Библиотека Поезия

Из „Писма до Лазар“ от Владислав Христов

илюстрация
„Писма до Лазар“ от Владислав Христов (използван е фрагмент от корицата на Капка Кънева)

 

 

 

Из „Писма до Лазар“

(изд. „Ерго“, 2019)

 

Към себе си

нека думите не описват път
те самите път да бъдат
нека не описват любов
те самите любов да бъдат
ако няма път и любов
нека думите не описват смърт
защото в смърт
ще се превърнат
адът е място без поезия


Антоан

канелен съм
завит на кравайче
мириша на щрудели
на дебели немкини мириша
на подмишници
когато остана сам
се развалям
като рибите се развалям
откъм главата
очите ми остават само
и светят дълго дълго
в тъмното

свит съм някак ембрионално
колената затварят очите
очите отварят сънищата
най-сладките
най-боровинковите
намазвам ги сутрин
върху първата палачинка
която винаги е за теб

жена ми има навика да закъснява
да не се появява с дни
с месеци с години
тогава есенясвам
сълзите ми набъбват октомврийски
и капят:
наводняват стаята
блока града земята
палачинките плуват отгоре
студени са и сини
приличат на мъртъвци
събирам ги в малка кошничка
плетена кошничка от върба
докато ги събирам
си подсвирквам някаква мелодия
на жобим или на жилберто
трудно ги различавам двамата
трудно различавам каквото и да е
безконтурни ми са къщите
хората улиците мяукащите котки
когато съм сам
диоптрите ми нарастват
ставам опасен за движението
ставам катастрофално опасен
нехая за хигиената
недояждам
супата основното десерта
будувам на части
мисля за нея
забравям я
забравям себе си
боровинките
палачинките
остарявам
вече съм стар
превърнал съм се
в хилядолетна секвоя
в баобаб съм се превърнал
в лисица в малкия принц
в пияницата от малкия принц
в екзюпери
в баба му на екзюпери
чета на верандата
книга с рецепти
и малко по малко заспивам


тихо е в гората
пазачът крачи по есенната шума
затоплена от слънцето
след едрите мъжки стъпки
остава приятен аромат
на синчец и минзухари
кучето на пазача
ту изостава ту настига
своя стопанин
за да си поиграе
с ремъка на пушката му
само на няколко метра от тях
тънка струйка дим
излиза от трупа на елена
като предупредителен
индиански знак
да укаже че наблизо
има врагове
в другия край на гората
убийците спорят шумно
дали са уцелили елена
след едрите мъжки стъпки
остава приятен аромат
на синчец и минзухари

 

Слушайте разговор с Владислав Христов
Прочетете стихосбирката „Писма до Лазар“

 


Снимка
Владислав Христов

Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Носител е на отличия от конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на The Haiku Foundation. Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация Frogpond, Световния хайку клуб World Haiku Review и др. През 2016 г. хайку на Владислав Христов влизат в обучителната програма на университета „Кумамото“, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български „Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Издадени книги: „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (поезия, 2012), „Фи“ (поезия, 2013), „Германии“ (поезия, 2014), „Обратно броене“ (поезия, 2016), „Продължаваме напред“ (публицистика, 2017), „Germanii“ (поезия, немско издание, 2018), „Комореби“ (поезия, 2019), „Писма до Лазар“ (поезия, 2019).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.