Белгариад е една от онази странни поредици, които или обожаваш и се кълнеш в тях, размахвайки тенекиено копие в опит да защитиш честта и топките на любимия си автор, или така те вдъхновява да плюеш токсични течности и увързолваш в думи физическия хорър, изпитван от крехката ти читателска психика, че си готов да нанесеш критично тежки удари с обемист тъп предмет върху всички предци на набедения за унищожител на мозъчни клетки прехвален драскач. Учудващо или не, аз по-скоро съм от първия вид, макар че недостатъците на Белгариада нежно пробождат очните ми орбити с тихички писъци.

Клишираната история за сирака – магьосник, който вдига левъл на всяка втора страница, тръгнал към покоряване на върхове и унищожаване на голямото зло в компанията на избрани РПГ-стандарти за барбериън, сорсърес, уизърд, роуг, друид и дамсел ин дистрес, вече сме я чели и ще я четем дорде свят светува и много след това. Естествено допълнение към приказността е, че младежът ни е девствен до корените на светлите си косици, но получаваме намеци, че в първата си брачна нощ премита пода в страстен танц с 16 годишната си унищожително красива благородна съпруга. Нали, и после дай да говорим за достоверност на повествованието. Големият ни МНОГО ЛОШ принципно е ядосан на света най-вече щото е лека вариация на Фантома от операта, но бива реално покосен за некви си минутки от горе-долу еднометрова пръчка със светеща топка на върха, която е, ъф корс, хилядолетен артефакт от Голямото Добрутро, дето може да помете дребното феодално святче на Едингс за около двайсетина секунди и половина, но може да се пипа само от нашия героичен пиклив мъжага и едно още по-пикливо аутистично полубогче. Ами това е общо взето историята.

Имаме и една Нинив уона-би, която въпреки че е на къмто седем хилядолетия, се държи като напращяла тийнейжърка в цикъл. Е, и аз да се боря с мъките на цикъла във времена, когато тампоните и превръзките са еднакво често срещани като торпедата и космическите кораби, и аз щях да съм лекинко изнервена и да мятам огнени кълба по всеки неутробен. Женските герои са амбициозни кифли, мъжките – претенциозни войнолюбци. Нищо ново за нищо ново. Помотават се и към десетина хипер-богчета с неясен произход – единият е поухажвал Вселената в най-непосредствения смисъл на думата и се родили останалите. Ъм, точно така, легенди и атавистични притчи – нъцки. Най-великите магьосници са естествено белобради подобия на Гандалфски Мерлин, с проблеми в общуването, склонност към алкохолизъм и дребни кражби, но иначе минават за пичове. Мисля, че имаше и една вещица със съвпад между активизиран биологичен часовник и многовековен климактериум, една змийска мацка, владееща може би най-свежото общество на отровители и наемни убийци в света, обличащи се като нещо средно между Азис и Мерлин Менсън, и шепа феминизиращи се царкини, оправяйки бъркотията на мъжете си по най-политически и социално коректния метод евър. Китка.

И какво, по дяволите, ще се запитате, съм харесала на тази очеизвадна абоминация на качествено фентъзи, предназначено, обективно погледнато, за първокласници по дух и интелект? Просто е. Усещането за чистота на света, за радикална правилност, неутолима надежда и реалистична справедливост. Липсват ли ви в новите модерни фентъзита? На мен много. Изпитвам детски кеф от супергероите, които се научават да преобръщат светове благодарение на уникалните си вродени способности, дето са се крили в петите на мръсните им чорапи до вратата с години. Забавлявам се безпрепятсвено при минимална загуба на главни герои и положително настроени МПЦ-та, без да ми отнема часове, дорде схвана кой е сив, по-сив и по-бледо сив в безумните, достоверни, безцветни, модерни светове. И вярвам поне за времето на прочит поне мъничко повече в света и равновесието. Мисля, че е добра сделка срещу клишетата, наивността на образите и предвидимостта на сюжета. Може би съм една от малкото, които биха оценили недостатъците на една книга като положително настройващи и релаксиращи елементи, но ако съм сигурна в нещо след годините активен читателски експириънс, то е, че за всяка книга си има точно време и настроение. Подраниш ли, или още по-лошо – закъснееш ли, спасение от лошото мнение за иначе приятен текст няма.

Белгариад е идеалната книга – курорт за леко обезверени, средно депресирани и силно недоверчиви към живота тъговити четци от моя вид. Или за чисти духовно, силни сърдечно и тихи емоционално подрастващи, които се крият в банята да четат, а не да се заиграват с висящите си размножителни органи. Свят, който е създаден да не те натоварва, освен ако сърцето и очите ти не търсят опонент – тогава пак върши работа като идеалното пушечно месо за прицел на подигравки и презрение. За повече убеждаване или просто кефещо хейтене препоръчвам горещо ревютата на „Шадоуденс“ по темата – истински, забавни и оригинално киселеещи до последната думичка, и все пак не ме спасиха от срещата с Едингсовите царски клишенца. Която учудващо за целия ми вътрешен свят и тумбите алтернавни азове се оказа наистина много, много приятна. Или изкуфявам, или съм улучила идеалния момент. Може пък и вашият да ви очаква нейде там зад книжния ъгъл.

Снимки на кориците: sfbg.us.

Ана Хелс е добре познат книжен блогър и писателка. Посетете личния й сайт, „Фентъзийното място на Ана Хелс“, където ще намерите още много смели ревюта на книги и интересни подробности за нея!