Интервю с Елена Павлова за…
Антологията „Писъци“
Въпросите зададе Петър Тушков
Тези дни фантастичната атмосфера в България е по-оживена от всякога. Из въздуха прелитат всякакви новини, избухват скандали. На всичко отгоре сме петък тринадесети и една безпокойна мисъл ме кара да направя асоциацията с новината от последната седмица, че издателство „Гаяна“ издава нова антология. Пореден номер 13 за издателството ли беше? Обикновено антологиите им са тематични. Информацията ми се слива. Преглеждам бюлетините и сред имената на писателите в „Писъци“ забелязвам това на добре познатата Елена Павлова („Номад: Самият пъкъл“, „Сърцето на Скиталеца отвъд“, „Светлият боец“, „Пръстенът на нибелунга. Рейнско злато/Валкирия“). Веднага се свързвам с нея и първият ми въпрос е:
Какво е „Писъци“, откъде се появи?
Сборникът е съвместно дело на клуба на писателите на хорър „Lazarus“ и излезе за 4 май – за рождения ден на нашия патрон, Адриан Лазаровски, който тази година щеше да навърши 40 (както знаем, той загина трагично миналия октомври). Сборникът е и първата по-голяма проява на самия клуб, предстоят и още изненади :)
И да – 13 номер е в поредицата на „Гаяна“, най-специалното и уникално число в света на хоръра.
Клубът на писателите на хорър е нещо уникално за България и в него членуват открити и прями автори, чийто глас се чува във фантастичната общност. Без съмнение като общо дело на клуба „Писъци“ е и изказване. Кои основни негови насоки описват най-добре целите и хорър-идеологията на обединението?
Българското книгоиздаване – или по-скоро книгоиздаването в България – принуждава младите автори, волю-неволю, да се превръщат в „ъндърграунд“ писатели; не просто да прибягват до самиздата, но и все по-често да го предпочитат като начин за себеизява. Нещо повече – големите издателства не се интересуват от младите български писатели (а малките нямат и средствата да се интересуват) и, съответно, младите писатели престават да се интересуват и да чукат по затворени врати. Факт е, че през последните години у нас са излезли само няколко български фантастики/фентъзи/хорър произведения без собствено финансиране.. Да пробиеш в издателствата е практически невъзможно, ако „на портала“ на повечето са седнали и не пропускат никого разни многопипалести Древни и още повече – ако внимание се обръща единствено на елитаристичната „съвременна“ литература у нас, която – хубава или лоша – е непродаваема в огромната си част. Логиката е проста: ако издателят Х издава нахвалени книги, които не се купуват, той няма сметка да издава каквото и да е българско. Докато, традиционно, фантастика-фентъзи-хорър остават за гласовитата критика второкласна булевардна вестникарска литература, въпреки че младите в тази област са реално продаваемите писатели, с които България разполага. Само като пример – кой издател е чувал за Хараламби Марков? А колко български писатели в областта на фантастичното има в „каталога“ на Светлозар Желев от Книжния център?
Клуб Lazarus нагледно доказва с този сборник, че „ъндърграунд“ изданията, които няма да намерите в книжарниците :) са по-живи и продаваеми от съвременната българска литература, и че не е нужно непременно да си издаден от мастито издателство, за да си реализираш за отрицателно време тиража.
Казано с други думи – това ни е манифестът, че може да се работи успешно и извън системата.
Адриан Лазаровски е отличително явление в българската фантастична литература – като писател, преводач и популяризатор. Ти лично как би искала или смяташ, че ще бъде запомнен? Кое от него ще приобщава още и още читатели към жанра и в частност поджанра?
Лично за мен Адриан беше един от основоположниците на българския хорър; няма да забравя вълненията, които породи „Сбъдващият мечтите“ в най-първата самиздатска сборна българска антология за фантастика, фентъзи и хорър – „Точка на пристигане“ (изд. „Квазар“). Разбира се, пред всеки, който се е докосвал до творчеството и преводите му, той се разкрива в различен свой аспект; всички сме съгласни, смятам, че беше един от „големите“ български писатели и преводачи, който разбива всякакви категории и класификации. Както се казва – никой не е наистина мъртъв, докато се споменава името му.
В „Гудрийдс“ вече има немалко изказвания за книгата и общата оценка докосва петте звезди. Какво беше твоето първоначално впечатление и как би описала сборника, каква е общата динамика на тази впечатляваща вълна от писатели?
Мисля, че четири звезди и нещо е реалната оценка за „Писъци“ – без оптимистични добавки, „защото е български“: поначало, още на етап планиране, си беше ясно, че ще се получи много яка подборка, защото всички участници безусловно са в топ 30 на българските хоръристи и мисля, че за всеки от нас беше голямо удоволствие да даде нещо ново, специално за този сборник. Но откровено си признавам, че още като видях корицата на Пепи Станимиров – който също е член на Lazarus :) – вече спрях да храня каквито и да е съмнения, че сборникът ще кърти мивки. Реално е така: няма начин, разбира се, в подборка с произведения на няколко автора всеки един разказ да се хареса на абсолютно всички читатели, но всички разкази в сборника са добри и дори най-капризният читател ще си намери няколко неща, които да го зарадват неимоверно.
