След броени дни в книжарниците очаквайте епистоларните изповеди на един от най-нежните лирици на двайсети век, Райнер Мария Рилке, отправени към младия поет Франц Ксавер Капус. Изданието съдържа специалния послеслов на преводача и ерудита Венцеслав Константинов.
Венцеслав Константинов: „В края на 1902 г. 27-годишният Райнер Мария Рилке получава писмо от един 19-годишен австрийски ученик на име Франц Ксавер Капус, който го моли за преценка на собствените му поетически опити. Рилке не само че не дава мнение за стиховете на младежа, но дори го обезкуражава в стремежите му към публичност и слава. С това обаче кореспонденцията между двамата не прекъсва, а се развива в продължение на пет години, през които Рилке пребивава на различни места в Европа. В своите писма до Капус той се обръща не само към начинаещия поет, но разсъждава и за собственото си творческо развитие, застрашено от превратностите и горестите на живота. Подобно на римския император и философ Марк Аврелий, Рилке би могъл да назове непредназначените си за публикуване размишления „Към себе си”. Така съкровените „Писма до един млад поет” се превръщат в духовното послание на Райнер Мария Рилке към всеки, който е устремен да се себепостигне като творец и личност.“
Австрийският поет и писател Райнер Мария Рилке (1875-1926), единствен син в семейството на железопътен чиновник, е роден в Прага, където прекарва детството и младостта си. Учи във военно училище, в Търговската академия в Линц, в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Пътува многократно из Европа. Прекарва последните си години в „Замъка Мюзо” в Швейцария. Автор е на поетични и белетристични творби, между които сборника „Първи стихотворения” (1903), „Книга на образите” в четири части (1902-1906), „Часослов” (1905), „Нови стихотворения” (1907), „Реквием” (1909), „Дуински елегии” (1912-1922), цикъла „Сонети към Орфей” (1923). Написва книга за Огюст Роден (1903), който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си, също сборника с прози „Истории за Бога” (1904), драмата „Бялата княгиня” (1904), „Писма за Сезан” (1907), романа „Записките на Малте Лауридс Бриге” (1910) и др. Твори на немски. Автор е на обширна и интересна кореспонденция. Умира от левкемия на 51 години.
„Една художествена творба е добра, когато е възникнала от необходимост. Това е единственият начин тя да бъде оценена: няма друг. Ето защо, уважаеми господине, не мога да Ви дам друг съвет освен този: да навлезете в себе си и да изпитате дълбините, от които изниква Вашият живот; при неговия извор ще намерите отговора на въпроса дали трябва да творите. Приемете този отговор такъв, какъвто е, без да се опитвате да го тълкувате. Може да се окаже, че сте призван да бъдете човек на изкуството. Тогава поемете върху себе си тази участ и я носете с нейното бреме и нейното величие, без изобщо да питате за наградата, която би дошла отвън. Защото писателят трябва да бъде един свят за себе си и да намери всичко в себе си и в природата, към която самият той принадлежи.“
Превод от немски Венцеслав Константинов
Оформление Иво Рафаилов
64 стр., цена 13,00 лв.
ISBN 978-954-8689-92-2
През септември в поредицата „Нова европейска лира“ излиза и единствената по рода си антология на съвременната македонска поезия, озаглавена „Портал на слънцето“, в съставителство и превод на Роман Кисьов, която съдържа избрани стихотворения от 42 поети от всички поколения.
Роман Кисьов: „Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители… Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразения ? духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост – нейните мистични, метафизични и херметични пластове, или пък християнско-религиозни, но също и философско-екзистенциални или сюрреалистични, а дори и абсурдистки на места пластове, изразени в поезията на различните македонски поети… А първоосновата на всички тези поетически пластове, както и техният покров (алфата и омегата на тази поезия) в крайна сметка е Слънцето (на душ?те), или Словото… Така антологията „Портал на Слънцето“ се явява своеобразен портал, вход към едно духовно обиталище, осветено от светлината на Словото.“
Влада Урошевич
СЪЩЕСТВУВАНИЯ
Аз съществувам в люспата на един кристал
който десет милиона години мечтае да стане птица
Аз съществувам в дълбините на един океан
който забранява на своите риби да излизат на повърхността
за да не издадат тайната която той пази цял живот
Аз съществувам в уханието на един цвят
който на онези които го миришат
им разказва за един живот който са живели преди
да се родят
Но този който пише това всъщност не съм аз:
има много други хора
в тези думи които записва моята ръка
Михаил Ренджов
НЕНАЗОВАНО
Родих се много стар
За да не бъда бездеен
Изоравах сянката пред себе си
И върху сянката садих овошки.
От ядката на всеки плод
Изваждах по едно слово
И така се научих да говоря.
От мене се научи
Целият род.
И като младеех
И като ми се смаляваше
Тялото-земя
Започнаха да ми изсъхват овошките
И на овошките плодовете
И във плодовете
Ядките.
Когато наближих към детството
Забравих да говоря.
Сега съм дете-кърмаче
Което се завръща
Към утробата на майка си
В онази пречиста капка вода
На първия ден-зачатие:
Свещен.
Безтелесен.
Съставителство, превод и оформление Роман Кисьов
С подкрепата на Министерството на културата на Република Македония
350 стр., цена 15,00 лв.
ISBN 978-954-8689-86-1