Книги

Остриетата на Певел (ревю)

Корици на трите книги от трилогията
Поредицата „Остриетата на кардинала“ от Пиер Певел

 

Ана Хелс

Остриетата на Певел

ревю

 

Някои от вас несъмнено са израснали, водейки измислени битки с метли вместо шпаги в междуетажните пространства, отстоявайки гордо справедливата позиция на доблестните мускетари срещу гадовете на онзи с алената мантия и гърбавия нос, кардинал Ришельо. Но много така и не са си направили труда да разберат кои са тези хорица Атос, Портос, Арамис и особено Д’Артанян, или просто са се родили във времето, когато приключенските романи вече отдавна не бяха на мода, изместени от класическите фентъзи поредици с магии, дракони и политически интриги.

Е, Пиер Певел е автор и за двата вида поклонници на фикционната авантюристична литература и възродява света на Дюма, обогатявайки го с всичко, което би го направило по-интересен, подобно на лично на мен любимата ми стиймпънк екранизация по Тримата мускетари с великолепната заразно зла Алис и Леголас с друга прическа и метросексуален стил. Тук стиймпънк няма, но това – магии, тайни общества, древни дракони, зловещи болести, смели авантюристи, щедри на ласки красавици и блясъкът на френския двор от 17 век – ги има в повече от обилни количества.

Пред погледа на неподготвения и неочакващ нищо, или обратно – на съвсем подготвения по класически, и затова напълно оправдано скептичен, читател се завързва изключително сложна схема на политически интриги в една паралелна реалност, където някъде в борбите между крале, тайни общества, религиозни култове или просто амбициозни фаворитки се включват и дракони – съвсем истински си, огнедишащи, огромни, летящи, древни, магически и приемащи човешка форма дракони, които си имат както чисто, така и мелезно поколение и средни подвидове. Има и малки сладки домашни дракончета с различна степен на полезност като компаньони или вестоносци, летящи гущери виверни, базилисковидни сили и въобще огромно разнообразие от интелигентни влечуги с магически умения. Това вече прави историята на целия ни свят една идея по-интересна и много идеи по-комплицирана, когато на сцената има и една огромна паст с железни зъби, с която щеш не щеш, независимо от богопомазаността си, ще трябва да се съобразиш.

В центъра на събитията този път не са обичайните мускетари, а уж злите, глупави и недостатъчно обучени служители на кардинал Ришельо. Но Певел заема друга позиция – че една държава може да се пази по повече от един начин, а личните интереси и привидна справедливост твърде често трябва да отстъпят на държавното благо и бъдещето на една цяла нация, ако и това да значи някой и друг иначе добър герой да бъде жертван в процеса. Макар че при цялата плеяда дракониди и техни слуги лоши за убиване не липсват.

Остриетата на кардинала е група от мистериозни фехтовачи, извършващи услуги по шпиониране, разрешаване на щекотливи проблеми и, естествено, поръчкови убийства. Същите имат богата и трагична история, каквато може да се случи само между приятели и за която само ни се загатва от време на време, но в настоящия си екип се състоят от красив женкар, хубавица с тъмно минало, мелез драконид със съмнителни амбиции, безупречен испански учител по фехтовка и бивш мускетар от висок чин, ръководени от суров лидер с повече тайни, отколкото някой би могъл да предположи. До края на трилогията някои ще бъдат изгубени, други намерени и драма ще има. Но повече са битките и магиите и онзи впечатляващ динамизъм на повествованието от почти кинематографичен тип, който вероятно носи на Певел толкова много награди в световен мащаб и признанието за любим френски фантазист.

За мен това е поредица за подрастващи, макар че липсват обичайните за този поджанр герои на непълнолетна възраст с емоционални проблеми. Наистина сложните интриги се разгръщат с идеално за проследяване темпо, балансирани от множество битки, къде само с едната гола шпага, къде с цял арсенал от магии и тайни оръжия, плюс щипчици типично френско негодяйство и разюздано поведение, колкото за цвят и аромат на една отминала, но толкова вулканично епикурейска епоха. Все пак – за французи говорим. За израсналите с книгите на Дюма един спомен ще се възроди и малко преиначи, но не и в лошия смисъл; а на неподготвените откъм мускетарски блянове пък предстои сблъсък с един съвсем различен тип фентъзи, което толкова много прилича на реална историческа сага с много екшън елементи и дракони, така естествено седящи на фона на кринолини и шпаги.

Пригответе се за нетрадиционно приключение с герои, които ви стават симпатични по онзи типично френски начин с едно намигване, крилата фраза и светкавично извадено острие, готово да измие нанесената обида върху някоя почти невинна почти девица. На моменти повече като Зевако, в други – като Дюма, за всички обожаващи героичните истории с впечатляващи битки и драматични обрати, подсладени с потресаващи тайни и вълнуващи мистерии, и харесващи лесно четимите и преминаващи в забързано темпо истории, които сякаш се филмират току пред очите ви с готов, галещ окото каст актьори – Пиер Певел е вашата глътка свеж френски въздух и един различен поглед върху мейнстрийма на чистото читателско забавление.

Аватар на Ана ХелсАна Хелс е дребно, русо, наглед безобидно същество от женски пол, изтъкано от мистичното зло на бясната безпочвена критика към фентъзийните опити, наши и вносни, излагаща нечистите си помисли в собствен умерено силно посещаем блог: annahells.wordpress.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.