Вижте всички отговорили досега. Въпросите са от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Връзката ми с фантастичното започва още от приказките на Братя Грим, Хиляда и една нощ и други сборници с легенди, но понеже трябва да говоря за роман – бих казал, че първият ми е „Братята с лъвски сърца“ на Астрид Линдгрен. Книгата може да е за деца, но определено не е детска. Напротив, това е доста меланхолично четиво, което изследва силата, криеща се в семейната любов дори и след смърттау в един много красив свят. Още искам да се озова в Черешовата долина в Нангияла.

Няколко години след това прочетох първата книга за Хари Потър и оттам насетне доста по-сериозно зачетах фентъзи.

 

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

За един читател (а за писател още повече) е непосилно да класира тези произведения, които са му най-скъпи. В своята същност те са толкова различни, че не мисля, че ще мога да измисля критерии, по които да ги ранкирам. Но понеже трябва да отговоря – „Адските машини за желания на доктор Хофман“ на Анджела Картър. Това е романът, който най-скоро съм чел и заслужава да се нареди на челни позиции в топ 20 класация, ако имах такава. Картър е експериментатор и не се ограничава в начина си на изказ или идеите си. Това е една много смела книга с много шокиращи моменти.

Но ако не говорим за романи, със сигурност бих казал „The Bitterwood Bible and Other Recountings“ на Анджела Слатър – един невероятен сборник, който изгражда дива, митология равняваща се със странността и красотата на приказките на Грим.

 

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

Това със сигурност е „Слепоглед“ на Питър Уотс, който за жалост беше наблъскан с толкова технологична терминология, че просто не можах. Предадох се. Твърдата научна фантастика не ми е лесна за четене, но реших да се опитам. Иначе самият роман е написан много кадърно и историята е грабваща, но така и не преодолях лиричните отклонения с много теория.

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Анджела Слатър. За жалост не е превеждана на български, но може и това да се случи. Няма по-стилен майстор на краткия разказ от нея. Всеки параграф те носи напред с една магична лекота, а образите й са толкова изваяни и спиращи дъха. Наистина си заслужава да се прочете. Радвам се, че скоро ще издаде роман, така че може и повече хора да чуят за нея.

 

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

Доста от светилата на жанра всъщност. Най-тъжно ми е, че досега не съм чел Октавия Бътлър, която съм сигурен, че ще заобичам. Други имена – Ким Станли Робинсън, Хелън Ойейеми, Камерън Хърли, Ннеди Окорафор, Борхес и Дейвид Митчъл.

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

„The Shining Girls“ на Лорън Бюкс според мен е супер старт, защото съчетава трилър с пътуване във времето, но на български май има само „Зуу Сити“, който пак е хубав роман и доста се вързва с модерната култура на паранормалните сериали. По принцип това е доста труден въпрос за отговор, понеже жанровете са доста необятни и много зависи от това какъв е човекът, който ме пита за препоръка.

 

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

„Walking the Tree“ на Kaaron Warren – не е превеждан на български и като цяло никой не знае за него дори и на английски… Което ми разбива сърцето.

Това е наистина е перфектната комбинация от всички жанрове. Много препоръчвам на хората, които искат нещо по-странно. Не мога да вляза в детайли относно сюжета, защото е важно да се прочете и тайните на този свят – една плажна ивица, която се увива около едно гигантско дърво – да се разкрият сами.

 

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

Манията по поредицата на Мартин не я разбирам в степента, в която съществува. Аз най-вече съм гледал сериала и дори с разминаването с книгите виждам, че историята е солидна и доста безпощадна. Опитах се да я започна и оставих първата книга след 50-60 страници и не съм се връщал обратно към нея, но и нямам намерение.

Определено не пасвам в целевата аудитория. Идеите може и да са супер, но писането ми е прекалено постно, за да се развълнувам по какъвто и да е начин. Естествено, това опира повече до личен вкус, отколкото до качеството на самата поредица. Чел съм преди години един кратък разказ на Мартин, който е научна фантастика и доста по ми хареса, но не мога да се сетя за заглавие за жалост.

 

Хараламби Марков е български писател, автор на ревюта, редактор и фрийлансър. Пише основно на английски. С множество публикации в чуждестранни списания и антологии, възпитаник на писателската работилница „Кларион“. Прочетете българския превод на разказа му „Плесента, която шепти“ в „Сборище на трубадури“ или разказа „The Language of Knives“ в Tor.com. Хараламби Марков можете да намерите в Twitter. Или посетете личния му сайт: haralambimarkov.com.