Александра Станишева
Тази публикация е част от инициативата „Библиотека „Хипертекст“. Александра Станишева е родена в София. Учила е известно време във Франция. Завършила е Академия „Валери Петров“ в класа по проза, както и курс по драматургия в Академия „Заешка дупка“. Обича дърветата. Няма издадени текстове. Препечатка на разказа ѝ „Кръгове“ можете да прочете в платформата Библиотека Хипертекст
Библиотека Хипертекст
Разговор с Александра Станишева
интервю
Библиотека Хипертекст: Разказът е резултат от 12-дневно творческо упражнение с участие на съавтора ти Георги. Всеки ден ти е изпращал кратък текст, а ти, така да се каже, си „реагирала“ с история. Връзките между пасажите съвсем не се изчерпват с праволинейно-сюжетни такива. Какви пътища следваха мислите ви, поотделно и заедно, докато траеше играта? Нещо конкретно ли я предизвика изобщо?
Александра Станишева: Започнах „Игра на букви“ през ноември 2015. Нужна ми беше дисциплина за ежедневно писане. Всяка седмица избирах човек, който ми изпращаше в рамките на седем поредни дни думи, изречения или визии. След „реакцията“ ми под формата на различни по вид и структура текстове (често поезия или къси разкази), качвах написаното (без редакция) в блога ми. „Кръгове“ излезе от седемдневната рамка, разтегли се и се сглоби. Това беше последният текст от играта и единственият, който реших да бъде цялостен. Другите си действаха ден за ден без видима последователност.
Относно пътищата, взаимовръзките и мислите ни, мога да отговоря от мое име, а по-късно ще попитам и Георги. Текстът тръгна от първото изречение, което получих от него. Всеки ден той четеше написаното и изпращаше ново изречение. Не се връщах назад. Преплитането ме доведе до осмия ден, когато продължих сама, а по-късно (по време на редакцията от ХТ) помолих Георги да добави своите начала (или краища) към последните части, за да се оформи по-ясно структурата на разказа.
БХ: Питам и Георги.
Георги: Опитвах да се потопя максимално в атмосферата на написаното от Алекс и на първо място да визуализирам случващото се до момента, заедно с цветове и създадено чувство. Ако си представим сюжетната линия, то моите включвания са по-скоро като точки, през които тя минава и свързва. Като детските игри, в които трябва да свържеш точките, за да получиш слон например…
БХ: Как подхождаш към подобен текст, развит почти свободно-асоциативно, появи ли се в някой момент ясна идея за начало и край? Беше ли необходимо радикално пренаписване впоследствие, за да се напипа цялостна концепция?
АС: Следвах свободните нишки, нямах търпение да продължа. Отделните елементи и ключови образи построиха „монтажа“ по време на самото писане.
Текстът остана в компютъра ми в първоначалната си форма, докато не попаднах на информация за „Библиотека Хипертекст“. Тогава реших да го изпратя в суровия му вид. След редакцията отделни части бяха премахнати, а други разместени. Но основната рамка се запази.
БХ: И как се намеси в процеса по сглобяване на текста работата с други редактори, като тези от ХТ, или пък тези от Творческата академия „Валери Петров“, в която си участвала? Какви са за теб ползите и вредите в динамиката на взаимоотношенията автор-редактор и автор-други пишещи?
АС: Единствената редакторска намеса в текста дойде от екипа на ХТ. В Академия „Валери Петров“ работих върху други, по-кратки форми.
„Кръгове“ е първият ми разказ, публикуван извън личния ми блог. Нямах опит с подобна дълга редакция. В процеса на работа с екипа видях слабите моменти на текста, успях да олекотя прозата на места, понамразих разказа, което подозирам, че е нормално. Страничният поглед много ми помогна да се отдалеча и да видя „Кръгове“ от друг ъгъл. Също открих, че не пазя ревностно фрази и конструкции, които биха звучали по-добре другояче. Бих определила редакторската намеса като фина и полезна. Може би в подобен случай в бъдеще реакцията ми би била съвсем различна.
БХ: Какъв беше генезисът на ненормираната, не съвсем наша реалност на „Кръгове“, отделните странни образи ли адаптираха света-остров към себе си? Полусъновното, магично-реалистично усещане характерно ли е за теб в писателско отношение, или по-скоро е резултат от необичайния процес на написване на разказа?
АС: Откривах острова заедно с героите на разказа. Физическите обекти, къщи, плажове носеха нови образи. С намирането на части от острова, заобикалящият свят се затваряше, може би тогава постепенно се оформи и идеята за кръг – обособено пространство, от което не се излиза.
Не мога да се нарека писател, но магично-реалистичното усещане присъства както в повечето ми текстове, така и в други форми на творчество, които изследвам.
БХ: „Твоите“ жанрове ли са фантастичните и ако да, кое и кой те вдъхновява в тях? Имаш ли идеи за други (и по друг начин) фантастични светове?
Изследвам фантастичните светове, засега може би плахо и непостоянно. Не мисля, че все още имам мои жанрове. От известно време се връщам към един антиутопичен текст, от който се опитвам да създам пиеса.
АС: Харесвам честното преплитане на документ, фикция и въображение; уважавам и нестрогото жанрово определяне. Границата между отделните форми на изкуство е мястото, на което се чувствам най-любопитна. При по-често присъствие там обикновено излиза и по нещо написано, заснето или ушито. Пожелавам си по-дълъг престой в тези „кръгове“, за да има за какво да си говорим и друг път.
Библиотека Хипертекст е онлайн платформа за публикуване на кратки разкази, която се разработва в партньорство между онлайн списанията ShadowDance и Сборище на трубадури и прилага за пръв път в България модела на западната жанрова периодика.