Разказът е част от първата двайсетица в конкурса „Агоп Мелконян“ (2015). Първа публикация: сп. „Дракус“ 2/2015. За илюстрация е използван фрагмент от картината на Gustav Klimt, Hope, II. Отговорен редактор за публикацията: Джовани Чемишанов.

Явор Цанев

Пчелата

фантастичен разказ

Жужаха.

Жужаха непрекъснато в главата му, навсякъде около него, а той жужеше в техните глави. Това не беше звук, но думата бе най-близка. Машините бръмчаха или боботеха, дори най-съвършените, дори най-тихите. Електричеството по-скоро припукваше, всяко нещо имаше своя постоянен трептящ звук, дори когато не го чуваш. Въздухът, слънцето… Животът има звук за всяко свое проявление, само се заслушай и ще доловиш… жуженето.

Тяхното жужене бе друго. Но най-добре се вписваше в тази дума. Съставяха общо жужене и всеки долавяше амплитудите в останалите, пиковете и спадовете, онова, което би могло да е трептене или мисъл, но е самото жужене на съществуването им.

Не бе забелязвал досега това непрестанно жужене. Не го бе осмислял. От самото си раждане то бе неговата среда. Как се осъзнава това? Просто жужиш с другите – те в твоята глава, а ти – в техните. Предаваш, приемаш и се отзоваваш. Изпращаш информация и приемаш такава, част си от цялото. Заедно сте общо съзнание, обща жизнена среда. Трептиш и жужиш с всички. Преодоляваш, каквото има за преодоляване, продължаваш. Когато жуженето на един заглъхне, страдаш. Когато се появи ново жужене – се радваш. Пикове и спадове, трептения и вълни. На фона на голямото, обгърнало всички, жужене. Това, което сами създавате. Защото сте свързани и сте едно цяло.

* * *

Нов пик – нещо нередно.

Грешка в общото.

Изкривяване на естеството.

Промяна и заплаха.

Настръхнали импулси се понасят към мястото. Обвиват и изправят жуженето – пикове, спадове, утихване. Всичко се подрежда, зажужава, както преди, както винаги досега.

Но защо бе забелязал това? Какво се бе променило? Съществуването му бе постоянно и подредено, уютно вписано в общото жужене и в пълен синхрон с него. Как би могъл да усети, да осмисли самото жужене, докато е част от него? Дали наистина понякога с някой от тях се случва нещо различно?

Съсредоточи се и долови малката разлика. Никой не отчиташе това като отклонение, към него не се стрелкаха гневни импулси. Трептенето и амплитудите бяха в рамките на общото проявление. Отделни вълни, с по-особени характеристики, му носеха видения за друго съществуване. Бяха дори малко плашещи. Той нямаше представа откъде идват, не засичаше някой друг да ги праща. Значи?

Продължи със задълженията си, но разбра, че в общото жужене се усещат неговите колебания. Дали се бе заразил от някаква болест? Някога хората са боледували често.

Сепна се.

Откъде знае това?

Жуженето наоколо се промени. Леко, но се промени.

Опита да продължава със задачите, които изпълнява, за да е част от цялото, за да съществува редът, който е най-важен.

* * *

Сънува някакво хлапе, което тича из тревите и се смее. Зад него един плътен глас му говори, но някак благо – с приятелско трептене. Жуженето е навсякъде, но не е това, което познава, не е в главата му, а навън – всичко наоколо жужи, пълно е с какви ли не насекоми, вятърът се отърква в стеблата, светлината се чува дори. А телата им са с приятен цвят, нищо общо с бледата кожа, под която прозират кръвоносни съдове.

Стресна се и се събуди.

Осъзна, че е привлякъл недоволно трептене от околните. Бе получил дори леки корекции. Засега бяха благоразположени. Само побутване на амплитудите. Вкарване в нормата.

Но той беше разтревожен. Нямаше повод да се случва това. Сънят бе твърде близък, за да е чужд. Вирус ли беше това? Някога, когато хората са били свързани помежду си с компютри, а не както сега, е имало такива вируси, които правят сривове.

Пак се сепна.

Откъде знае това?

Жуженето се засили заплашително и той опита да успокои пиковете си. Не успя съвсем, но поне ги свали до нормалните граници. Остана така известно време. Постепенно се откъсна от тревожните мисли, но пак му отне доста време, докато овладее иначе толкова удобното средно ниво, в което се чувстваше сигурен. Спокоен. Защитен.

Накрая, изглежда, отново заспа.

