Библиотека Личности Хипертекст

Интервю с Александра Станишева (Библиотека Хипертекст)

Библиотека Хипертекст
Снимка на Александра Станишева

Александра Станишева

Тази публикация е част от инициативата „Библиотека „Хипертекст“. Александра Станишева е родена в София. Учила е известно време във Франция. Завършила е Академия „Валери Петров“ в класа по проза, както и курс по драматургия в Академия „Заешка дупка“. Обича дърветата. Няма издадени текстове. Препечатка на разказа ѝ „Кръгове“ можете да прочете в платформата Библиотека Хипертекст

Библиотека Хипертекст

Разговор с Александра Станишева

интервю

Библиотека Хипертекст: Разказът е резултат от 12-дневно творческо упражнение с участие на съавтора ти Георги. Всеки ден ти е изпращал кратък текст, а ти, така да се каже, си „реагирала“ с история. Връзките между пасажите съвсем не се изчерпват с праволинейно-сюжетни такива. Какви пътища следваха мислите ви, поотделно и заедно, докато траеше играта? Нещо конкретно ли я предизвика изобщо?

Александра Станишева: Започнах „Игра на букви“ през ноември 2015. Нужна ми беше дисциплина за ежедневно писане. Всяка седмица избирах човек, който ми изпращаше в рамките на седем поредни дни думи, изречения или визии. След „реакцията“ ми под формата на различни по вид и структура текстове (често поезия или къси разкази), качвах написаното (без редакция) в блога ми. „Кръгове“ излезе от седемдневната рамка, разтегли се и се сглоби. Това беше последният текст от играта и единственият, който реших да бъде цялостен. Другите си действаха ден за ден без видима последователност.

Относно пътищата, взаимовръзките и мислите ни, мога да отговоря от мое име, а по-късно ще попитам и Георги. Текстът тръгна от първото изречение, което получих от него. Всеки ден той четеше написаното и изпращаше ново изречение. Не се връщах назад. Преплитането ме доведе до осмия ден, когато продължих сама, а по-късно (по време на редакцията от ХТ) помолих Георги да добави своите начала (или краища) към последните части, за да се оформи по-ясно структурата на разказа.

БХ: Питам и Георги.

Георги: Опитвах да се потопя максимално в атмосферата на написаното от Алекс и на първо място да визуализирам случващото се до момента, заедно с цветове и създадено чувство. Ако си представим сюжетната линия, то моите включвания са по-скоро като точки, през които тя минава и свързва. Като детските игри, в които трябва да свържеш точките, за да получиш слон например…

БХ: Как подхождаш към подобен текст, развит почти свободно-асоциативно, появи ли се в някой момент ясна идея за начало и край? Беше ли необходимо радикално пренаписване впоследствие, за да се напипа цялостна концепция?

АС: Следвах свободните нишки, нямах търпение да продължа. Отделните елементи и ключови образи построиха „монтажа“ по време на самото писане.

Текстът остана в компютъра ми в първоначалната си форма, докато не попаднах на информация за „Библиотека Хипертекст“. Тогава реших да го изпратя в суровия му вид. След редакцията отделни части бяха премахнати, а други разместени. Но основната рамка се запази.

БХ: И как се намеси в процеса по сглобяване на текста работата с други редактори, като тези от ХТ, или пък тези от Творческата академия „Валери Петров“, в която си участвала? Какви са за теб ползите и вредите в динамиката на взаимоотношенията автор-редактор и автор-други пишещи?

АС: Единствената редакторска намеса в текста дойде от екипа на ХТ. В Академия „Валери Петров“ работих върху други, по-кратки форми.

„Кръгове“ е първият ми разказ, публикуван извън личния ми блог. Нямах опит с подобна дълга редакция. В процеса на работа с екипа видях слабите моменти на текста, успях да олекотя прозата на места, понамразих разказа, което подозирам, че е нормално. Страничният поглед много ми помогна да се отдалеча и да видя „Кръгове“ от друг ъгъл. Също открих, че не пазя ревностно фрази и конструкции, които биха звучали по-добре другояче. Бих определила редакторската намеса като фина и полезна. Може би в подобен случай в бъдеще реакцията ми би била съвсем различна.

БХ: Какъв беше генезисът на ненормираната, не съвсем наша реалност на „Кръгове“, отделните странни образи ли адаптираха света-остров към себе си? Полусъновното, магично-реалистично усещане характерно ли е за теб в писателско отношение, или по-скоро е резултат от необичайния процес на написване на разказа?

АС: Откривах острова заедно с героите на разказа. Физическите обекти, къщи, плажове носеха нови образи. С намирането на части от острова, заобикалящият свят се затваряше, може би тогава постепенно се оформи и идеята за кръг – обособено пространство, от което не се излиза.

Не мога да се нарека писател, но магично-реалистичното усещане присъства както в повечето ми текстове, така и в други форми на творчество, които изследвам.

БХ: „Твоите“ жанрове ли са фантастичните и ако да, кое и кой те вдъхновява в тях? Имаш ли идеи за други (и по друг начин) фантастични светове?
Изследвам фантастичните светове, засега може би плахо и непостоянно. Не мисля, че все още имам мои жанрове. От известно време се връщам към един антиутопичен текст, от който се опитвам да създам пиеса.

АС: Харесвам честното преплитане на документ, фикция и въображение; уважавам и нестрогото жанрово определяне. Границата между отделните форми на изкуство е мястото, на което се чувствам най-любопитна. При по-често присъствие там обикновено излиза и по нещо написано, заснето или ушито. Пожелавам си по-дълъг престой в тези „кръгове“, за да има за какво да си говорим и друг път.


Библиотека Хипертекст е онлайн платформа за публикуване на кратки разкази, която се разработва в партньорство между онлайн списанията ShadowDance и Сборище на трубадури и прилага за пръв път в България модела на западната жанрова периодика.


Стани част от библиотеката!
Изпрати ни своя разказ

тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.