Любовта на телата излъчва контур, финес, притаеност в очакването на сблъсъка.

Двама писатели без химикалка. Боси обущари. До реката и дивите патици, забързани в ромона на бързея. Вечерят. Бързо.

Закусват в беседката. Кафе с чуруликащи птички. По дървената маса се разхождат отблясъци на срамежливо слънце.

Обядват на поляната с котка, заобиколени от красиви върхове. Бързо топящо се масло и танцуващ нож между сменящите се кадри на будната природа.

Вечерят на полупрозрачна тъмнина. Няма свещи и луна. Отражения в кристални чаши. Думите пронизват тялото, облечено с тънки дрехи – неподготвено, но желаещо. Тревата е нощното небе.

На върха е блажено. Кори от портокал. Елен, побягнал като в картина на Магрит. Видени са от разбуден бухал. Първите посетители на гората след зимата. Горски хора, предано търсещи върха.

Пирамидите са лабиринти от очаквания. Парапети от прекрачване.

Литературата е изговаряне на несъзнаваното.

Нишани за изгубени. Невидими ръце. Понякога пътят до върха е следван от стръмна криволичеща пътека, която придвижва уморените от целта към Пътя.

Вечерят в отворено купе, наставлявано от реката. Удавени в лед. Омая от вино и топлина на недостигащ вятър. Четирите сезона на сирената, останали за закуска. Кутия за посрещане на утрото.

Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с щурците.

Сюрреализъм. Бензиностанция до детска площадка. Празен басейн със спускаща се над него пързалка. Изпреварващо лято – неочаквано скрито в джоба на минувачите – велосипедистите, бабите с внучета около катерушките с разноцветна блажна боя.

От войната останаха чорапите
английски
купени за два лева
добре подплатени
за зимата
която отсъства
въоръжени сме
маршируваме с чорапи
може би войната е по-близо
отколкото зимата
тихо се въоръжава
бос по чорапи
портиерът
който пазеше
лениво
в нощта