Този разказ e носител на втора награда на редовното жури
от Конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2017).
Ирена Радева
Бурана
фантастичен разказ
Земята под краката ми е силна като ятагана ми. Неспокойна и потайна, тя пази костите на враговете ми, но и на най-обичните ми същества. Моите кози и якове и буйните ми жребци рият в непокорната земя и плачат заедно с мен, защото нищо не ще утеши душата ми.
Помня времето, когато бях Бату Непобедимия. Син на баща ми Хакур и наследник на всички богатства. Мои бяха най-едрите коне и най-богатите житници в селото. Аз, Бату Първородния, обичах Алтан Просякинята. Алтан, която връщаше подаръците ми, презираше богатствата ми и се подиграваше на смелостта ми. Често чувах покрусен и засрамен неуважителните ѝ подмятания, когато, яхнал моя дорест кон, се завръщах в селото, а кръвта на враговете ми капеше от десницата ми. Дълго търпях сквернословията и волността на езика ѝ и когато тялото ѝ съзря, изгоних я от селото и я дадох за жена на най-стария и грозен овчар сред слугите ми.
Водата в реките е нежна като милувката ми. Спокойна и бистра, тя пази спомена за най-обичните ми, но и за моите врагове. Рибите в реките и тръстиките в блатата плачат заедно с мен, защото нищо не ще утеши душата ми.
Помня времето, когато бях Алтан Просякинята. Много мъже се кланяха на красотата ми и копнееха една моя усмивка, но аз исках само Бату Първородния. Често гледах как се завръща високомерен и горд, яхнал дорестия си кон, а кръвта на враговете му капеше от десницата му. Бату, който презираше хубостта ми и пращаше скъпи дарове, за да подиграе острия ми език и женската ми слабост.
Небето над главата ми е вечно като любовта ми. Необятно и чисто, то пази спомена за недостойните ми дела. Птиците във висините и ветровете над билата плачат заедно с мен, защото нищо не ще утеши душата ми.
Помня времето, когато бях Иштлиликуе Сакатия. Притежавах стада и обширни земи и нищо не ми липсваше, освен едно: син, който да наследи имотите и стоката ми. Често виждах Алтан Красивата на селското тържище, но страхувах се от младостта и красотата ѝ.
Силно беше острието на желанието, когато в безсънните нощи, пламнал и омаломощен, обикалях кошарите, за да слушам как Иштлиликуе, моят слуга, обладава Алтан Робинята. Помня насладата, с която слушах крясъците ѝ, докато грубият камшик на Иштлиликуе се впива в плътта ѝ, и как се молех любовта ми към нея да порасте и да наедрее, за да се обърне най-сетне в омразата, която тя напълно заслужаваше. Много години оставих Алтан при моя овчар и много пъти се явяваше тя пред очите ми с дамгата на справедливото изкупление. И с всяка следваща година красотата ѝ ставаше по-голяма и по-ослепителна, а мълчанието и покорството ѝ – по-дръзки и по-обидни.
Помня деня, в който моят обичен Бату, ядосан от невинните ми закачки, ме прогони от селото, за да стана жена на Иштлиликуе, най-стария и грозен овчар сред слугите му. Иштлиликуе беше нежен и внимателен и искаше от мен само да му родя дете, понеже имаше един недъгъв син и тъжеше, че не ще има кой да наследи стадата му. Плаках и проклинах и призовах боговете да стоварят мъстта си върху Бату, макар че в дома на моя съпруг живеех добре и жените му се грижеха да не позная нужда от нищо. И когато след няколко месеца разбрах, че нищо не ще се промени, го намразих повече, отколкото мразех Бату. Обладана от гняв, откъснах цветето на живота от слабините си, за да не мога повече да раждам деца и никой от двамата да не поиска да ме има.
Помня деня, в който господарят Бату, нека боговете благословят съдбините му, доведе в дома ми Алтан Красивата. Алтан, която всички мъже желаеха, но господарят Бату я отреди за мен и от този ден нататък нямаше по-щастлив човек на земята от Иштлиликуе Нещастния. Продадох най-млечните си овце и най-едрите овни, за да купя на моята любима шарени труфила и златни накити, та да бъде тя и пред другите като царица.
В лятото на петата ѝ година при моя слуга желанието по Алтан ме изгаряше тъй силно, че отказвах да ям, да спя, исках само Алтан и нищо не ми носеше покой, а враговете ми нахлуваха от всички страни да заграбят богатствата ми. Наредих на Иштлиликуе да се сбогува с жена си и да ми я проводи за наложница. Верният ми слуга плака и се моли да се смиля над честта на семейството му, но аз бях заслепен от любов по Алтан и не исках да чуя тъжбите му. Исках Алтан и когато тя най-после се яви пред мен, забрадена и покорна, тъй както подобава на слугиня и добра жена, я обладах с ненаситна жажда.
