„Сборище на трубадури“ публикува без промени обзора на писателя и преводач Елена Павлова като право на изказване. Списанието е готово да публикува като право на изказване и право на отговор аргументирани мнения по същия въпрос и от други автори.

Елена Павлова

НФН: На анти и на въпреки

Обзор

I’ve had enough.

Не признавам за валидни резултатите от „Национални фантастични награди“ и не смятам, че те трябва да „послужат“ за представяне на България на Еврокон 2016 (или който и да е следващ). Твърдя, че единственото, което представят те, е презрителното отношение на организаторите към тъй наречения „фендъм“ и засегнатите в номинациите участници.

Тази година оттеглих номинацията си в знак на протест, както обещах да направя още след предишния път – заради десетките недомислици покрай наградите и изумителната способност на шепата организатори хем да си завират главите в пясъка, хем да триумфират с безподобните си резултати, дирижирани от под 100 човека. Национални, ама друг път.

Ето какво и как се случва около НФН, пък всеки сам си решава дали желае да си цапа ръцете и акъла с тях, и дали да признава тазгодишните резултати.

КОТА НУЛА: НФН: ЩО Е ТО

„Еврокон“ е фестивал на европейските общности на любителите на фантастичното (научна фантастика, фентъзи, хорър и граничните жанрове около тях). Провежда се всяка година и на него делегатите от различните страни разглеждат предложения за награди в няколко основни категории. България, като страна с големи традиции в областта на фантастичното (първите клубове у нас са създадени още в далечната седемдесета година), редовно „евроконства“ и през 2004 г. дори беше домакин на конвента.

До 2014 г. предложенията за награди се определяха на клубен принцип и се решаваха между представителите на отделните общности у нас (които не са никак малко). В крайна сметка се стигна до идеята за учредяването на „Национални фантастични награди“ и за организиране на гласуване на феновете. Част от категориите „съвпадат“ с изискванията на Еврокона и победителите в тях се изпращат като български предложения за награждаване на този фестивал; друга част си остават на чисто родно ниво и получават награди само у нас.

Така описано, това е чудесна идея, без съмнение, особено във време, когато общият фендъм постепенно се разраства и се развива в различни и нови насоки (ЛАРП, аниме, косплей и още десетки други). При това идея, осъществена от запалени ентусиасти.

За съжаление, довела до непредвидени последици…

1. ПОБЕСНЯВАНЕТО 2015

Миналата година голяма част от „фендъма“ в България избесня.

Скандалът с любителите на фантастиката у нас започна още по-миналата, 2014 г., но наистина сериозни висини достигна през 2015 г., когато се случиха три съществени неща: 1) беше сложена висока летва за „доказване“ на правото да гласуваш за евроконските номинации, 2) летвата преминаха под 150 гласуващи и 3) победите в няколко категории се дължаха на едни гласуващи под строй двайсетина гласа.

Българинът е гадно животно и винаги гледа как да излъже и да измами системата. Въпросът дали е доволен от резултата на измамата всъщност е друг начин да се погледне на нея от мястото, на което е застанал – дали пИчели или губи от тая измама.

Типичен пример е конкурсът за разказ на Фентъзи Ларп Център „Полъх от Севера“, след който е прието правилото за регистрация на гласуващите… и още по-типичен е пак техният конкурс „Песента на Юга“, вече след първоначалния шок, предизвикан от регистрацията. И двата са с много видимо напомпани резултати.

Също толкова типичен пример са резултатите от гласуването за „Книгата, която ме вдъхновява“ през 2014 и 2015 г., където седмици наред се гласуваше (с проследяване на IP) за различни предложения. През повечето седмици сред финалистите са по две книги на „Човешката библиотека“ & CO, книги на Ивинела Самуилова и други напомпани резултати.

Същите напомпани резултати излязоха и при НФН 2015. И при тях, и при другите изброени три случая, реакцията на организиращата страна беше една и съща: главата се мушва в пясъка, в дупето се затъква флагче, обявява се потресаващ успех на мероприятието.

