Очаквайте през месец юли две нови книги от издателство „Ерго“ – последния роман на доайенката на чешката литература Ева Кантуркова в поредицата „Модерна европейска проза“ и най-новата книга на българската писателка Майя Динева в поредицата „Нова българска проза“.
„Не чакай слънцето да залезе“ има подзаглавие „политически роман“, но не по-малко основателно би могъл да бъде определен и като философски или психологически. Ева Кантуркова изповядва идеята, че това, което е написано, остава, а ненаписаното все едно никога не е било, онагледявайки отделните глави с афоризмите на Балтасар Грасиан, философа-католик от ХVІІ век. Писателката застъпва тезата, че през вековете моралът на хората не се е променил много, амбициите, борбата за власт, приятелството и предателството, интригите, завистта, себичността и желанието за отмъщение още от древни времена определят не само човешкото поведение, но и хода на историята.
(откъс)
Любимата ми специалност – историята, ме научи, че субективността на човешките постъпки е най-силният им двигател, много по-силен от изкуствено създадената теория за историческата закономерност. Интересите на хората и действията им, произтичащи от тези интереси, определят хода на историята, те са главните движещи сили, често пъти скрити, като водата за воденицата. Помниш ли воденичното колело на село при прабаба ти? Ти беше съвсем мъничка и очаровано заставаше до улея за водата, мъничко изплашена, че ако паднеш, със сигурност ще се удавиш, а водата течеше ли – течеше, не се пенеше, само неудържимо течеше. Действията на хората се захранват от интересите им, както лопатките на колелото се захранват от мощните струи на падащата отвисоко вода. Не знам защо се сещам за тази картина. Може би защото моята приятелка, писателката, каза, че човек не бива да се залавя с история, защото това ще го принуди да се ангажира с роля в нея.
Не чакай слънцето да залезе, от Ева Кантуркова
Превод от чешки език Маргарита Кюркчиева
Художник Кирил Златков
С подкрепата на Програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз
288 стр., цена 14,00 лв.
ISBN 978-954-8689-83-0
„Мъртвата пеперуда“ на Майя Динева е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това „Мъртвата пеперуда“ е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и правда. В това е една от поезиите на човешкото – да вярва, макар всичко да го подтиква към обратното. Да вярва въпреки всичко…“ – казва за тази тъничка, но съдържателна книга литераторът Митко Новков.
(откъс)
Татко ми е орхидея,
майка ми е пеперуда.
Хубава съм като нея,
като него аз съм луда.
Не помня кога започнах да сънувам орхидеите. Сигурно когато и хората-русалки. В техния свят, дълбинен и син, тези цветя цъфтяха ослепително. Особено когато слънчев лъч или слънчев изгрев проникнеше до незнайните, бистри, дълбоки води.
Татко ми е орхидея… Цветовете им приличаха на личица, личица на гномчета, на джуджета, цветни личица. Майка ми е пеперуда… а когато умираха, когато увяхваха, тези личица летяха бавно и неусетно, невидимо, неутешимо като… мъртви пеперуди.
Откъде знам тази песен?
Хубава съм като нея.
Като него аз съм луда.
Мъртвата пеперуда, от Майя Динева
Художник Кристина Костова
С подкрепата на Национален център за книгата към НДК
108 стр., цена 11,00 лв.
ISBN 978-954-8689-84-7