Този разказ е част от Дните на трубадурското творчество.
Пречистване
(Антропология)
разказ
Слънчев, но студен ден на морския бряг. Няма туристи или плажуващи. От улицата по дървените стълби слиза млада жена, облечена в къса сатенена нощница и яке от изкуствени лисичи кожи.
Тя стига до близките скали, покатерва се на най-високата точка, до фара, и се вглежда в далечината. На хоризонта не се вижда нищо. Слага ръка до ухото си и се вслушва. Не се чува нищо, освен звукът от разбиващите се вълни и писъкът на чайките.
Жената слиза от скалите и бавно тръгва по морската ивица, като гледа небето, смръщва се и закрива лице с ръка, защото слънцето й свети в очите. Продължава да върви.
Тя спира и се завърта, оглеждайки се за някакво присъствие, но не вижда такова никъде. Спира, с лице към морето, свива десния си крак и сяда на мокрия пясък. Вглежда се във водата, която я залива. Слага свита шепа до себе си, така че при всяка вълна дланта й се пълни с по малко вода. Тя размърдва пръсти и водата изтича на тънки струйки, после отново ги събира. В един момент в ръката й попада рапан, увит с водорасло. Вдига я до лицето си и бавно прокарва водораслото между пръстите си, гледайки движението му с голям интерес. Изхвърля го. Хваща рапана с върха на пръстите си и го върти между тях. Вдига го пред очите си, вглеждайки се в него. Прокарва го по вътрешната страна на ръката си до лакътя. Пуска го във водата. Заравя ръце в пясъка с дланите нагоре и го стиска, докато не изтича между пръстите й. После отново загребва пясък. В един момент вдига двете си пълни длани, слага ги на бицепсите си и започва да се разтърква с него. Първоначално го прави бавно и движи главата си със затворени очи, но в един момент ги изцъкля и започва да се търка много бързо и силно, така че когато приключва и оставя пясъка да се върне обратно в морето, целите й бицепси са много зачервени. Тя спира за момент, оглежда ги, изважда крака от под себе си. После отново загребва пясък. В един момент вдига двете си пълни длани, слага ги на бедрата си и започва да се разтърква с пясъка. Първоначално го прави бавно и движи главата си със затворени очи, но в един момент ги изцъкля и започва да се търка много бързо и силно, така че когато приключва и оставя пясъка да се върне обратно в морето, целите й бедра са много зачервени. Тя спира за момент, оглежда ги, става на крака – мокра е и усеща как се е появил вятър, – оглежда небето и вижда, че на него са се събрали тъмни сиви облаци. Хвърля якето си на брега и влиза по-надълбоко, където се гмурка във водата. Остава под нея за няколко секунди, преди да излезе. Жената замята мократа си коса и чува гласове зад себе си „Кой човек решава да плува точно преди буря?“, но не се обръща да ги погледне и те така и не идват при нея.
В един момент жената усеща как вълната се разбива в корема й. Тя поглежда надолу, усмихва се, бавно се обръща и излиза на брега. Застава с лице към морето. Чува се оглушителен гръм и започва да вали дъжд на едри капки. Жената разперва ръце и вдига лице към небето. Стои така, докато една вълна не я залива цялата. Тя пада назад, но с отдръпването на вълната бързо става и тича обратно до скалите. Качва се на най-високата точка, но подминава фара и излиза на самия им край. Поглежда и вижда разбиващата се с всичка сила вода. Слага ръка пред очите си и в далечината вижда увеличаващия се брой мълнии и взе по-силно завихрящия се вятър. Застава с разперени ръце и вгледана в задаващата се буря.
Внезапно я връхлитат цели пръски от смесена дъждовна и морска вода. Съвсем близо до нея пада мълния , но тя се задържа на крака и дори не мигва. Жената усеща как водата, която я опръсква, започва да се смесва с пясък, който се забива в кожата й. В един момент болката става остра и настоятелна. Поглежда лявата си ръка и вижда как песъчинките разкървавяват кожата й, но продължава да стои неподвижна. Вятърът увеличава скоростта си. Жената усеща как водата, която я опръсква, започва да се смесва с черупки от миди, които се забиват в кожата й. Тя стисва зъби, но все така остава неподвижна. Вятърът увеличава скоростта си. Жената усеща как кожата й болезнено се опъва по костите й, но остава неподвижна.
* * *
След много години. Туристическа обиколка на скалите при фара.
– А тук, от дясно на фара виждате женски скелет от Постмодерната епоха. Все още няма обяснение как и защо е попаднал тук, но изследванията показват, че принадлежи на истински съществувала жена. Според хора, занимаващи се със спиритуална дейност, това е физически артефакт от някоя богиня, оставила послание на смъртните. Според любителите на конспиративни теории са тленните останки на извънземна форма на живот, която не е могла да се справи със земните условия и по някаква причина не е била спасена. Така или иначе парите по програмите за изследванията от години са замразени, заради невъзможността да се достигне до каквото и да е било единодушие между отделните учени за методите, които трябва да се използват, за достигане до някакво обосновано решение. – Цялата група туристи изглеждат озадачено скелета, но вниманието им бързо бива отвлечено. – А сега малко за историята на изчезналите съоръжения морски фарове. Последвайте ме за да разгледаме този и отвътре…
Богдана Тепавичарова е завършила специалност „Българска филология“ и магистърската програма „Литературата – творческо писане“ във Факултета по славянски филологии на Софийски университет „Свети Климент Охридски“.