На неравни периоди в човешката история на имитираните забавления, по-познати ни като кино, сериали или книги, се появяват заглавия – събития, оставящи ясни следи и понякога съвсем материално издълбани по кожата маркировки, определящи принадлежност към поредния мейнстрийм култ – било то Стар Трек, Междузвездни войни, Супермен, Сексът и градът или Туин Пийкс да речем. Най-актуалното подобно съживи недовършена поредица книги, по-старa от две трети от фен базата си, която благодарение на неумерената си бруталност, се оказа напълно подходяща за вкуса на нео-техническото поколение, което на три години прави изящни хед шотове в CS-а, докато цапа развълнувано памперса, и идеята за първокласнички, кълцащи връстниците си почти без последствия за уж впечатлителните детски умове, не му идва никак далечна или абсурдна. Фентъзи версията на Отмъщението, новата сапунка с малко дракони и много инцест, битки и интриги на килограм, и най-противоречивите персонажи, които ти се иска да наръгаш по азбучен ред, с изключение на едно грозновато джудже, щото всички сме от отбор Тирион, нали. Мда, добре дошли в света на Песен за огън и лед, която много от вас винаги ще наричат (макар и мъничко погрешно) само Троновете, по което ще ви отличават дали сте от книжните поклонници, или от филмовите последователи.
Предполагам, че Мартин ще спечели някой ден Гинес за най-дълго писана поредица, чиято финална бройка се мени всяка година, най-вероятно след годишния медицински преглед на братовчеда на Дядо Коледа, отличаващ се с неутолима жажда за кръв и прецизиран вкус към брутални изнасилвания на непълнолетни девойчета. Почитателите на сериала си решиха проблема, тъй като двамата сравнително млади и здрави сценаристи обявиха, че знаят как ще свърши епиката, но читателите като моя милост палят от време на време свещичка да не вземе великият дарк мастър Мартин да се задави с поничка в леглото, и да зависнем между моретата без идея кой, по дяволите, ще го управлява тоя Вестерос, и дали ще остане до края поне един жив главен персонаж, или ще падне една прото-атомна бомба и ще се свърши. Кръвожадността на дядо Джордж е почти толкова епична, колкото и книжното му дело, а бавният му ритъм на писане, всъщност дължащ се на стотиците му странични проекти, е виновен за не малко скубане на коси, призоваване на демони и планиране на влизане с взлом в къщата на Мартин и публичен линч на същия, щото то вече не се търпи. Но това сякаш още повече разпалва хайпа и прави от Песента това събитие на десетилетието, от което реалността ни може би имаше нужда.
На какво се дължи обаче успехът на книгите, основани, обективно погледнато, на не особено оригинален разказ за политически интриги в изключително политически некоректна среда, в която смъртното наказание е приемлива дейност, приложима и върху непроходили фърфалаци с погрешната кръв във вените; битките с ледени зомбита и дракони не е точно ежедневие, но напълно нормална част от битието в някои части от света, а сексуалните издевателства са си популярно забавление из всички касти и социални прослойки, щото няма кой точно да ги спре. Атмосферата е убийствено мрачна, и едновременно с това – абсолютно достоверна. Никой не тръгва от едното добро сърце да спасява света, винаги е заложен трон, корона или поне някакво внушително количество злато. Най-читавите герои са едно русо биполярно момиче, измътило дракони в огнена клада, и едно осакатено впиянчено джудже, което не се посвенява да пречука някой и друг роднина по пътя си, ама те си го заслужават де. Ако не сте от лагери откачено добро Денерис или справедливо зло Тирион, значи си падате по хаотичната лошотия с меркантилен блясък в очите на Ланистърите, или тъповатото, никога- нищо не- знаещо абсолютно добро на Старките. Останалите Баратеонци, Тирели, Мормони и прочие са си сайдкиковете, които дори и от време на време да отстрелват някой основен герой, си остават малко поотложено пушечно месо за масовките.
