
Бележка от „Сборище на трубадури“:
Даваме думата на нашите читатели! Този път писмото, което публикуваме, е от Адриана Грозданова. Благодарим на Адриана за добрите думи и на свой ред я поздравяваме за стихотворението, което ни е изпратила:
Здравейте, наскоро започнах да чета „Сборище на Трубадури“. Поздравявам Ви за работата, нуждаех се от едно такова местенце и най-накрая го открих. Бих искала да Ви изпратя мое стихотворение и се надявам да намери място някъде в електронното Ви списание.
Камина
Колко трудно ти е вечерта?
Сядаш сам пред голата камина,
потъваш в безобразна суета,
надявайки се самотата да премине.
Колко трудно ти е през нощта?
В легло за двама сам се свиваш
и слагаш невидима стена
между теб и празната половина.
А после идва и деня.
Полива те слънцето с лъчи,
но ти стоиш под двете одеяла,
гледайки живота отстрани.
След малко луната се показва,
а ти стоиш в кухата си къща.
Пристъпваш тихо с босите крака
и палиш огън в камина без дърва.
Поздрави,
Адриана Грозданова