Скоро се върна видението за хлапето и възрастния, който върви до него, за онова друго жужене, толкова вълнуващо и изпълващо. Не осъзна, че сънува, и се потопи с цялото си същество в картината. Тя го всмука и обгърна приятелски. Жуженето, с което бе свикнал от раждането си, сякаш прекъсна за момент. Другото се настани на негово място и го поведе през тревите.

* * *

Нямаше дори пътека. Той се протегна и хвана ръката на дядото. Колко е хубаво да се свържеш с другия така! Гласът на стареца галеше приятно с трептенията си слуха. Те предаваха информация, но по някакъв древен начин, за който по-скоро се досещаше, отколкото можеше да даде обяснение. Все пак разбираше, че това са накъсани вибрации, които носят смисъл, подредени по такъв начин.

Извърна се и видя постройка, каквато можеше да има само в далечни, далечни спомени. Някои от най-възрастните жужащи още пазеха информация от техните предци, че знаят за такива къщи. Свързан от раждането си с тях, той също разполагаше с нея, но досега бе неразбираема и ненужна. Сега осъзнаваше, че такива постройки са обитавали хората някога много отдавна. Още преди да се свържат в общото жужене, за да изпълняват общите задачи в интерес на общото съществуване. Преди да се включат всички в системата за общо благо и задължения, да се въведат нормите за нивата в амплитудите и наказанията за отклоненията.

Стигнаха до няколко други такива постройки, но много по-малки. Той самият бе по-висок от тях, а те изглеждаха примитивни, сковани от дърво и боядисани в ярки цветове. Наоколо се суетяха раирани в черно и жълто насекоми, напълно еднакви и създаващи общ шум от собственото си… жужене.

* * *

В първия момент болката го парализира. Пиковете му подскочиха и заблъскаха далеч над допустимите стойности. Към него се стрелнаха сърдити и гневни корекции от най-близките, после го връхлетяха трептенията на по-далечните от жужащите. Докато се осъзнае и отърси от съня, край него вече се бяха скупчили импулси и нанасяха жестоко корекциите, за да го вкарат в нормите. Никакви леки побутвания. Жуженето се бе превърнало в натиск и изкривяваше състоянието му по болезнен за него начин. Самата болка той усещаше като нова и неподозирана досега. Напълно различна от всичко, което познава.

Опита да се съпротивлява на болката, искаше да излъчва трептения, с които да обясни какво се случва, да сподели с другите за съня, за изживяването извън битието, но общото жужене се скупчи, многократно усилено около него, и заглуши собственото му.

Искаше да сподели прозрението си, че не винаги са живели така, че е имало друго жужене, не в главите на всеки един, свързан с останалите, че са можели да се движат и обменят информация по друг начин, да се свързват по друг начин, че светът е бил вълнуващ по друг начин…

Опитите му бяха осъждани като отклонения и наказвани, енергиите се носеха вече от всички страни – сърдити и застрашителни. Жуженето се стремеше да запази цялостта си, не допускаше отклонения, скупчваше се около проблемната клетка.

Искаше да сподели, че има нещо объркано, че може да се помисли за друго съществуване и това не е нарушение…

Жужаха непрекъснато в главата му, навсякъде около него, а той опитваше да жужи в техните глави… но вече не беше възможно. Беше се променил от един сън, превърнат в собствени мисли, бе станал чужд и вече не се опитваха да го коригират и настроят, а просто да го премахнат. Жуженето му трябваше да заглъхне, защото не се вписва и разстройва общото. То беше за тях отклонение. Грешка. Изкривяване на естеството. Промяна и заплаха.

С последните си енергийни амплитуди съзнанието му разкъса напълно връзката с останалите жужащи и миг преди да затихне под енергийните им удари, излъчи на древния език от сънищата, неясната на никого вече дума: индивидуалност.

Явор Цанев е роден 1971 г. в гр. Русе. Учи Книгоразпространение­ – Колеж по библиотечно дело – София; Библиотечно-информац­ионни дейности – Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“; Медии и реклама – Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“. 1996-2009 – работи в Регионална библиотека „Л. Каравелов“ – Русе на различни длъжности. Собственик на издателство „Гаяна“ (Gaiana bookart studio). От 2012 г. издава периодичното издание за фантастика, фентъзи, крими и разкази на ужаса „Дракус“. Автор на книгите „Траурни кристали“ – стихове (1994); „Избраникът“ – разкази (1996); „Икон“ – стихове (1999); „Необходими ангели“ – стихове (2009; 2014); „Четиристишия“ – стихове, букарт миниатюра (2009). „Странноприемницата“­ – разкази (2013); „Вино за мъртвите“ – разкази (2013; 2015); „Слънчогледите“– разкази (2014); „Home, sweet home!“– разкази (2015); „Избраникът“ – разкази (2016 – юбилейно издание).