Какво се очаква от нас, от Тед Чианг (разказ)

2

Илюстрация към Какво се очаква от нас, от Тед Чианг (разказ)

Редактор на рубриката „Преводен разказ“: Владимир Полеганов. Оригинално изображение за илюстрацията: Push the Button, от M D (CC: BY-NC).

 

Какво се очаква от нас

Труден избор…

от Тед Чианг

Предупреждение! Моля, прочетете внимателно.

Сигурно все някога сте виждали Предиктор, по света вече има продадени милиони. За тези, които не са го виждали, то е малко устройство, прилича на дистанционно за кола. На него има само един бутон и голям зелен светодиод. Когато натиснете бутона, диодът светва. И по-точно – светлината се появява една секунда преди да натиснете бутона.

Повечето хора казват, че когато са го пробвали за пръв път, са се чувствали, все едно играят някаква шантава, супер лесна игра, в която целта е да натиснеш бутона след като видиш премигването. Но ако решиш да нарушиш правилата, установяваш, че не можеш. Ако се опиташ да натиснеш бутона, без да си видял светлината, тя моментално се появява и без значение колко бързо натискаш бутона, никога не успяваш да го направиш, преди да е минала секунда. Ако чакаш премигването с идеята после да се въздържиш от натискане на бутона, диодът така и не светва. Без значение какво правиш, светването винаги предшества натискането на бутона. Няма как да преметнете Предиктора.

Сърцето на всеки Предиктор е платка с отрицателна времезакъснителна верига – тя изпраща сигнал назад във времето. Всички последици от тази технология ще се изяснят по-късно, когато бъдат постигнати отрицателни закъснения по-големи от секунда, но предупреждението не е за това. Проблемът, който сега е на дневен ред, е, че Предикторите демонстрират, че няма такова нещо като свободна воля.

Винаги е имало аргументи, показващи, че свободната воля е илюзия, някои от тях подкрепени от физиката, а други – от чистата логика. Повечето хора се съгласяват, че тези аргументи са необорими, но всъщност никой никога не ги приема напълно. Мисълта, че имаш свободна воля, е толкова привлекателна, че надделява над всички аргументи. Нужна е демонстрация и Предикторът предлага тъкмо това.

Обикновено човек си играе с Предиктора няколко дни, показва го на приятелите си, опитва различни начини да преметне устройството. Може и скоро да загубите интерес към него, но със сигурност няма да забравите какво означава то – през следващите седмици последиците от неизбежното бъдеще покълват в съзнанието. Някои хора, когато осъзнаят, че изборът им няма никакво значение, спират и отказват да взимат каквито и да е решения. Като легион от бартълбовци1 те вече не предприемат каквито и да е спонтанни действия. Около една трета от тези, които си играят с Предиктори, се налага да бъдат хоспитализирани, понеже отказват да се хранят. Крайната фаза е акинетичен мутизъм, нещо като будна кома. Проследяват движещи се обекти с поглед и от време на време си сменят положението, но нищо повече. Могат да се движат, но нямат мотивация.

Преди хората да започнат да си играят с Предикторите, акинетичният мутизъм беше голяма рядкост, обикновено в резултат от травма на предния цингуларен кортекс на мозъка. Сега е плъзнал като когнитивна чума. Хората отдавна опитват да си представят мисълта, която може да убие мислещия, било като някакъв неизразим лъвкрафтски2 ужас, било като изречение от Гьодел3, което разбива системата на човешката логика. Оказа се обаче, че ние отдавна познаваме мисълта, която ни обезврежда така ефикасно: идеята, че свободната воля не съществува. Не е опасна, докато не повярвате.

Лекарите опитаха да говорят с пациентите, докато те все още отговаряха. И досега сме живели щастлив, активен живот, твърдяха те, и то без да имаме повече свободна воля. Защо сега да е различно? „Никое от действията ти от миналия месец не е било извършено с повече свободна воля от това, което ще предприемеш днес“, ще каже лекарят. „Можеш да продължиш да си живееш така.“ На което пациентите неизменно отговарят: „Само че сега знам.“ А при някои от тях това е и последното, което казват.

Някой може да реши, че самият факт, че Предикторът причинява такава промяна в поведението, означава, че ние имаме свободна воля. Никоя изкуствена система не може да бъде обезкуражена – само свободно мислещата. Фактът, че някои хора изпадат в акинетичен мутизъм, а други не, само потвърждава важността на това какъв избор правиш.

За съжаление логиката на такива разсъждения е погрешна: всяка форма на поведение е съвместима с детерминизма. Една динамична система би могла да попадне във фокуса на областта на привличане и да стигне до конкретна неподвижна точка, докато друга да се разпилее в хаоса на безкрая, но и двете са напълно детерминистични.

Излъчвам това предупреждение към теб от около година напред в твоето бъдеще: това е първото дълго съобщение, получено след като започнаха да използват схеми с отрицателно закъснение в мегасекундния обхват за изработването на комуникационни устройства. Ще последват и други съобщения, които касаят други теми. Съобщението ми до теб е следното: престори се, че имаш свободна воля. Жизнено важно е да се държиш така, сякаш решенията ти имат значение, дори и да си наясно, че нямат. Реалността не е важна: важно е в какво вярваш, а вярата ти в тази лъжа е единственият начин да избегнеш будната кома. Сега цивилизацията зависи от самозаблудата. Може би винаги е било така.

И все пак знам добре – точно защото свободната воля е илюзия, – че е предопределено кой ще изпадне в акинетичен мутизъм и кой не. И че не може да се направи нищо по въпроса – не можеш да избереш какъв ефект да има Предикторът върху теб. Някои от вас ще умрат, някои – не, и изпращането на това мое предупреждение няма да промени съотношението между тях. Тогава защо го правя?

Защото нямам друг избор.

 

Превод от английски: Стоян Христов, 2013

 

 

1 „Бартълби писарят“ е новела от Хърман Мелвил, в която главният герой предпочита да отказва, вместо да върши, възложената му работа – Бел. пр.
2 Хауърд Лъвкрафт – американски писател на хорър и фантастика – Бел. пр.
3 Курт Гьодел – австрийски логик, математик и философ – Бел. пр.

 

Снимка на Тед ЧиангТед Чианг (姜峯楠) е американски писател на научна фантастика. Към момента прозата на писателя е спечелила впечатляваща поредица от награди. 4 награди „Небюла“, 3 награди „Хюго“, 3 награди „Локус“, една награда „Джон Кембъл“. Сборникът му Stories of Your Life and Others (Tor, 2002) печели награда „Локус“. Тед Чианг е роден в Порт Джеферсън, Ню Йорк. Работи в софтуерната индустрия и понастоящем живее в Белвю, близо до Сиатъл, Вашингтон. Възпитаник на писателската работилница за творческо писане „Кларион“ (1989). Разказът „What’s Expected of Us“ се публикува за пръв път на английски в Nature, бр. 436, 7 юли 2005 г.

 

Коментари

коментара

2 КОМЕНТАРИ

  1. Госпожи и господа,
    Позволих си да поставя връзка (линк) към разказа на Тед Чианг на страниците на моя сайт „Изток на запад“. Предполагам, че това не противоречи на правилата на електронното Ви издание, но ако е така, незабавно ще го премахна.
    Най-хубави пожелания,
    Shi-jian

    http://iztoknazapad.com/?page_id=168

Comments are closed.