Книги Колонка

Ужасът. От Братя Грим. (Колонката на Ана Хелс)

Корица на Детски и домашни приказки от Братя Грим
Детски и домашни приказки, от Братя Грим (Deja Book, 2016)

 

Ана Хелс

Ужасът. От Братя Грим

колонка

Да, да, знам че се казва „Детски и домашни приказки“ от Братя Грим, но който от вас реши да прочете някоя от тия истории на наследниците си, особено ако същите имат все още едноцифрена възраст, съветвам искрено да се запаси с найлони, тапи за уши и добър стоматолог, че да се справи поне частично с вълните от страхливи златни течности, писъците, продиращи мрака, и със зловещия всмукателен механизъм на палеца, който е увредил не е едно и две небца. Това – Кинг, Баркър, Лъвкрафт – пълни аматьори. Немските селяни отпреди само няколко столетия са си истинските деца на чумата, създали основата на всички познати и захаросани до яркорозово дисни истории и градски легенди с добър край, само че в оригиналите рядко нещо остава живо до края, независимо каква веселба е било.

Има няколко сюжета, които следва да ви набият в читателските главици основните очаквания от живота:

  • ако висите на клонесто дърво (става и хралупа, дупка, землянка, зловеща къщичка) и сте що-годе хубава девойка по бюргерските стандарти (пазва пълна, коси златни, глава празна) – със сигурност след много мъничко време ще мине някой цар, царски син, княз, благородник или средностатистически богаташ, който да се ожени за вас. Мда, без въпроси, проверка на химена и кредитното минало;
  • ако се съберат в една компания групичка принципно неодушевени предмети, между които има и камък – накрая всички ще умрат. Без камъка. Защото той ще им е сцепил несъществуващите кратунки. Въобще има ли камък в приказката, дори ей така споменат мимоходом – ще има плиснал се мозък;
  • ако деца си играят на улицата – ще се заколят. След това ще дойде майката, която къпе бебето, и ще направи бърза лапароскопия без затваряне на виновното дете. След което ще разбере, че бебето й се е удавило във ваната, в която досега весело ще е пличкало, и майката ще се обеси. Бащата ще се върне от работа и евентуално ще умре от мъка. След години. Всичко, което започва с веселба и игри, завършва под ножа, под моста, под дървото, под купчина зелки. Подчертаваме – под;
  • ако през къщата ви мине хубавец с кон и златоткани дрехи – разбира се, че ще се влюби в най-малката от н на брой сестри. След което ще се окаже човекоядец. Винаги. Понякога ще е кротък разбойник, друг път просто разглезен извратеняк, плод на дългогодишни инцести, но винаги ще се яде млада руса девойка. Ще ме извинявате, ама досега едно смугло девойче не си го отнесе, това вече си е чиста дискриминация;
  • тръгнат ли произволна бройка братя на път – на всеки двама ще има заколен трети, който после ще се събуди от вечен сън зарад доброто си сърце и ще измисли някое приказно наказание за кръвта си, пред което  Ханибал Лектър, Пъзела и креативният директор на Хостел ще хлъцнат от погнуса. Вътрекръвната кръвожадност очевидно е много внимателно възпитавана у тази нация с къси панталонки, дълбоки деколтета и срам от вдигнатата ръка. Разбираш Холокоста вече малко по-добре;
  • дори и най-неугледната повлекана, навлякла животински кожи, е предрешена принцеса, чийто баща я е искал за личния си харем. И винаги носи в пазвата си около пет кила злато под формата на пръстен, чекрък и макара. Говорим за наистина яки и носими пазви, с които не просто орехи, ами кокосови орехи може да си чупите очевидно. Изведнъж разбираш понятието за яка селска мома, а ако си мъж, със сигурност вече си кръстосал леко притеснено крака;
  • въобще тук хората умират да се ядат едни други, или да се оставят да умрат от глад. Храната е безумно малко, въпреки аграрните възможности на немските земи. Но пък при положения, при които царкинята отишла да пие до извора и родила близнаци, или пък Рапунцел и принца си поговорили малко и изведнъж рокличките й силно отеснели в талията – не е чудно откъде е положителният прираст на населението;
  • великаните кърмят с юнашка кърма. И мъжките. Най-вече те. Замислете се над този факт. Аз вече го правя;
  • всички принцове се сгодяват за княгини, след което изключително удобно ги забравят за една нощ, и се женят за първата селска повлекана, която им е направила мили очи, а.к.а омагьосала ги. Всъщност не употребявайте свободно израза мили очи, много по-зловещ е, отколкото сте си мислили и включва обикновено стадо доверчиви чифтокопитни, глупак и остър нож. Сещайте се нататък;
  • дяволът е симпатичен и щедър тип, и ако не придиряте много за прекаран отвъден живот сред арфи и пухкави крилца, ще си изкарате страхотно приживе, само е задължително да позахабите хигиената на ниво крастав клошар и да изнудвате хората да ви дават най-малките си проклетии за лична употреба. Пък и винаги можете да хвърлите един добър бой на Сатаната и пак да се въздигнете в очите на ключаря, щото що пък не.

