Васил Велчев – Лейзи е преводачът, радващ ни с изключително добрите преводи на „различните“ автори от славянски произход, разнообразяващи хегемонията на англоговорящите вселено-творци. А също и част от проекта, който сме взели присърце няколко мултизаети, хиперактивни и суперкнигохолически настроени личности, наречен Трубадурите. Ето и няколко негови лични размисли и страсти върху преводачеството, книгите и книгоиздаването в България:

Ана:

Лукяненко, Сапковски, Глуховски, Стругацки… Пропускам ли някой важен автор, по който си работил и държиш да се спомене? Откъде е този интерес към различните езици и как се стига от славянската лингвистика до фантастичните преводи? Имаш ли преводи, които предстоят да бъдат издадени?

Васил:

Държа много и на преводите си от английски, още повече че съм превеждал някои от най-любимите си автори като Робърт Хайнлайн и Филип Дик.

Интересът към езиците, сами по себе си, го има едва в последните години, а навремето всичко започна заради фантастиката. В ученическите си години езиците изобщо не ми вървяха, но започнах да чета на руски братя Стругацки и руските преводи на западна фантастика, след това се захванах с английския, за да чета Хайнлайн, Саймък и Дик в оригинал, а когато преди 6-7 години реших да уча полски, беше заради Лем, Сапковски и други интересни полски автори от новото поколение. Впоследствие се захванах да уча славянска филология с полски език и постепенно полският започна да играе все по-голяма роля в интересите ми.

Любопитно е, че навремето една година изучавах интензивно немски – също заради фантастиката; тогава в кабелната телевизия имаше много немски канали, по които вървяха различните сериали „Стар Трек“, както и „Вавилон 5“. В онези години нямаше други възможности да се гледат тези сериали, така че в края на краищата успях да изгледам много техни епизоди на немски. Засега не съм превеждал фантастика или фентъзи от немски, но кой знае, може би някой ден… Набелязал съм си някои интересни книги :)

Да, имам готови преводи, които предстоят да бъдат издадени, но ще ги запазя в тайна – възприел съм като принцип да не споделям издателски планове, преди самите издателства да са ги обявили.

Ана:

Кои са авторите, които бих искал да бъдат издадени в България? Русия е един огромен пазар с много автори – защо родните издатели толкова рядко пробват някой неамерикански автор? Има ли според теб и автори, чието издаване е било излишно на пазара?

Васил:

Разбира се, бих искал да видя на български неиздадените книги на някои от любимите си автори – Хайнлайн, Дик, Лем… Някои от най-големите класики във фантастиката, като Dhalgren на Дилейни или Dying Inside на Силвърбърг все още не са излизали на български. Ако си говорим за съвременните актуални автори, може би най-големият пропуск е, че още нямаме на роден език поредицата за Културата на Йеин Бенкс. А ако става въпрос специално за фентъзито, понеже знам, че този въпрос те интересува най-много: от класическите автори – Стивън Доналдсън, а от по-новите – Даниел Ейбрахам. Естествено, има много нови руски и полски автори, които също заслужават да излязат на български.

Най-много и най-качествена фантастика и фентъзи в момента се издава в англоезичните страни – нормално е да преобладава издаването на подобни автори. За авторите от останалите страни няма достатъчно информация, и на повечето издатели не им се иска да рискуват. Виждаме обаче, че през последните години има доста изключения от този принцип, особено за авторите, добили международна известност. Доколкото знам, тази тенденция ще продължи и занапред.

Да, мисля, че има много автори, чието издаване е излишно. Според мен правилният подход е първо да се издават образците в цялото поджанрово многообразие на фантастиката, вместо да се задълбава прекалено в някои модерни поджанрове, като се стига до доста некачествени автори.

Ана:

Има ли някои не особено известни славянски автори, които си чел и би превел с удоволствие? Знаеш ли някое известно балканско фентъзи или фантастично заглавие, което е популярно в родината си най-вече, но заслужава и по-международна слава? От къде бих могла примерно да се ориентирам за настоящите полски фентъзи автори или руските фантасти, които са актуални към момента?

