ЛИЧНОСТИ: Михаел К. Иволайт

0

Илюстрация към ЛИЧНОСТИ: Михаел К. Иволайт


 

Михаел К. Иволайт

 

Ако немската фантастична машина на 21-ви век е електромобил с независими двигатели на всяко колело, то един от тези двигатели обезателно се казва Михаел К. Иволайт – автор, преводач, редактор, издател.

От общо 30-на написани негови авторски разкази между 2002 и 2013 година негови творби печелят 4 пъти Немската награда за научна фантастика и 2 пъти Наградата „Курд Ласвиц“. Негова лична заслуга са и немските преводи на Иън Банкс, Кори Доктороу и Дейвид Уингроув. Достатъчно ли е това? За него явно не. Вниманието на феновете привлича и странното е на пръв поглед съвпадение, че преди да спечелят каквото и да е, лауреатите на най-големите награди за фантастика в Германия подозрително често са излизали в едно и също списание. Кой подбира авторите и произведенията им така, че всеки път да публикува само най-доброто? Какво е това специално издание? Е, списанието се казва „Нова“, а издател му е… Михаел К. Иволайт. С безспорната му помощ там изгрява и се утвърждава голяма част от поколението млади немски фантасти като Уве Пост, Михаел Марак, Арно Беренд, Матиас Фалке, Франк Хебен, Ралф Дьоге. Правят се аудио версии на част от разказите, превеждат се на английски, за да се популяризират по-лесно и удобно.

В англоезичната версия на списанието, наречена Internova, намират място къси разкази от цял свят, като българското присъствие там е с историята на Христо Пощаков „Силата на молбата“.

Винаги активен сред фендъма, във форумите и конвентите, никога неоставил неотговорени въпроси, Михаел К. Иволайт, съдържателят на люпилнята за таланти списание „Нова“, през 2012 намери време и издаде самостоятелен сборник, в който са поместени някои от най-успешните му разкази – едноименният „Пътища в светлината“, „Не ме е страх от липсата на късмет“, „Време на Планк“, „Тържеството по случай смъртта ми“. Ограниченията в темите са му непознати и там ще прочетете еднакво задълбочени текстове, както за ускорители, квантови аномалии и Пастирските луни на Юпитер, така и за прогностика на близкото бъдеще на човешките общества, за дизайнерските промени в климата или за по-филосфски категории като доброволно пожеланата смърт сред хора, които имат безсмъртието за даденост, пък макар и на висока цена.

Именитият фантаст Франк Хауболд коментира, че разказите на Михаел К. Иволайт освен с брилянтен стил се отличават и с това, че ни потапят във време, което не е никак далеч от настоящето. А колегата му Франк Хебен добавя, че ние като читатели доброволно никога не бихме посмели да живеем в такова време, чийто архитект е бил Иволайт.

Стоян Христов

 

Корица на Die Letzten Tage der Ewigkeit: Science Fiction, Михаел К. Иволайт

Die Letzten Tage der Ewigkeit: Science Fiction, Михаел К. Иволайт

 

Коментари

коментара