В резултат на НФН 2015 част от лицата с право на номиниране заявиха, че искат извинение от организаторите за получилата се бутафория, иначе догодина се оттеглят от играта. И понеже в отговор им размахаха флагчето, затъкнато дето не свети слънце, тази година… много учудващо… известна част от тези лица решиха да си изпълнят заплахата.

Защо лицата не бяха не „известна част“, а повече?

Защото на хората масово не им пука за НФН. Страшно голяма фенска маса тази година не си направи дори труд за опит за регистрация; много от регистрираните не посегнаха да гласуват в последствие. Впрочем, 20-те гласа също не си дадоха труд да се регистрират, въпреки кандърмите и молбите от страна на организаторите. Защо ли?

Пак впрочем, победителят в категория „Най-добър писател 2015“ е определен с 31 гласа срещу 19 и 15 на второ и трето място съответно. В категория „Преводач“ е 36 на 25 гласа, в категория „Превод“ – 47 срещу две по 13 гласа… и тъй нататък. То се вижда ясно в кои категории се пИчели и в кои нещата са истински и без таксиметрова помпа.

2. ФАЛСТАРТ 2016

Началото на проблем 2016 дойде с „внезапното“ изникване на 9-ти май на сайт за НФН и „отваряне“ на регистрация с точно 12 дни време за нея плюс заплахата, че който не се регистрира, той не пИчели, пардон, няма да има право да гласува след това.

Изтрепаха ли се хората да се регистрират? Не.

Защо? Защото условията за регистрация си оставаха все така загадъчна и непреодолима висока летва.

И защото „разгласата“ на сайта започна няколко дни по-късно.

Също и защото всичко се донагласяше в движение, включително и многократни промени за срока за гласуване, най-въпиющата: решението, поради липса на регистрирали се, периодът да бъде удължен до края на първия „рунд“ на гласуване. WTF?

В работата по този сайт са хвърлени похвални усилия. На него бяха изброени дълъг списък общности, взели участие в създаването му и в организирането на НФН. В последствие няколко изчезнаха тихомълком от списъка, понеже не бяха чували, че организират нещо и се появи уточнението кои точно лица от кои общности, често без знанието на другите, организират нещо. После и някои от лицата поизчезнаха, а се оказа, че други не си четат пощата, не са в течение, имената им просто се кипрят там. От 29 човека, изброени по списък към 19 май (после броят се промени), изведнъж се оказа, че в решаване и гласуване, и в организиране участват ОСЕМ. Което прави положените за сайта и НФН усилия не просто похвални, а капитални и чутовни. Но… въпросът не е в това, нали?

Въпросът е в друго: 1) липсата на реклама: „разгласата“ чрез писма и някоя и друга публикация тук-там не е равна на масово пропагандиране на „националното“ начинание, 2) липсата на готовност: в периода включително до края на първия тур на 3 юни постоянно се правеха промени и взимаха абсурдни решения и 3) липсата на уважение: организаторите за отрицателното време от словом и цифром 10 дни не само се самозабравиха и откъснаха от фендъма, на който уж служат, ами и успяха да обидят, наплюят и ядосат и куп от номинираните тази година. Пък и от регистрираните гласоподаватели.

Защо така?

Да започнем от процеса за номинирането. От номиниращия се изисква да посочи кандидатурата, да опише причините за номинирането и да посочи и поне един линк, който удостоверява тази кандидатура. Въпросните причини после се превърнаха в… описание на номинацията. Което води до абсурди от рода на, в официалното описание!, „номиниран заради преразказа на Вагнер“ (моя милост) и „заради музиката“ (номинация на компютърна игра в съответната категория). WTF?

