Фантастични същества:
Божествените близнаци

Колонката на Весела Фламбурари

Близнашката „лудост“ е странно явление в митовете, легендите и приказките. Тя е много използвана, без да вдига прекалено много „шум“ около себе си. В този смисъл близнаците са навсякъде и никъде. Обикновено присъстват в много повествования, но никога не са достатъчно важни, за да бъдат главни. Близнашките митове са кратки въпреки вътрешната си натовареност. И доста често единият от двамата близнака накрая умира, някак за да разчисти мястото на брат си и да го отърве от себе си.

Идеята за двойка близнаци веднага ни отвежда в центъра на физиката на личността и в една мисловна територия, където силата на табутата е най-неотменима. Удвояването, което в много случаи се превръща в раздвояване, е предизвикателство към хуманизма, основан на уникалността на индивида. Затова самата идея за двойно раждане е престъпване на нормите на несъзнаваното дори в съвременността. Разбира се, можем да се съсредоточим не толкова върху понятието за личност и да не акцентираме върху затварянето в сходството. Можем да подчертаем ползата от мултипликация на идентичното. Дублиран от брат си, близнакът може да бъде на две места едновременно.

Като показател на дадена епоха или култура близнаците, в двойното си раждане, най-напред въплъщават основното противопоставяне в древните митове: Между мъжкото и женското, между божественото и човешкото.

В някои екзотични култури на близнаците се е гледало като на непочтена игра на природата и след раждането единият често е бил умъртвяван, примерно под предлог, че двамата са развратничели в майчината утроба (така се е постъпвало в някои части на Западна Африка). В индиански митове те понякога образуват дуалистична система като въплъщения на доброто и злото. Според традициите на североамериканските индианци освен близнаци – герои, се срещат и близнаци с радикално противоположни характери, олицетворяващи доброто и злото. В други случаи близнаците могат да символизират двойственото единство на дух и материя, на действие и мисъл, и най-често – на светлината и тъмнината.

В древен Китай разнополовите близнаци пък се схващали като израз на божествено признание за особена благочестивост. В някои други места се страхували от близнаците и оттук започват легендите, според които бащата на единия или на двамата е бил божество. Такива са митологични системи, в които близнаците са на особена почит, както Кастор и Полукс у гърците и римляните. В гръцко-римската традиция Диоскурите, Кастор и Полукс, често се изобразяват единият тъмен, а другият светъл и носят на главите си кръгли шапки, символизиращи двете половинки на Космическото яйце, от което те са се родили от небесния бог Зевс (Юпитер) и Леда. Кастор и Полукс в облика на воини символизират силата на единството. Тяхното единство било причина да бъдат поставени на небето като съзвездието на Близнаците, след като Кастор бил убит в сражение. Двойка близнаци според оставеното ни от Платон предание били също царете на островната държава Атлантида – най-напред Атлант и Гадир (герой, дал името на днешния град Кадис в Испания), сетне Амфер и Евдемон, Мнесей и Автохтон, Еласих и Местор и накрая Азаей и Диапреп. Това не се схваща непременно като указание за „истински“ близнаци, а може да визира и обичайното в античността двойно царство, което между другото било характерно също за най-старите обитатели на Канарските острови. В микенската епоха на Гърция тази институция (според Ranke-Graves) била известна и в Източното Средиземноморие. В Спарта управлявали вече споменатите близнаци Кастор и Полидевк (у римляните Полукс), в Месина – Идас и Линкей, в Аргос – Прит и Акрисий, в Тиринт – Херакъл и Ификъл, в Тива – Етеокъл и Полиник.

Нерядко двойката близнаци са описани като дуалистична система на характери: единият е смъртен, другият – безсмъртен; единият е благ, пасивен, затворен в себе си, а другият – динамичен, войнствен, поддаващ се на външно влияние. Понякога биват представяни като непобедима в своето взаимно допълване двойка, която застрашава космическия ред и по тази причина трябва да бъде отстранена от човешкия свят.

Небесните или изначалните близнаци, синовете на слънчевия бог, двамата братя олицетворяват двете страни на човешката природа – действие и мисъл, его и алтер его. Те враждуват често и единият убива другия, след което изобразяват единия светъл, а другия – тъмен. Първият символизира жертвата, другия – принасящия жертва и съответно – ден и нощ, светлина и тъмнина, Небе и Земя, проявеното и скритото, живот и смърт, добро и зло, двете полукълба, полярност, растяща и намаляваща Луна и т.н. Тези противоположности могат също така да се изобразяват във вид на двойка.

Благодетелна двойка близнаци са ведическите Ашвини – деца на Слънцето и богинята на облаците. Двете двойки представляват позитивните, мощни аспекти в символизма на близнаците. Ашвините (като символи на утринната и вечерната звезди) действат заедно, съпровождайки Деня и Нощта. Те управляват триколесната колесница, символ на изгряващото, обедното и залязващото слънце, и двамата са добри към хората.

Такива са и Диоскурите, скандинавските и тевтонските богове-близнаци, които поемат защитата от стихиите. При манихеите ангел-хранителят е дух близнак. При почитащите бог Митра двойка мъжки фигури с факли, обърнати нагоре и надолу символизират изгряващото и залязващото слънце или живота и смъртта. При скандинавците и тевтонците Балдур и Локи също враждуват помежду си. Единият е добър, другият – лош. Тевтонците наричат тези сили-близнаци – Алци.

Близнаците навлизат в човешкото ежедневие под формата на конфликти в рода при основаване и наименование на град, като историята се развива чрез елиминирането на по-слабия (Ромул и Рем са типичните враждуващи братя близнаци; у юдеите това са Каин и Авел, Яков и Исав). Или чрез отблъскването на боговете (Херкулес и Ификъл). През средновековието митът за близнаците израства и възстановява равновесието между двойката (Ами и Амил). А раждането на буржоазията ги легитимира отново. Шекспир връща в театъра близнаците, като ги удвоява още веднъж (две двойки идентични близнаци от различен пол). Така на сцената излиза близнашки квартет, в който временната нерешителност на адрогина („Както ви се харесва“, „Дванайсета нощ“) отстъпва на съюза и на съвършената йерархия на допълващи се герои.

В съвременното общество близнаците се борят отново за своята легенда. Дали като носители на достигнали до абсурд идеи за масово клониране на индивида. Или като катализатори на обществената криза и нейната еднообразност, предизвикана от нехуманната наука. Бъдещето им е ясно: те са отново на аванпостовете на общества в процес на промяна. Но дори от този огневи вал, близнаците са навсякъде около нас… мечтатели, които винаги ще копнеят за божественото.

Сега аз ще изляза навън и всяка количка с близнаци ще ме кара да се усмихвам…

А вие? Вие бъдете здрави, и мислете за детските книги!

Весела Фламбурари