Бюлетин

In memoriam: Александър Карапанчев (1951-2021)

In memoriam:
Александър Карапанчев (1951-2021)

Валентин Д. Иванов

 

В понеделник, 15 ноември 2021 г., българската фантастика осиротя със загубата на един от доайените си – напусна ни Александър Карапанчев. За него може да се каже много и голяма част от българските фантасти са му е задължени.

По-долу копирам представянето му на страницата на софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ (писано от Иван Хаджиев), защото е трудно да се каже по-добре:

„Александър Карапанчев е роден по случай Шести септември през 1951 (тогава датата още не се е чествала, сега грешката е поправена). Съответно Сандро Георгиев, както понякога се подписва, не умее да разделя, за да владее. Предпочита действие събиране. Завършва турска филология и е не по-малко търпелив. Смята текста за брашнен чувал – винаги има какво да изтупаш. Затова само той си знае какво е написал и кога ще го предложи за печат. Времето за него е нещо временно. Все пак нещичко са успели да му публикуват на руски, немски, английски и даже български. Като автор – мечта за всеки редактор. Като редактор – мечта за всеки добър автор.

Работил е в първото профилирано списание за фантастика “ФЕП”, първите частни НФ издателства “Ролис” и “Орфия”, а сега копае в издателство “Аргус”и “ЕГИ”. Съставител и редактор е на първия демократичен сборник “Нова българска фантастика’ 91” и антологията “Чудни хоризонти”, която през август миналата година отнесе 4 номинации и две награди на Европейския конгрес по фантастика. Най-после през 2002 година издаде и авторски сборник: “В епохата на УНИМО” Хоби: минерали, кулинарни книги, хубави спомени.“

Източник

Бележка от редакцията:

Александър Карапанчев е незаменима, важна част от съвета на сдружение „Сборище на трубадури“, през последните години редактор в списание „Сборище на трубадури“, негов духовен и професионален наставник.