Дълго стоях затворена в покоите на Иштлиликуе и само най-долните и черни робини идваха до мене да оставят храната ми, защото ни един жив човек не видя лицето ми и не чу гласа ми, докато не изтече наказанието ми. Страдах и се молих на боговете да вземат и сърцето ми, тъй както взеха цветето на живота от мене. И много пъти усетих тежката десница на Иштлиликуе върху гърба си, но нямаше кой да чуе воплите ми. И признах тогава на моя съпруг, че го мразя и му желая смърт, тъй бавна и мъчителна, че всеки вдъх и всеки удар на сърцето му да е за него агония.
Времето минаваше, а от ден на ден красотата на Алтан Бездетната растеше и с нея омразата и обичта ми ставаха по-големи. Скрих свилените ѝ премени и ѝ заповядах да ходи парцалива като проста селянка, та да познае горчивината на разкаянието, но не можах да спра да я обичам. И когато бях най-нещастен да я гледам тъй мълчалива и печална, трижди по-нещастен бях, когато господарят Бату пожела да я отведе от мен.
На сутринта, когато изтощен и доволен заспах, обгърнал с ръка голото ѝ тяло, моята любима ме посече с острия ми дамаскински меч. Не броях ни дните, ни минутите, забравил за разкоша на господарската трапеза и за сладостта на наложниците ми, и виждах само една: Алтан. Нямаше любов за нея, ни милост, и никой друг не желаех и не мразех тъй силно, та да се боя от смъртта. Бях жив и от този миг времето за мен се обърна в безкраен пръстен и само в дъното му се белееше нейното красиво лице.
Скоро след като моят съпруг Иштлиликуе Сакатия отряза косите ми и скри премените ми, за да ме направи най-злочеста на земята, Бату Немилостивия повели всеки ден да му доставят мляко от нашите стада. Прегладняла и прежадняла от дългия път, му поднасях пресен кумис с най-покорната си усмивка и с най-почтителните си поклони, но нямаше у него любов за мене. О, как се смееше моят любим на раните и на позора ми и как жадуваше сърцето ми да го види мъртъв, стъпкан на парчета от дивите му коне и гойните му овни, за да изтрия най-сетне самодоволната усмивка от лицето му.
Могъщо и чудно беше моето оздравяване и много нощи трая то. Краката ми се спъваха, раните ми сълзяха и плюех кръв, но ето че отново дойде ден, в който се почувствах силен и здрав. И надигнах се да я убия. Казах тогава: за стореното от нея да бъде заровена жива и пребита с камъни, тъй както повеляваше традицията, и когато наказанието ѝ беше изпълнено и душата ѝ предадена на боговете, запитах се защо не бях мъртъв и аз? Дълго стоях надвесен над савана ѝ. Плаках и се молих на боговете да не допускат душата на Алтан в райските селения, за да не се прероди тя без мен тъй, както е било писано. Призори, когато най-сетне заспах, премалял и изтощен от тъжби и жалби, милостива ръка прониза сърцето ми и свърза завинаги съдбата ми със съдбата на Алтан.
Ужас се надигна у мене да сграбчи гръкляна ми с грозните си пръсти, понеже отведнъж разбрах, че господарска кръв лепне по ръцете ми и не ще мога да се преродя, а ще бъда свързан вечно с душата на погубения. И пожелах да изкупя стореното, но нямаше връщане назад, защото бях извършил непростимото и нямаше място на земята, където да се скрия от гнева на войните му и мъстта на жените му. Пронизах тогава собственото си сърце и с радост освободих душата си, та по-бързо да застигна враговете си, но и най-обичните ми същества.
Аз съм Бурана1, Северния. Земите на изток и планините на север са безмерни и вечни като омразата ми. Не ще има мъж или жена, птица или друго животно, пощадени от моите ледени бури и пясъчни ветрове, докато мрак и забрава не застигне предишните ми дела.
Помня времето, когато бях Бату, и Алтан, и Иштлиликуе Сакатия. Буйните жрeбци и гойните якове, рибите в реките и тръстиките в блатата, птиците във висините и ветровете над билата плачат заедно с мен, защото нищо не ще утеши душата ми.
1 Буран – силен североизточен вятър в земите от Източна Азия – Монголия, Казахстан и отчасти в Сибир. Зимният буран носи тежки снежни бури и виелици, като често видимостта е ограничена до нула. Летният буран е сух и горещ и се свързва с пясъчни тайфуни – б.а. [ ↑ ]
Ирена Радева е финансист по професия и е завършила Университета за национално и световно стопанство в София. Има издадени разкази в печатни и електронни издания като „Сборище на трубадури“ и списание „Осем“. Носител е на много отличия и награди от литературни конкурси: „Яна Язова“ през 2013, „Станка Пенчева“ под надслов „Дървото на живота“ през 2014, Национален литературен конкурс за кратка проза през 2015, „Атанас Липчев“ през 2015 и 2016, Национален конкурс за хайку „Декември“ – 2015, литературен конкурс „Състояние на полет“ – 2014 и 2016, награда от сайта за нова българска ХУдожествена ЛИТЕратура „ХуЛите“ и др.