Книгата е дело на издателство „Гаяна“, чийто мощен двигател е писателят Явор Цанев. Как се работи с това издателство и този издател? Накъде мислиш, че се е отправил този сравнително нов фактор със сериозни заявки към жанровото книгоиздаване и какво можем да очакваме от него в бъдеще?
Ще си позволя да цитирам по памет Явор Цанев, че, след като поседял и погледал как са у нас нещата, и понеже никой не искал да се захваща с жанровата българска литература, запретнал ръкави и се захванал самият той. „Гаяна“ е издателството на добрите писатели, от които „големите“ издателства странят като от чума. Не само български писатели, бих добавила, нито само млади и съвременни (Ф. Пол Уилсън и Змей Горянин са добри примери накъде гледа „Гаяна“).
Как и къде може да се купи/поръча „Писъци“?
„Писъци“ не може да се намери по книжарниците – единият вариант да се снабди човек с него е чрез лична поръчка през някой от авторите в антологията, другият вариант – директно през „Гаяна“. Но за седмицата от излизането му тиражът практически се продаде (има под 30 бройки в момента, предстои допечатка), така че спокойно може да се твърди, че в България има изгладнели за хорър читатели, противно на мнението на „големите“ издателства. Пък щом има гладни… Lazarus ще ги нахрани.
Писъци, изд. „Гаяна“ 2016. Корица: Петър Станимиров. Хорър антология с разкази от авторите:
Димитър Цолов, Елена Павлова, Дамян Д. Рейнов, Делиян Маринов, Иван Димитров, Александър Драганов, Симеон Трифонов, Слави Ганев, Иван Атанасов, Сибин Майналовски, Донко Найденов, Бранимир Събев, Иван Величков, Явор Цанев, Коста Сивов, Валентин Попов, Александър Цонков.
Едно от силните качества на това уникално ъндърграунд бижу е в неговото разнообразие. 17 автора, 17 разказа, 17 стила, 17 сюжета… 17 мощни писъка!
Напред за новата българска литература!!! Строшихме оковите и сега няма какво да ни спре!
Колко е бил голям тиражът та вече е изчерпан?
Няма ви по книжарниците, но все пак сте „строшили оковите“? Ако смятате почти изчерпания тираж, който сигурно няма и 1000 бройки, за победа над мафиотите от книжарниците и издателствата, то значи жестоко се заблуждавате. Вместо да вложите пари и ресурси в проект, който да накара масовия читател да купи книгата ви, вие се задоволявате с някакви треторазрядни продажби. Ама те българите не четат, те са тъпи, а книжарниците и издателствата са мафиоти и имат монопол на пазара – да, бе знам вие постоянно си ги казвате тия неща и си вярвате. Евала, продъжлавайте с трошенето на окови!
Няма ме по книжарниците, защото не желая да захранвам система, която не харесвам. :-) Предпочитам да изградя нова – а къде да вложа пари и ресурси решавам аз, а не някакъв си Севдалин, който използва странни термини за продажби. :-) Българите четат, не са тъпи – и са наясно, че могат да поръчат книга от автора. Правят го и им благодаря. На Вас – Приятно скърцане със зъби. :-) Целта на една книга не е да бъде по книжарниците. А тиражът в случая е типичен за български автор, издаван от Жанет, например. Ако не знаете колко е това, явно се изказвате неподготвен. Ако разполагате със средства и ресурси извън това да си чешете езика – поканете авторите, направете издание над 1000 бройки и спечелете от това по Вашия начин.
Севдалине, т.нар. „масов читател“ не чете такава литература, чете комерсиални бози като „50 нюанса сиво“, „Нещата, които не ни учат в училище“ и прочее такива. А ти първо прочети и оцени разказите в сборника преди да квалифицираш колко разрядни са ни продажбите.
Хубаво е да се има предвид също и че системата за разпространение по книжарниците от една страна дръзко ограбва издател и автор със средно по 40-50% от коричната цена, а има и разпространители, които искат дори повече; и същевременно не предоставя реклама в замяна на тази половинка от цената на книгата, която взима.
Ако се загледа човек кои и какви книги са сложени на предни позиции, на маси за „нови книги“ и други перспективни места, ще види, че това са все „масови“ издания на големите издателства. Да, нормално е – работи се по пазарна система, големите не само правят по-голямата част от оборота и печалбата на тази книжарница, но и предоставят допълнителни облаги. Така че реално малкото издателство търпи двойна загуба, ако излезе в книжарниците, даже тройна – хем дава книги на консигнация, хем плаща голям процент от цената им, за да стоят по най-задните рафтове, хем реално не стига до читателя, защото никой не знае за книгите му.
