Книги

Александър Беляев – Главата на професор Доуел (Lammoth)

"Главата на професор Доуел" от Александър БеляевТъжна е съдбата на някои книжки. Бях отишъл да си изхвърля боклука, когато видях един кашон с книги до кофата. Разбира се, до тях се бе натътрил клошар, който вероятно пресмяташе колко левчета ще изкара от вторични суровини, с които да закърпи бюджета за следващата седмица. Случайно ми се мярна едно книжле с дебели бели корици, а на него с големи букви бе написано „Александър Беляев“. След кратките бизнес-преговори с клошара се разделих с 2 лева и си взех книгата, заедно с още една – „Физиците продължават да се шегуват“. Ей на това му викам bookлук :D

Тъжна е съдбата и на някои автори. Александър Беляев, един от пионерите на руската фантастика, не е имал лек живот. Сестра му и брат му умират трагично още докато е малък, а като единствен син на православен свещеник е пратен да учи за поп в семинарията. За радост там Беляев не само става атеист, но започва да поема лека-полека към творческа дейност. Разболява се от туберкулоза, успява да я преодолее, след което написва първия си разказ, по-късно издаден и като роман – „Главата на професор Доуел“. Именно него прочетох първо.

„Главата на професор Доуел“, както и всички останали произведения на Беляев, могат да бъдат сметнати като наивни и outdated, но не може да се отрече, че руснакът умее да разказва приятно и че има невероятно развито за времето си въображение.

От всички неща на Беляев, които прочетох, най ми хареса „Хойти Тойти“ – един от разказите за професор Вагнер. Професорът успява да направи трансплантация на човешки мозък в главата на слон, чийто прякор е Хойти Тойти. Мозъкът е на Ринг, трагично загинал асистент, чиято история е разгледана в друг разказ – „Амба“. Интересна е историята на слона, т.е. на Ринг, която разказва докато е бил в джунглата. Много скоро той осъзнава, че най-големите му врагове не са леопардът или лъвът, а безпощадните бракониери и пигмеи. Доста са трогателни и описанията на жестокия начин, по който са избивани слоновете. Човек да се пита кои са истинските зверове.

Да се върнем към основното – „Главата на професор Доуел“. Сюжетът е подобен на предните разкази. Професорите Доуел и Керн работят върху проект, в който успяват да запазят главите на пресни мъртъвци и да ги съживят. Керн обаче решава да обере славата за себе си и отравя Доуел, като запазва главата му, изнудвайки го за информация. Керн наема медицинската сестра Мари Лоран, която научава истината и решава да вземе нещата в свои ръце. Появяват се още две глави на мъж и жена, чийто живот иронично е зависим от телата им… Накрая завършва с отворен финал.

Всеки би забелязал сходството на голяма част от прозата на Беляев – съживяване на хора и опитите им за оцеляване. Така е и в „Човекът-амфибия“, където е направена животоспасяваща операция на момче, което обаче го задължава да живее във вода. Авторът често се е сблъсквал със смъртта и вероятно това е дало отражение върху творчеството му. Той губи както братята и сестрите си, така и невръстната си дъщеря. Беляев умира от глад по време на нацистката окупация през 1942г.

Накратко: произведенията на Беляев са кратки, опростени, но пък са много идейни и чудесни за вечерно четене :)

Един коментар по “Александър Беляев – Главата на професор Доуел (Lammoth)

  1.     Книгата с която заспивах беше ‘Ариел’. Левитвция, телепатия, телепор-тация са неща които Беляев е прозрял в своето творчество. Убедена съм,  предстои в даден етап човечеството да притежава тези умения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.