато е нужно и да го обогатяваме с по малко, така че да е адекватен на съвремието ни.

  5. Каква е идеята: Виж заглавието и после пак прочети разказа, без да се напъваш толкова да разбираш сложните думички. :)

  6. Лошото е, че по принцип езикът ни върви към опростяване, което си личи от медиите като цяло. Но не разбирам с какво специализираните термини обогатяват езика. Едно време са се използвали думи като „паламарка“ и „чекрък“

  7. сега има суапове и ливъридж. Извинения за случайните ентъри. :)

  8. Не бих се съгласил с частта: „не разбирам с какво специализираните термини обогатяват езика.“ Езикът отразява бита, а фантастиката е един от инструментите, които ползваме, за да опознаем бъдещето. В този смисъл, езикът на научната фантастика е и езикът на бъдещето, което не звучи толкова самонадеяно, имайки предвид, че имплантите, симбионтите, наномашините и смарт материите са част от съвременните разработки и най-вероятно ще бъдат част от ежедневието ни не по-късно от следващите 10-30 години.

  9. Много, много добро :)
    Супер-приятен завършек на деня.
    Моите поздравления.

  10. Що се отнася до опознаването на бъдещето. Според един писател – Насим Талеб, по–голямата част от нещата около нас са в средата на жизнения си цикъл, демек, ако една книга е била написана преди сто години и все още я четат, тоест реално съществува в главите на хората, въпросната книга ще съществува поне още сто години. Искам да кажа, че бъдещето е много тясно свързано с миналото, поне според мен. Прекрасно е да се вкарват нови термини в езика, но с мярка, а не да бъдат изсипвани като със самосвал. Има една книга на Майкъл Крайтън – „Линия на времето”, ако не се лъжа бе заглавието. Там авторът бе посочил стотина публикации в библиографията – като се почне от теми за изработка на средновековни костюми се стигне до квантова механика. А в самата книга всичко е „смляно”, включително с примери за „квантова пяна”. И там не отварях речника често. Мисълта ми е, че не бива да се къса нишката между настояще и бъдеще. А във този разказ всичко е отвеяно. Има и много претенциозни фрази, които звучат доста кухо. Но на мен самото коментиране ми е забавно, само дано не засегна автора, защото той е печен и заслужава адмирации, безспорно. :) Пожелавам му скоро да сътвори нещо просто и гениално, това не нито първото, нито второто.

  11. Ще се върнем ли в началото, ако кажа, че съм съгласен, че разказът не е гениален, но да търсиш кусурите му в адекватността му към съвременните технологии е погрешната посока? :)

  12. Прав си. :) Може би трябва да гледам на този разказ като на фентъзи, а от фентъзи не разбирам,

  13. Това не е фентъзи, а много добра фантастика. Вярно, че не е твърде характерна за нашите ширини :) , но писането, като писане, е добро.
    На мен би ми било интересно разказът да се разгърне като по-дълъг текст. Едва тогава могат да се дават по-сериозни оценки. Сега ми се струва, че в сюжета са отворени поне половин дузина въпросителни, които в твърде малка степен кореспондират с финала на разказа.

  14. Според мен в специализираните термини сами по себе си няма нищо лошо – но когато са твърде много, като тук, това натрупване дразни. Сещате се – всичко прекалено е вредно :) В случая, поне според мен, прави текста трудно четим и още по-трудно смилаем, и съчетано с тромави фрази като „те са особено специален интерес“, „оформителите не създават нищо само за начина, по който изглежда“ и пр. оставя впечатление за лош стил. И вместо да се потопи в този необикновен, интригуващ свят, читателят се препъва в езика…

  15. Не знам дали е защото имам нивото на концентрация на овца или заради самия стил на писане, но този разказ ме обърка и ме остави някак леко замаяна. Иначе, евала на автора, успял да създаде толкова интересен свят в толкова малко думи.

  16. Добре, този разказ е коренно различен от предишния. също е супер. Високо технологизиран (ако има такава дума изобщо), има си и бунтарска жилка. Отново носи цял свят, в случая огромен. С нетърпение очаквам следващите участници, от видяното до тук с всеки следващ се вдига летвата.
    П.С. Сериозно, пич, Ягодка :)

  17. Съгласен съм с мнението на Стефан Георгиев, който подробно се е обосновал по-горе.
    Но пък смятам, че светът е шарен и има място за всички в него :)
    Ще ми е интересно да прочета и друг разказ от автора, за да видя дали тенденциозно е писал този толкова претрупан от излишна терминология или такъв е стила му.
    Поздравления и честито трето място на Стоян Пешев.

  18. Относно термините. Термините не са изсипани в езика, а в разказа. Освен това са съобразени именно с технологичния жаргон на настоящето, който е пълен точно с подобни думи.

    Моделите, които следва разказът, са относително ясни и не са никак малобройни в съвременната фантастика. (Да се чете – тази от последните 30-ина години.) Този начин на писане е един от преобладаващите в нея.

    П.П. Което не значи, че С. Пешев изрично се е мъчел да пише „както се пише сега“. Уклонът на този автор към технологичния тип фантастика не е от вчера, доколкото знам.

  19. Не бях чел скоро научна фантастика и ми беше много приятно да го направя в този разказ. Многообразието от технологични термини дори ми помогна да си представя по-пълноценно света, който обитава Ичиго. Ако прочетем историята, концентрирайки се върху нея, а не между другото докато браузваме или сме на работа, стилът не би трябвало да е препъни-камък за възприемането на текста. :)

  20. Най-добрият разказ от Топ 3 за мен! А псевдопуристи винаги ще има и няма да знаят кога да спрат. :)

  21. И аз съм на мнение, че в разказа присъства една идея в повече от тези термини и интересно-странни думи. Казвам го като лично мнение, а не като критика или нещо осъдително. От друга страна пък, нямаше да се създаде такава атмосфера на историята. И не бих се потопил по същия начин в този чудат свят ако не бяха всички тези думи и описания. Разказът ми хареса и с любопитство бих прочел и други негови творби. Поздравления!

Коментарите са изключени.