Препъникамък две се оказа думичката „отхвърлен“, касаеща неприетите номинации. Да, то е просто една думичка. Но на кого му е приятно да види, че е бил номиниран, само за да го отхвърли някаква си груба сноби? При това номинации се отхвърлят с извинението, че така било по правилата на Еврокона, което в повечето случаи се оказа невярно…

По-лошо; някои номинации бяха отхвърлени с обяснение, други – без. Защо миналата година една авторка и книга са допуснати да спечелят в категорията си, а тази са „изритани“ тихомълком, без дори обяснение на сайта? Защо други номинации си стояха до последно, при условие, че проверката още поначало може да докаже, че трябва да се отхвърлят? (един превод и едно произведение, които не са излезли в съответната година например).

Третият препъникамък бяха гласуванията на Оргкомитета. Започнали, невинно, с моята любезна молба да ми разкарат номинациите от списъка и продължили с дебат на тема „що е то книга“, как определяме кое нещо е „фантастично“ и разни други такива дивотии; и завършили с абсолютно безумните описания на номинациите, както са подадени от номиниращите, и отказ да се пипнат грешките.

3. ДЕМОКРАЦИЯ С ОСЕМ ГЛАСА

Решението да изтегля номинациите си несъмнено разплиска лайната до тавана.

Според правилата на самите НФН (ако не са се изменили междувременно), тази година имам право да бъда номинирана в доста категории. Догодина ще бъдат още повече. Бих ли очаквала награда? Не, в нито една от категориите. За разлика от много автори и преводачи, дори такива, които напират да се самономинират, аз ясно осъзнавам, че има по-добри от мен. И с повече гласуващи приятели. Изтеглянето ми нито наврежда с нещо на наградите, нито ще промени резултата. То е просто опит да се привлече вниманието на организаторите и публиката, че има някаква нередност.

Първото ми писмо до оргкомитета беше изпратено на 16 май (една седмица след отварянето на сайта), след като видях, че нещата вместо да задобреят спрямо миналата година, отново тръгват на зле. Преди това: 1) получих отказ да бъдат одобрени мои номинации, ако не напиша представянията на номинираните лица във формата (WTF?), 2) ми беше отхвърлена номинация на изложба с детски фентъзи рисунки, с мотиви, че а) не била визуално представление и б) да съм я пишела към „творби за деца“ или, още по-весело, в биото на номиниран художник и в) на кого щели да дадат наградата, ако спечели изложбата и, въобще, кой я бил виждал? Има и още: 3) неодобрените още номинации висяха на показ с обяснение, че им липсва „съдържателно описание“ и на забележката ми, че това е нередно и обидно, ми бе отговорено, че било напомняне към организаторите, а не към феновете и „Организаторите на НФН не проверяват достойнствата на Петър Станимиров или Комата. Те проверяват усилията на номиниращите фенове да са частот процеса. (А не „багаж“)“. Аре бе, WTF?! Междувременно с членове на оргкомитета оттеглянето ми беше обсъждано още на 10-ти, също и на 11-ти, т.е. не дойде като гръм от ясно небе…

С първото си писмо за оттеглянето си, зададох и 4 основополагащи въпроса.

Отговорът от А.Торофиев, който получих, беше потрисащ и ме подканваше да приема, че номинациите са направени от фенове и НФН не бива да ги разочарова, като позволи на номинираните да си ги оттеглят: с други думи, заявено ми беше неофициално, че това няма да ми бъде разрешено. Е, ще ме прощавате за френската приказка (перифраза на С.Кинг), ама мамицата ви ниедна, кой ви тури на трона, другари демократчета?

На 16.05.2016 г. официално и публично съм обявила, че оттеглям поддръжката си за НФН.

Много скоро се оказа, че не просто правата ми и зададените от мен въпроси подлежат на гласуване, но и демокрацията има осем (ОСЕМ!!!) гласа от 29 изброени организатори, които колят и бесят (буквално), а мнозина от другите или не знаят, че участват в оргкомитета, или дори не четат дискусиите и просто красят страницата.

