Тъжна е съдбата на някои книжки. Бях отишъл да си изхвърля боклука, когато видях един кашон с книги до кофата. Разбира се, до тях се бе натътрил клошар, който вероятно пресмяташе колко левчета ще изкара от вторични суровини, с които да закърпи бюджета за следващата седмица. Случайно ми се мярна едно книжле с дебели бели корици, а на него с големи букви бе написано „Александър Беляев“. След кратките бизнес-преговори с клошара се разделих с 2 лева и си взех книгата, заедно с още една – „Физиците продължават да се шегуват“. Ей на това му викам bookлук :D

Тъжна е съдбата и на някои автори. Александър Беляев, един от пионерите на руската фантастика, не е имал лек живот. Сестра му и брат му умират трагично още докато е малък, а като единствен син на православен свещеник е пратен да учи за поп в семинарията. За радост там Беляев не само става атеист, но започва да поема лека-полека към творческа дейност. Разболява се от туберкулоза, успява да я преодолее, след което написва първия си разказ, по-късно издаден и като роман – „Главата на професор Доуел“. Именно него прочетох първо.

„Главата на професор Доуел“, както и всички останали произведения на Беляев, могат да бъдат сметнати като наивни и outdated, но не може да се отрече, че руснакът умее да разказва приятно и че има невероятно развито за времето си въображение.

От всички неща на Беляев, които прочетох, най ми хареса „Хойти Тойти“ – един от разказите за професор Вагнер. Професорът успява да направи трансплантация на човешки мозък в главата на слон, чийто прякор е Хойти Тойти. Мозъкът е на Ринг, трагично загинал асистент, чиято история е разгледана в друг разказ – „Амба“. Интересна е историята на слона, т.е. на Ринг, която разказва докато е бил в джунглата. Много скоро той осъзнава, че най-големите му врагове не са леопардът или лъвът, а безпощадните бракониери и пигмеи. Доста са трогателни и описанията на жестокия начин, по който са избивани слоновете. Човек да се пита кои са истинските зверове.

Да се върнем към основното – „Главата на професор Доуел“. Сюжетът е подобен на предните разкази. Професорите Доуел и Керн работят върху проект, в който успяват да запазят главите на пресни мъртъвци и да ги съживят. Керн обаче решава да обере славата за себе си и отравя Доуел, като запазва главата му, изнудвайки го за информация. Керн наема медицинската сестра Мари Лоран, която научава истината и решава да вземе нещата в свои ръце. Появяват се още две глави на мъж и жена, чийто живот иронично е зависим от телата им… Накрая завършва с отворен финал.

Всеки би забелязал сходството на голяма част от прозата на Беляев – съживяване на хора и опитите им за оцеляване. Така е и в „Човекът-амфибия“, където е направена животоспасяваща операция на момче, което обаче го задължава да живее във вода. Авторът често се е сблъсквал със смъртта и вероятно това е дало отражение върху творчеството му. Той губи както братята и сестрите си, така и невръстната си дъщеря. Беляев умира от глад по време на нацистката окупация през 1942г.

Накратко: произведенията на Беляев са кратки, опростени, но пък са много идейни и чудесни за вечерно четене :)