Васил:

Общо взето полските и руските автори, които чета и бих искал да превеждам, са доста популярни в родните си страни, но тук нямат особена известност, затова ще изброя няколко:

В Русия най-вече Андрей Лазарчук и Олег Дивов – двамата имат по няколко романа, които са ми сред любимите. От авторите от по-новото поколение особено ми харесва Олга Онойко.

В Полша: от епохата отпреди 30-40 години – Януш Зайдел (познат у нас с романа „Цилиндърът на Ван Троф“, но има и други добри романи). От съвременните автори – Яцек Дукай. От съвременните автори на фентъзи – Феликс Крес.

За съжаление не познавам добре фантастиката на другите балкански страни.

Местата, откъдето може да се почерпи най-пълна информация за руската и полската фантастика, са съответно: http://www.fantlab.ru/ и http://fantasta.pl/ – сайтове с много богата информация, с рецензиии на книги, с много посещавани форуми и т. н. Иска ми се и ние да си имахме някакъв такъв български сайт.

Човек може да се ориентира за това кои са най-актуалните руски и полски автори и по ежегодните награди, давани от фендъма за най-добрите произведения на годината. В Полша е по-лесно, защото наградата е една-единствена – на името на Януш Зайдел, когото споменах по-горе (Nagroda im. Janusza A. Zajdla). Дава се ежегодно, на всеки Полкон, в две категории: за роман и за къса форма. В Русия наградите са много повече, но най-авторитетна е наградата, давана на Роскон (Премия „РосКон“). Доста престижни са и наградите, давани на конвентите „Звезден мост“ и „Интерпрескон“.

Ана:

Преводачите имат ли някакво влияние върху издателската политика – в смисъл, ако по време на превода на даден текст преводачът открие, че произведението не е добро и не може да се представи по достоен начин, може ли да промени решението за издаване на дадена книга? Докъде се простира силата на мнението на екипа по работата на една книга?

Васил:

Преводачите понякога имат влияние върху издателската политика като експерти, до които издателят се допитва при планиране на следващите книги за издаване, но едва ли може да се повлияе, след като вече се работи по превода на дадена книга. Тогава вече е прекалено късно да се направи каквото и да е, а и не би следвало едва в този момент да се разбира, че една книга не става – всяка книга, влязла в издателските планове, трябва да е проучена предварително. Ако все пак попадне в подобна ситуация, преводачът, разбира се, е редно да си каже мнението на издателя, но и да е готов да си довърши професионално работата.

Ана:

Как се работи по книга, която не допада на преводача като стил, език или като възгледи на автора? Докъде стига авторството на преводача – уместно ли е да се редактира даден текст, като се премахват пасажи или добавят други, или пренаписват цели глави от една история, в името на по-добрия краен продукт? Може ли един преводач да направи от един хубав начален текст лош краен резултат, или обратното – лош автор да се превърне в бестселър само заради превода?

Васил:

Върху такава книга се работи професионално и без емоции – целта на преводача е да предаде максимално точно съдържанието на оригинала. Даден текст е абсолютно неуместно да се редактира по горепосочения начин – не бива да се стига по-далеч от изглаждане тук-там на грапавините на текста. Разбира се, съществува понятието авторизиран превод и школи, които смятат, че преводачът може да се намесва както си иска и дори да става съавтор, но моето мнение е, че когато си купува една книга, читателят се интересува от творчеството на автора X, а не от това на преводача Y, да не говорим, че някои от читателите може да правят литературоведско изследване върху книгата и в този случай подобни волности на преводача са направо престъпни. Преводачът не бива да се стреми да блесне, а да остане колкото се може по-незабележим.

Предполагам, че една слаба книга може да стане по-добра след намесата на добър преводач, но кому е нужно изобщо да се превеждат такива книги? Не е ли по-добре издателят да инвестира в авторска книга на дадения преводач, щом е толкова добър писател?

Ана:

Какво е нужно, за да се стане преводач – само любовта към книгите и познание по даден език ли са нужни, или още нещо? Преводачеството призвание или просто професия е? Може ли човек да се издържа в България чрез работа по книги само, или е просто допълнение към обичайните, макар и малко скучни ежедневни работи?