4. КАТАСТРОФАТА НА ВХОДА НА ТУНЕЛА

Представете си пълна с хора кола, която се управлява „демократично“ и всяко врътване на волана и настъпване на спирачката се дискутира и гласува.

Сега си представете, че с висока скорост тази кола се носи право към бялата дъга около входа на един тунел, а пътуващите в колата спорят дали трябва да минат на дълги в тунела, вместо да гласуват да настъпят спирачката и да коригират курса…

Ето така изглеждаха нещата, след като ми бе обяснено, че „феновете искат“… и мнението на тия регистрирани две дузини хора към онзи момент е еди какво си…

Проведе се гласуване. На него се взеха две кардинални решения: 1) номинациите да могат да се оттеглят от номинираните и 2) да могат да се оттеглят от номиниращия.

Докато 1) е очевидно и подразбиращо се, и изобщо не подлежи на гласуване!!!, то 2) е абсурдно и ден по-късно НФН доказаха точно колко. Започналата личностна война с Явор Цанев приключи с оттеглянето от страна на номиниращите го А.Торофиев (да ви е познато името?) и Дилян Благов (друг от Г Осем) на две от многото номинации, които има.

Сега, да се разберем: Ако организаторите на нещо смятат, че някой си работи срещу тях и им е голям проблем, не е нужно да се крият зад нечий гръб: просто обявяват, че този някой е отстранен, защото не са доволни от него.

Ако една номинация е приета и отговаря на критериите, задълженията на номиниращия свършват до тук. Край. Финито. Иначе единственият начин да си сигурен за номинацията си би бил да се самономинираш…

Проведоха се и други гласувания. Като например да се врътне воланът в посока оная бяла дъга на хоризонта…

На въпроса „на база на какво приемате за участие едно нещо, дето е файл за сваляне в лично пространство“ и защо се допуска за участие например произведение, публикувано в списание, бе гласуван отговор какво представлява „книга“ и решението беше смехотворно. То все още включва определението, че ако си имам файл на личния компютър, който никой никога не е виждал и до който никой няма достъп, мога да го номинирам. На възраженията ми, че това е налудничаво, ми се отговори, че прекалено много обичам правилата, а категориите и номинациите на НФН били „инклузивни“. WTF??

Имаше гласуване що е то „българско“ и що е то „фантастично“ (бройте 50% от думите и/или съдържанието и викайте ура!), и други красоти. Нямаше обаче гласуване дали сайт, който продава краставици, домати и пипер, може да бъде смятан за сайт, посветен на краставичарството. За книгите-игри ми е думата. Продължавам да смятам, че е близко до акъла, че, за да бъде „фантастичен“ един сайт или списание, той трябва да съдържа фантастична тематика, т.е. статии, ревюта, материали по въпроса за фантастичното. Сайтът и списанието за книги-игри съдържат материали за книги-игри. Не е едно и също.

Нямаше също гласуване как се „превежда“ категорията „magazine“ на Евроконските награди: дали ще е списание, в който случай ограничаваме „уж инклузивната“ категория, дали ще е „периодично издание“, както и какво правим с онлайн изданията, в които реално няма периодичност, но се самонаричат списания…

Нямаше също и гласуване по най-важната тема: приемат ли се издания, които не са на български език, но са от български автор. Тази година имаше две, догодина ще са поне 5.

В резултат на цялата тази гласувация, няколко души оттеглиха книгите си. Включително Нели Цветкова с „Нощно дежурство“.

На сайта обаче цъфна информация, че книгата й е ОТХВЪРЛЕНА (след като номинацията е била приета и е седяла приета известно време), защото нямала нужния брой думи (17000 – кой ви каза, че това е лимитът?!?, та да го гласувате). Логичен е въпросът защо е изкривена информацията и чии интереси обслужва тази лъжа: нима Г Осем ги е страх, че ще се изтеглят още хора?

