SF Signal публикува списъка с носителите на наградите „Небюла“ за 2010 год., обявени на 21 май тази година. Сред победителите виждаме и името на Кидж Джонсън, чийто награден разказ в категорията „Къс разказ“ съществува и в превод на български благодарение на любезното разрешение на авторката. Откъс от превода и линк към пълния текст по-долу. Следва списъкът с наградените:
Носители на награда „Небюла“ 2010 [някои от заглавията на български са информативни]:
Роман:
- „Затъмнение/Всичко е ясно (Blackout/All Clear) от Кони Уилис (Spectra)
Новела:
- „Дамата, която късаше червени цветя под прозореца на кралицата“ (The Lady Who Plucked Red Flowers beneath the Queen’s Window) от Рейчъл Суирски (Subterranean Magazine Summer ’10)
Повест:
- „Левиатанът, що си сътворил“ (That Leviathan, Whom Thou Hast Made) от Ерик Джеймс Стоун (Analog Science Fiction and Fact 9/10)
Къс разказ: [поделят първо място]
- „Кончета“ (Ponies) от Кидж Джонсън (Tor.com 1/17/10)
- „Колко интересно: мъничък човек“ (How Interesting: A Tiny Man) от Харлан Елисън (Realms of Fantasy 2/10)
Други награди, раздадени през уикенда:
- Наградата „Андре Нортън“, признание за изключителни постижения в научната фантастика и фентъзи в литературата за деца и юноши, се присъжда на: „Ще облека полунощ“ (I Shall Wear Midnight) от Тери Пратчет (Gollancz; Harper)
- Награда „Рей Бредбъри“ за изключителни постижения в драматизация: „Генезис“ (Inception), режисьор и сценарист Кристофър Нолан (Warner)
- Награда „Солстис“: Алис Шелдън (псевдоним на Джеймс Типтрий – младши); Майкъл Уелан
- Награда за заслуги към Американската асоциация на писателите фантасти (SFWA): Джон Джонстън III
Откъс от наградения разказ „Кончета“ от Кидж Джонсън:
Поканата е стилизирана в западни мотиви. По краищата й има нарисувани момиченца с каубойски шапки, преследващи табун от диви понита. Кончетата са не по-високи от момиченцата, ярки като пеперуди дебеланковци с къси, заоблени рогове на челата и малки пухкави крилца. В дъното на картичката току-що заловени понита се въртят в кръг из ограждение. Момиченцата са заловили с ласата си едно розово-бяло пони. Очите и устата му са се превърнали в изненадани букви О. Над главата му има удивителна.
Момиченцата режат рогчето на понито със закривени ножове. Крилата му вече са отрязани и хвърлени върху купчината други до ограждението.
Вие и Вашето Пони … [тук името на Съни е изписано с удебелени букви] … сте поканени на празненство по случай изрязване на понита с ДругитеМомиченца! Ако Ви харесаме и ако Понито Ви се представи добре, ще Ви позволим да си играете с нас.
Съни казва:
– Нямам търпение да си намеря приятели! – Тя чете поканата през рамото на Барбара, а дъхът й с аромат на розова вода повява косата на момиченцето. Двете са в задния двор, недалеч от розовата конюшня на Съни.
Барбара казва:
– Решила ли си вече какво искаш да запазиш?
Съни подскача, а малките й крилца се сливат трепкащо, после прави един лупинг и увисва във въздуха с прибрани под себе си крака:
– Ох, умението да говоря, без всякакво съмнение! Да можеш да летиш е страхотно, но говоренето е далеч по-хубаво! – Тя се спуска на тревата. – Нямам представа защо което и да е пони би запазило рогчето си! Ами че то не служи за нищо!
Така е било винаги, още откакто съществуват понита. Всички понита имат крилца. Всички понита имат рогчета. Всички понита умеят да говорят. И най-сетне, всички понита ходят на празненства по случай изрязване и се прощават с две от трите, защото именно това се очаква от едно момиченце, ако иска да си играе с ДругитеМомиченца. Барбара все още не е виждала пони, което да е запазило рогчето или крилата си след такова празненство. […]