Сдобих се с книгата след като прочетох позитивното ревю в Книголандия (както и това на Бла), а и пък никога не бях чел роман, в който главни действащи лица са зомбита.

Няколко думи за автора. Както пише на задната корица, Мериън е прекарал целия си живот в района на Сиатъл и се е занимавал с инсталиране на топлопроводи, охраняване на електроцентрали, доставяне на смъртни легла за пациенти на приюти (хм, последното някак обяснява тематиката на произведението) и други подобни дейности. Връзвал е някак двата края. Не е ходил в колеж и няма никакви спечелени награди.

Впечатляваща визитка, нали? :)) Показва ни, че за всеки има място под слънцето, стига да преследва мечтите си. Може и да не е завършил колеж, но се е справил много по-добре от колегите си професионалисти.

Мериън има и блог. А зомби-маниак като Саймън Пег е останал възхитен от дебютния роман на американеца. Айзък не е изпълнил творбата с много събития: момче, превърнало се в зомби, открива че изпитва някакви странни чувства към живо момиче. Дали тези чувства ще го върнат обратно към живота? Къде е границата между живота и смъртта, и каква е разликата?

Ето ви и един цитат, който ясно ще ви разкрие посланието на „Топли тела“ (колкото и наивно да звучи):

„Усмихваме се, защото така ние спасяваме света. Няма да позволим Земята да се превърне в гробница, в масов гроб, въртящ се около оста си в пространството. Ще плачем и ще кървим и ще желаем, и ще обичаме. Ще излекуваме смъртта. Ние ще сме този лек. Защото го искаме.“

След като прочетох романа, имах нещастието да вечерям наденица, която на фона на още пресните ми спомени от книгата имаше вкус на подметка за обувки. Запитах се дали се различаваме от зомбитата и от първичните им инстинкти – менюто ни е пълно с плът, болка и кръв, ядем автоматично, серем и ходим на работа. Това се повтаря всеки ден. Празнотите между тези дейности запълваме с чувства, а от тях зависи дали наистина живеем. Без тях сме наистина като зомбита.

Макар и да не е кой знае какво, „Топли тела“ ми хареса. Може би има много слабости, но е написана добре, чете се лесно и напълно изпълнява целта си.