Ана Хелс

Остриетата на Певел

ревю

Някои от вас несъмнено са израснали, водейки измислени битки с метли вместо шпаги в междуетажните пространства, отстоявайки гордо справедливата позиция на доблестните мускетари срещу гадовете на онзи с алената мантия и гърбавия нос, кардинал Ришельо. Но много така и не са си направили труда да разберат кои са тези хорица Атос, Портос, Арамис и особено Д’Артанян, или просто са се родили във времето, когато приключенските романи вече отдавна не бяха на мода, изместени от класическите фентъзи поредици с магии, дракони и политически интриги.

Е, Пиер Певел е автор и за двата вида поклонници на фикционната авантюристична литература и възродява света на Дюма, обогатявайки го с всичко, което би го направило по-интересен, подобно на лично на мен любимата ми стиймпънк екранизация по Тримата мускетари с великолепната заразно зла Алис и Леголас с друга прическа и метросексуален стил. Тук стиймпънк няма, но това – магии, тайни общества, древни дракони, зловещи болести, смели авантюристи, щедри на ласки красавици и блясъкът на френския двор от 17 век – ги има в повече от обилни количества.

Пред погледа на неподготвения и неочакващ нищо, или обратно – на съвсем подготвения по класически, и затова напълно оправдано скептичен, читател се завързва изключително сложна схема на политически интриги в една паралелна реалност, където някъде в борбите между крале, тайни общества, религиозни култове или просто амбициозни фаворитки се включват и дракони – съвсем истински си, огнедишащи, огромни, летящи, древни, магически и приемащи човешка форма дракони, които си имат както чисто, така и мелезно поколение и средни подвидове. Има и малки сладки домашни дракончета с различна степен на полезност като компаньони или вестоносци, летящи гущери виверни, базилисковидни сили и въобще огромно разнообразие от интелигентни влечуги с магически умения. Това вече прави историята на целия ни свят една идея по-интересна и много идеи по-комплицирана, когато на сцената има и една огромна паст с железни зъби, с която щеш не щеш, независимо от богопомазаността си, ще трябва да се съобразиш.

В центъра на събитията този път не са обичайните мускетари, а уж злите, глупави и недостатъчно обучени служители на кардинал Ришельо. Но Певел заема друга позиция – че една държава може да се пази по повече от един начин, а личните интереси и привидна справедливост твърде често трябва да отстъпят на държавното благо и бъдещето на една цяла нация, ако и това да значи някой и друг иначе добър герой да бъде жертван в процеса. Макар че при цялата плеяда дракониди и техни слуги лоши за убиване не липсват.

Остриетата на кардинала е група от мистериозни фехтовачи, извършващи услуги по шпиониране, разрешаване на щекотливи проблеми и, естествено, поръчкови убийства. Същите имат богата и трагична история, каквато може да се случи само между приятели и за която само ни се загатва от време на време, но в настоящия си екип се състоят от красив женкар, хубавица с тъмно минало, мелез драконид със съмнителни амбиции, безупречен испански учител по фехтовка и бивш мускетар от висок чин, ръководени от суров лидер с повече тайни, отколкото някой би могъл да предположи. До края на трилогията някои ще бъдат изгубени, други намерени и драма ще има. Но повече са битките и магиите и онзи впечатляващ динамизъм на повествованието от почти кинематографичен тип, който вероятно носи на Певел толкова много награди в световен мащаб и признанието за любим френски фантазист.

За мен това е поредица за подрастващи, макар че липсват обичайните за този поджанр герои на непълнолетна възраст с емоционални проблеми. Наистина сложните интриги се разгръщат с идеално за проследяване темпо, балансирани от множество битки, къде само с едната гола шпага, къде с цял арсенал от магии и тайни оръжия, плюс щипчици типично френско негодяйство и разюздано поведение, колкото за цвят и аромат на една отминала, но толкова вулканично епикурейска епоха. Все пак – за французи говорим. За израсналите с книгите на Дюма един спомен ще се възроди и малко преиначи, но не и в лошия смисъл; а на неподготвените откъм мускетарски блянове пък предстои сблъсък с един съвсем различен тип фентъзи, което толкова много прилича на реална историческа сага с много екшън елементи и дракони, така естествено седящи на фона на кринолини и шпаги.

Пригответе се за нетрадиционно приключение с герои, които ви стават симпатични по онзи типично френски начин с едно намигване, крилата фраза и светкавично извадено острие, готово да измие нанесената обида върху някоя почти невинна почти девица. На моменти повече като Зевако, в други – като Дюма, за всички обожаващи героичните истории с впечатляващи битки и драматични обрати, подсладени с потресаващи тайни и вълнуващи мистерии, и харесващи лесно четимите и преминаващи в забързано темпо истории, които сякаш се филмират току пред очите ви с готов, галещ окото каст актьори – Пиер Певел е вашата глътка свеж френски въздух и един различен поглед върху мейнстрийма на чистото читателско забавление.

Ана Хелс е дребно, русо, наглед безобидно същество от женски пол, изтъкано от мистичното зло на бясната безпочвена критика към фентъзийните опити, наши и вносни, излагаща нечистите си помисли в собствен умерено силно посещаем блог: annahells.wordpress.com