Париш отвори залепналите си от прах и пот очи и бавно надигна глава. Беше
паднал по корем на бойното поле след силен удар в главата и това бе последното, което
помнеше. Предпазливо се огледа и чак когато видя, че наоколо няма никой освен
няколко гарвана, които го гледаха със зле прикрит интерес, той се изправи бавно.
Залязващото слънце блесна неприятно в очите му и той вдигна ръка над тях. После се
наведе да вземе копието, което лежеше безучастно на земята, и бавно пое на
югоизток, където трябваше да е станът на троянските войски.