С три думи – фантастично добър проект, който обаче трябва да носи едно червено кръгче 18+ на корицата си или поне да върви в комплект за оцеляване на деца в тъмна стая след времето им за лягане – найлон, фенерче и светена вода, че иначе кошмарите за мокрите савани на починалите момиченца, бабите в подземията, кълцащи червата на местните красавици и търкалящите се кегли от кости твърде дълго ще държат практическа влага на невръстните си читатели.

Все пак приказки, завършващи с „И накрая всички умрели“, надявам се, не ви оставят грешно впечатление за светлина и обич всемирна. Но – фантастичен подарък за всички пораснали, невярващи в дисни измишльотини и спомнящите си едно старо и непълно издание на същите тези приказки, където жестоката смърт, безмилостното осакатяване и приравняването на щастието до ежедневна коричка хляб си бяха точно така очарователно политически некоректни и озъбени в мрака. Така де, това са приказките на братя Грим, а не на братя Флъфипинк или Бътъркъп, така че очаквайте най-класическата трактовка на дребните същества, чакащи те някъде отвън в гората, готови да ти вземат живота и душата само защото по пътя си не си получил помощта на стадо зайци, мравки или торбести вомбати. Какво, случва се.

Между другото, ако наистина ви е писнало от хлапето ви, и от нежеланието му да яде броколи, от желанието му да си носи гащите на главата или въобще разни анархистки наклонности на подрастващото поколение, изразяващи остро недоверие към образователните ви методи – му прочетете приказка 31 от втората книга за инатливото момченце и гарантирам , че няма да ви създава проблеми в следващите 40 години. Е, ще трябва да му плащате и психоаналитика за напълно лекото отклонение от нормите в стил Норман Бейтс, но хайде сега – броколите са по-важни.

Аватар на Ана ХелсАна Хелс е дребно, русо, наглед безобидно същество от женски пол, изтъкано от мистичното зло на бясната безпочвена критика към фентъзийните опити, наши и вносни, излагаща нечистите си помисли в собствен умерено силно посещаем блог: annahells.wordpress.com

Един коментар по “Ужасът. От Братя Грим. (Колонката на Ана Хелс)

  1. Забвно четиво. (в смисъл рецензията, не книгата)

    Първо, за истерията от съдържанието – сборника на Братя Грим е приблизително на 150 години. Поне от обща култура човек следва да знае, че оригиналът им, подобно на много други орални традиции, включително и българската, не е за деца. Ако някой случайно не знае това – на корицата представянето на книгата обяснява, че това е оригинал, а не адаптация за деца. Същото го има и в предговора. Ако дори да нямаше и нищо от това – що за родител взема книга за детето си и не отговаря да види поне една страница. Всеки който критикува съдържанието си признава, че е грабнал книгата ей така, защото нещо чул за нея, а и по принцип, че много книги не чете.

    Второ, за превода – може би попреклиха с рекламата „превод от оригинала на немски“, а и авоторът си сима свой стил. Нека обаче обвинявящите светила германисти да отговорят на един простичък въпрос – Защо, като знаят и могат по-добре това до сега не са го направили? Няма пазар? Никой не чете? Тази книга се изкупи буквално преди да стигне до книжарниците. И това не е нещо особено – книжният пазар има бум в последните няколко години. Да, този превод има свой си стил, но това е част от същността на преведените творби.

Коментарите са изключени.