Васил:

Разбира се, любовта към книгите и познаването на езика на оригинала са необходими условия, но преводачът трябва най-вече да владее родния си език, както и да познава културния контекст на превежданата творба. Литературните произведения са пълни с отпратки към културата на дадената страна, както и с интертекстуални връзки към други произведения. Не може да се превежда фантастика и фентъзи, без да се познават други произведения на даден автор, които имат връзка с превеждания текст. Лично аз в своята практика съм получавал най-много благодарности именно за бележките под линия.

Не мога да говоря за други преводачи на художествена литература, но аз от доста години успявам да се издържам само от преводи на книги.

Ана:

Какво е мнението ти за българските автори – има ли някои, които реално заслужават да бъдат преведени на чужди езици и издадени извън пределите на страната ни? Смяташ ли, че авторите сами трябва да подготвят преводите си, ако са в състояние да го направят, или външните преводачи биха могли да играят ролята и на редактори? Като заговорихме за редактори – какви са редакторите в България? По филмите редакторът може да промени целия текст от начало до край, а тук сякаш редакторите служат само за да добавят запетайки? Каква е реално ролята на редактора и коректора за крайния резултат на една преводна книга?

Васил:

Има много български автори, които харесвам и заслужават да бъдат преведени на чужди езици, но съм скептично настроен, че в наши дни може да се пробие успешно в чужбина, особено при последните тенденции на литературните пазари.

Разбира се, ако могат да подготвят добре преводите си, авторите е добре да ги направят сами, най-малкото да спестят средства, но ако не владеят чуждия език на ниво носител на езика, по-добре да оставят тази работа за преводач. Още повече, че човек дори и да знае някой език, не може да преведе книгата си на всички езици на света.

Относно редакторите в България – аз имам добри впечатления от редакторите, с които съм работил. Разбира се, редакторът трябва да е готов да се намесва много радикално в текста, когато това е наложително. Но дори и да се налага само минималната им намеса, редакторът и коректорът са задължителни, за да стане преводната книга завършен продукт.

Ана:

Какво му липсва на българското книгоиздаване в момента – по-добър подбор на заглавия, по-различна рекламна политика, повече държавни субсидии…? Какво е мнението ти за малки амбициозни издателства, искащи да работят само с фентъзи и фантастични заглавия – имат ли шанс в момента? В последните години се „погребаха“ много издателства работещи в жанра Къде според теб е причината, като човек, който поназнайва кухнята на нещата?

Васил:

Българското книгоиздаване винаги е било в по-неизгодна позиция в сравнение с по-големите нации заради малкия ни пазар. В момента текат процеси, които свиват пазара още повече – намалена покупателна способност, както и намалено желание за купуване на нови книги заради електронните четци и изобилието от достъпна безплатна литература. Същото се усеща дори и на по-големи пазари като руския, да не говорим за у нас.

От друга страна напоследък като че ли подборът на заглавия е по-добър, отколкото преди години – при така създалите се обстоятелства издателствата просто нямат друг изход. В момента не се забелязва пренасищане с фантастика и фентъзи на пазара, така че всички активни в момента издателства имат своя шанс. В последно време някои големи разпространителски вериги имат сериозни проблеми, което се отразява предимно на по-малките издателства.

Ана:

Как според теб могат да се възпитат добри читатели и автори като Дик или Лукяненко да са толкова популярни като Букай и Коелю?

Васил:

Наистина е тъжно, че в наши дни бездарни писатели имат толкова висок статус. Единственият начин човек да спре да се възхищава на баналности е да чете колкото се може повече качествена литература.

Този проблем е особено актуален напоследък. През последните месеци преподавам български език и литература на осмокласници и впечателнията ми са, че децата сега четат много по-малко, отколкото преди години. Не че не са умни – напротив, има много будни сред тях. Просто настъплението на интернет и новите видове изкуства измества фокуса в други посоки. Мисля, че взаимодействието с други видове изкуство е от полза за увеличаването на интереса към четенето – например правенето на филми и игри по качествени литературни произведения. И разбира се, трябва много да се говори за книги. Както винаги по-рано, и сега има нужда от просветители.

 

Не пропускайте и следващите две интервюта на Ана Хелс с известни български преводачи в предстоящия 6 брой на сп. „Сборище на трубадури“ от 9 април 2012.