Това вече беше ударът на колата в бялата стена на тунела.

5. РАЗМАЗВАНЕТО НА ЛАМАРИНИТЕ

С напън и клизма, „гласуванията“ приключиха. Появиха се номинациите по категории с все описанията им. Това отне една седмица и две удължавания на срока… Номинациите бяха върховни: Димитър Стоянов-Димо е известен най-вече с това, че рисува корици за „Нова българска фантастика“ на изд. „Орфия“, компютърната игра Cluster Six е номинирана „най-вече заради визията и музиката“, описанието на „Посланическото градче“ в категория „Превод“ представя що за автор е Чайна Миевил, но не и преводача; преводът на „Дракула“ е много добър, щото „бележките под линия го доказват“… но силометърът удря върха с описанията на книгите в различните категории. Ясно указано издателство имат три. При другите такова отсъства. Линкове за сваляне обаче имат две. На други две описания напълно липсват. Отделно в категорията за превод има представяния на книгите, но не и на самите преводи.

Дадена ми беше възможност да видя проекто-представянията. Написах липсващите. Направих допълнение, където според мен е нужно. Писмото, в което съм ги изпратила, е от 31 май. Гласуването започна на 3-ти юни, поправки липсваха. На 7 юни, след многократно настояване и натъртване от моя страна, неофициално ми беше заявено да не очаквам от организаторите да пипат нещо и се оправят само фактологически грешки.

Въпросът, който всеки реално трябва да си зададе е: защо трябва да ме е грижа за Г Осем, ако дори самият начин на представяне на номинациите от тяхна страна показва неуважение и презрение към номинираните, ако не към гласуващите.

Да, по сайта е проведена невероятно много работа – евала за което. Да, тези осем демократа са вложили много лично време и усилия – и за това евала.

Но всичко това не прави „национални“ едни награди, в които реално гласували според статистиката на тур 1 били 121 човека и в категориите масово има по 20-ина гласа. При условие, че към регистрация са подходили само най-издържливите и че правилата позволяват да се даде глас за повече от една номинация в категория, АЗ виждам реално гласували 40-ина човека и камара кукли. Какво изобщо прави в НФН „любител на фантастиката“, който няма да посочи НИТО един кандидат в категории като гранд-майстор на фантастиката (23 пропуснали категорията)… 62 човека ИЗОБЩО не са гласували за любим художник. 45 – за любима книга. 37 – за преводач, 21 – за писател. WTF? Ехо, демократите, дали броят на пропусналите да гласуват за дадена категория не би трябвало да ви… подскаже нещо?

С обявяването на калпавите представяния и до изваждането наяве на резултатите от първия тур, демократичната кола не само връхлетя с висока скорост в ръба на тунела, а и се нагъна като хармоника…

АКТ 16 НА НФН: ОТКАЗАН

…И накрая багажникът догони фаровете: 121 гласували на 1-ви тур, само 82 – на втори. Защо ли? От тях любим писател се става с 36 гласа (WTF?), любимо издателство – с 26 (но поради простотии и неуредици в правилата друго издателство отива на Еврокон…), любимият превод „има“ 33 гласа, любимата фантастична творба за деца е с „цели“ 18 гласа… и едва четири категории минават „бариерата“ на 40 гласа (една трета от гласувалите на 1-ви тур).

Хайде да не разправяме на публиката, пардон, „фендъма“, как всяко ново начинание (дето е на три години вече) прохождало трудно.

Каквото повикало, такова и отговорило е този ВАШ случай, драги ми организатори на НФН.

Ми че то на състоялата се в края на юни не-национална „Таласъмия“, имаше повече народ от всички гласували за „националните“ награди.

Ето защо заявявам, че аз, Елена Павлова, не честитя на победилите с 20 или дори с 40 гласа, не признавам за валидни резултатите от „Национални фантастични награди“ и не смятам, че те трябва да „послужат“ за представяне на България на Еврокон 2016.