При „директната“ реклама и продажби реализацията на продукта (защото книгата е продукт) зависи само от личните усилия на издател и автор(и).
Да, всеки вариант си има плюсове и минуси.
В случая решението на клуб Lazarus в частност и издателство „Гаяна“ като цяло напълно се оправдава от резултатите.
Поздравявам всички хейтъри и критикари с:
Fight With Blood
Fight With Steel
Die With Honor
Never Yield
Fearless Hearts
Filled With Pride
Into Glory We Shall Ride
Колкото повече са хейтърите-завистливци, толкоз повече ще има читатели-щастливци!
Радвам се, че получих така нужното оборване. Само едно не разбрах – защо самите писатели слезнаха на моето хейтърско ниво? И то не един, а цели четирима. Това не е ли малко под нивото ви? Разбирам, че когато някой каже нещо, което не се доближава до похвала, да завалят доводи от икономически, морален и кулутрен аспект. Евала! Но искам това от самите читатели, какъвто съм и аз, не от вас.
Севдалин, по същество въпросът ти е насочен към авторите, а не към читателите. Така че не се учудвай кой ти отговаря.
Слязох и пак не ме разбрахте. :-) Да отделя време за отговор е всичко друго, но не хейт. Питайте читателите или сам прочетете щом искате това. Дадох възможност да разсъждавате върху друго светоусещане – какво се очакваше – да не ви се отговори? Може би сте прав, че леко ви закачих за сцърцащите зъби, но повярвайте, така звучат думите ви. Не ви оборвам, а получихте внимание – като всеки, който задава въпроси. Дори по този не особено приятен начин. Имате отговорите. Аз обаче не разбрах – ще издадете ли сборник с български автори в тираж над 1000, който да си купя от книжарница?
Прочетох внимателно интервюто и коментарите под него и преди всичко трябва да похваля инициативата ви. Хубаво е човек да види как родни писатели вървят в правилната посока и произведенията им излизат на хартия. Но може ли да обясните какво наричате „трошене на окови“? Забелязал съм, че проявявате особена колективна ожесточеност срещу не поздравителни коментари вместо да започнете диалог. Благодаря предварително за отговора ви. :)
Любознателен, колективна ожесточеност – хареса ми :)
На въпросът – „трошене на окови“ за мен означава избягването на тази брънка от веригата, която дава тон първо уклон на това, което пишеш, второ прибира 40-60% от труда на автора/ите. Прочети интервюто, ако искаш пак. Елена доста е добре е обяснила предимството на този начин на работа.
Поздрави!
Няма ожесточеност, всички сме cool-турни тук. ;)
Все си мисля, че основният проблем е, че четящите такава литература не могат да се пречупят и да отвърнат за момент глава от Стивън Кинг, за да насочат вниманието си към нещо, което е сравнимо по качество като продукт. Какво като е българско! Е, и реклама трябва, ама пари откъде? Щеше да е супер да има в големите телевизии предавания, където да се представят и рекламират книги – български.
Здравейте, Севдалин,
Аз съм един от авторите в сборника „Писъци“. Надявам се, не се засягате, че ви отговарям в това си качество, макар че дадохте такива индикации по-горе. Все пак, понеже засегнахте темата за тиражите, по данни на НСИ средният тираж на българска книга е 349 бройки, а на преводна 1137.
Не е ясно каква част от него се продава. На този фон е очевидно, че парите са ресурс, който е ограничен за голяма част от населението, сред която и повечето от писателите. Практиката, по която се търси разпространение различно от големите вериги книжарници е стандартната за такива случаи и особено адекватна за жанр като ужасите, които има малко по-тясна и специфична аудитория от тази на „Нещата, на които не ни учат в училище“ например. На този етап това дава такива резултати, които позволяват на авторите в сборника да продължават да работят и при евентуален по-голям интерес ще се достигне и до този тираж, който всички ние искаме.
Поздрави!
Ето едно мнение и от фен. Това е много тесен жанр, който се чете от малко хора. Формулата е проста, в България малко хора четат, още по-малко са тези, които четат фентъзи и още по-малко тези, които се интересуват от „Ужаси“, особено писани от БГ автори. От тук насетне, мисля, че резултатите надскачат очакванията от един такъв сборник, макар и гръмки изказвания, като „ура за новата бг литература“ да ми се струват прекалено изхвърляне дори за мен. На авторите пожелавам още успехи.
Отскоро „Писъци” има страница в енциклопедията БГ-ФАНТАСТИКА и там е посочен тиражът на тази книга: 200 бр. + 100 (допечатка). Цифри, които могат да кажат някои неща на оня, който пожелае да ги анализира…