Та теории за цялото очарование на детайлно спуснатия списък на масовия убиец на несъществуващи герои чичо Марти има с хиляди, но аз залагам на осъзнатия абсурд, че уж фентъзийния свят на Вестерос е почти пряко огледало – сянка на собствената ни история, с малко летящи гущери и трудни за убиване немъртви за разкош, но най-вече с неподправената кръвожадност на прадедите ни, неограничена от социално равенство, толерантност към различните или умереност във вербално отношение, и прочие разни цивилизационни екстри, които може би не осъзнаваме как пречат на хищниците в нас. Но един белокос дебелак предлага своя вариант на ментално освобождение от собственото ни време, отнасяйки ни в свят, където можем да си бъдем колкото зли животни искаме, и да се избиваме, нараняваме и мачкаме на воля без оглед на последствия, защото защитаваме най-ценното си – да сме истински, неприкрити чудовища в коприна и кадифе, или в кожи и метал, според пола. Емоционалното освобождение на едно цяло поколение от оковите на съвременността. Безценно. И тревожно за онези, които харесват практичната лимитираност на битието. Изборът е ваш. А Мартин е гений. И ще го чакам с всички вас да завършим заедно това мрачно приключение на всяка цена.
И въпреки всичко ще ми е интересно като почитател на ревютата ти както и на сагата да разбера кои са персонажите, първостепенни и не чак толкова, които те впечатлиха най-много и които смяташ за оригинални за жанра, защото все пак в истрията имаше тотални клишета като Джон Сняг с които същност поредицата ще бъде и запомнена до време
Оригинални чак не бих нарекла никои от персонажите. По-скоро е оригинален начинът, по който се възприемат от читателите, намиращи откачените масови убийци за достойни за фенска обич герои :) Иначе съм си от отбор Тирион, точно щото е клишето на грозното, умно и духовито нърдче, което обаче не се посвенява да пусне една стрела на знаеш кой, докато същия кротко си ака. Ако някой не е хищник в тези книги – то той е жертва. Малко банално, но за съжаление достоверно. Една от най-отговарящите на емоциите на времето ни поредици, което никак не говори добре за поколението ни, но си е някакъв вид удоволствие на тъмната страна във всеки от нас.
Да всъщност тук не мога да не се съглася. История, в която негативните персонажи, всъщност са по някакъв начин оправдани в действията си, така, че доставят удоволствие на читателите. И като за капак дори артистите в филма, подбирани за негативните роли са мега добрите. Примерно Чарлз Денс, играещ Тайвин, който уж трябва да е лошият и безскрупулният баща, но всъщност на мен лично много ми допадна. По същият начин стоят нещата със социопатът Рамзи и с всички останали. Може би това е магията на Мартин – силният реализъм, и болезнената истина за хищничеството. Ревюто ти като цяло даде отговори на някои мои неизречени въпроси относно сагата, но най-важното, това с тъмната страна и преоткриването и посредством удоволствието, което подобни герои ни носят :)! Поздрави! И чакаме Ериксън!
Теон е доста добър образ. :)
Мартин за мен е един от новаторите във фентъзито. Преди него никой не си позволявае такива касапници, сега взеха да го имитирата. Най-мноог го доближава до стил Джо Абъркромби. Ако гоним сексуални перверзии – Крис Бънч.
както и да е, аз лично съм убеден че накрая Желязната банка ще изкупи всички територии заради дълговете или трона ще се подели на две/ на три между Джон, Дани / и Тирион/ и въобещ ще има нестандартен край.
Лично аз съм от отбора на Станис и Джон Сняг.
Станис е много ощетен. гениален пълководец, добър баща, принципен човек, с високи морални устои, винаги исак от другите това което би искал и от себе си. Суров, но справедлив.
Идеален е за крал на Севера.
Проблемът е, е че повечето му васали искат някой който да им даде нещо в замяна, а не да следват краля „от чувство за дълг“.
Братята му го презират, жена му е фанатичка, дъщеря му е болна от неизличима болест…
как да не го съжалява човек?
Сняг има много общи черти с него. именно затова така добер се разбират. Те са класически герои.
Тирион също е много забавен – остроумен, интилигентен, сантиментален с жените, решителен.
А Денерис и Санса откровено ме дразнят….то бива наивитет, ама……