Колонка

Фантастични същества: Божествените близнаци

Илюстрация към Фантастични същества: Божествените близнаци

Фантастични същества:
Божествените близнаци

Колонката на Весела Фламбурари

Близнашката „лудост“ е странно явление в митовете, легендите и приказките. Тя е много използвана, без да вдига прекалено много „шум“ около себе си. В този смисъл близнаците са навсякъде и никъде. Обикновено присъстват в много повествования, но никога не са достатъчно важни, за да бъдат главни. Близнашките митове са кратки въпреки вътрешната си натовареност. И доста често единият от двамата близнака накрая умира, някак за да разчисти мястото на брат си и да го отърве от себе си.

Идеята за двойка близнаци веднага ни отвежда в центъра на физиката на личността и в една мисловна територия, където силата на табутата е най-неотменима. Удвояването, което в много случаи се превръща в раздвояване, е предизвикателство към хуманизма, основан на уникалността на индивида. Затова самата идея за двойно раждане е престъпване на нормите на несъзнаваното дори в съвременността. Разбира се, можем да се съсредоточим не толкова върху понятието за личност и да не акцентираме върху затварянето в сходството. Можем да подчертаем ползата от мултипликация на идентичното. Дублиран от брат си, близнакът може да бъде на две места едновременно.

Като показател на дадена епоха или култура близнаците, в двойното си раждане, най-напред въплъщават основното противопоставяне в древните митове: Между мъжкото и женското, между божественото и човешкото.

В някои екзотични култури на близнаците се е гледало като на непочтена игра на природата и след раждането единият често е бил умъртвяван, примерно под предлог, че двамата са развратничели в майчината утроба (така се е постъпвало в някои части на Западна Африка). В индиански митове те понякога образуват дуалистична система като въплъщения на доброто и злото. Според традициите на североамериканските индианци освен близнаци – герои, се срещат и близнаци с радикално противоположни характери, олицетворяващи доброто и злото. В други случаи близнаците могат да символизират двойственото единство на дух и материя, на действие и мисъл, и най-често – на светлината и тъмнината.

В древен Китай разнополовите близнаци пък се схващали като израз на божествено признание за особена благочестивост. В някои други места се страхували от близнаците и оттук започват легендите, според които бащата на единия или на двамата е бил божество. Такива са митологични системи, в които близнаците са на особена почит, както Кастор и Полукс у гърците и римляните. В гръцко-римската традиция Диоскурите, Кастор и Полукс, често се изобразяват единият тъмен, а другият светъл и носят на главите си кръгли шапки, символизиращи двете половинки на Космическото яйце, от което те са се родили от небесния бог Зевс (Юпитер) и Леда. Кастор и Полукс в облика на воини символизират силата на единството. Тяхното единство било причина да бъдат поставени на небето като съзвездието на Близнаците, след като Кастор бил убит в сражение. Двойка близнаци според оставеното ни от Платон предание били също царете на островната държава Атлантида – най-напред Атлант и Гадир (герой, дал името на днешния град Кадис в Испания), сетне Амфер и Евдемон, Мнесей и Автохтон, Еласих и Местор и накрая Азаей и Диапреп. Това не се схваща непременно като указание за „истински“ близнаци, а може да визира и обичайното в античността двойно царство, което между другото било характерно също за най-старите обитатели на Канарските острови. В микенската епоха на Гърция тази институция (според Ranke-Graves) била известна и в Източното Средиземноморие. В Спарта управлявали вече споменатите близнаци Кастор и Полидевк (у римляните Полукс), в Месина – Идас и Линкей, в Аргос – Прит и Акрисий, в Тиринт – Херакъл и Ификъл, в Тива – Етеокъл и Полиник.

Нерядко двойката близнаци са описани като дуалистична система на характери: единият е смъртен, другият – безсмъртен; единият е благ, пасивен, затворен в себе си, а другият – динамичен, войнствен, поддаващ се на външно влияние. Понякога биват представяни като непобедима в своето взаимно допълване двойка, която застрашава космическия ред и по тази причина трябва да бъде отстранена от човешкия свят.

Небесните или изначалните близнаци, синовете на слънчевия бог, двамата братя олицетворяват двете страни на човешката природа – действие и мисъл, его и алтер его. Те враждуват често и единият убива другия, след което изобразяват единия светъл, а другия – тъмен. Първият символизира жертвата, другия – принасящия жертва и съответно – ден и нощ, светлина и тъмнина, Небе и Земя, проявеното и скритото, живот и смърт, добро и зло, двете полукълба, полярност, растяща и намаляваща Луна и т.н. Тези противоположности могат също така да се изобразяват във вид на двойка.

Благодетелна двойка близнаци са ведическите Ашвини – деца на Слънцето и богинята на облаците. Двете двойки представляват позитивните, мощни аспекти в символизма на близнаците. Ашвините (като символи на утринната и вечерната звезди) действат заедно, съпровождайки Деня и Нощта. Те управляват триколесната колесница, символ на изгряващото, обедното и залязващото слънце, и двамата са добри към хората.

Такива са и Диоскурите, скандинавските и тевтонските богове-близнаци, които поемат защитата от стихиите. При манихеите ангел-хранителят е дух близнак. При почитащите бог Митра двойка мъжки фигури с факли, обърнати нагоре и надолу символизират изгряващото и залязващото слънце или живота и смъртта. При скандинавците и тевтонците Балдур и Локи също враждуват помежду си. Единият е добър, другият – лош. Тевтонците наричат тези сили-близнаци – Алци.

Близнаците навлизат в човешкото ежедневие под формата на конфликти в рода при основаване и наименование на град, като историята се развива чрез елиминирането на по-слабия (Ромул и Рем са типичните враждуващи братя близнаци; у юдеите това са Каин и Авел, Яков и Исав). Или чрез отблъскването на боговете (Херкулес и Ификъл). През средновековието митът за близнаците израства и възстановява равновесието между двойката (Ами и Амил). А раждането на буржоазията ги легитимира отново. Шекспир връща в театъра близнаците, като ги удвоява още веднъж (две двойки идентични близнаци от различен пол). Така на сцената излиза близнашки квартет, в който временната нерешителност на адрогина („Както ви се харесва“, „Дванайсета нощ“) отстъпва на съюза и на съвършената йерархия на допълващи се герои.

В съвременното общество близнаците се борят отново за своята легенда. Дали като носители на достигнали до абсурд идеи за масово клониране на индивида. Или като катализатори на обществената криза и нейната еднообразност, предизвикана от нехуманната наука. Бъдещето им е ясно: те са отново на аванпостовете на общества в процес на промяна. Но дори от този огневи вал, близнаците са навсякъде около нас… мечтатели, които винаги ще копнеят за божественото.

* * *

Сега аз ще изляза навън и всяка количка с близнаци ще ме кара да се усмихвам…

А вие? Вие бъдете здрави, и мислете за детските книги!

Весела Фламбурари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.