Пътешествията из странния свят на Едингс продължават и в епиката за Малореа. Петте книги от поредицата следват плътно старата елегия за Белгариад по типа 10-15 години по-късно, като обясняват някои само загатнати истории от първата серия и допълват света с много повече герои и светлосенки от странния Изток, който си остава екзотичен и опасен дори и в реалмии, далеч от ежедневните ни дела.

На Дейвид и жена му не им се налага да измислят кой знае колко нови идеи, но им хрумва една гениална – че животът е обречен да се повтаря поради разделянето на вселените и едни и същи събития, макар и с различни участници, ще следват нашите герои още няколко хиляди страници, докато битието не се оправи на божествено ниво. Случките са все така предсказуеми, героите все така клиширани и едностранни, но пък симпатични, Голямото зло е все така победимо, а Голямото добро оправя всичко с минимални жертви. Очевидно Едингс си обича много героите и не ги пречуква в името на тъмни удоволствия. За тази цел винаги ще се намери някой понатъртен дракон или изплашен гролим, който да послужи за разтоварващо пушечно месо от ежедневните тъги на екипа древни авенджъри.

Тук си е пак и лекият лесновъзприемчив хумор, ежедневността на готвене на мокри съчки, превързване на спукани мазоли и подгизнало мрънкане, планирана да е приближаваща читателите на дълбокоемоционално ниво до процеса на привидно трудната постижимост на великите цели от страна на яката ни команда супергерои. А, и любовта си е тук, но морално подкрепена със сума ти сватби, дечурлига и семейни скандали тип „и най-големият цар е смотан дръвник и трябва да слуша безпрекословно дребната си неука женица с привиден потенциал за господарка на света“. Да, и странният феминизъм си е тук, втъкнат грижливо между редовете от покойната вече, активно пишеща зад гърба на мъжа си съпруга на Едингс. Всичко си е същото, и това е колкото отегчително скучно, толкова и успокояващо качествено. Няма лоши изненади, няма странни непривични обрати, няма моменти на замисляне дали да подкрепяме, или не нечия идея на отбор Добра черешка срещу Зла ягодка. Просто ние сме от по-забавния и чистичък тим, който се отдава на доброволно живуркане и бърсане на детски дупета, ровене на репи и ловене на мрени в крайселския вир, вместо да работи по планове за световно господство или вселенски магии за божественост.

Идилична пасторална картинка на почивка от великите дела по спасяване на светове и богоподобни задни части. Опасявам се, че подобни утопии в днешно време се възприемат като детски приказки и залъгалки за отвратени от света нърдове вместо като качествено и допринасящо с нещо положително за света и интелектуалното ниво литературно чудо. Истината е някъде там – Малореон е Белгариад с повече сватби и деца, но пък какво лошо има в това да попътуваш из незнайни земи с богоугодна цел, сигурен в добрия край и любовта, чакаща те в края на пътя тъй вярна и упорита, както си трябва в една добра приказка. Едингс се възприема добре от хора със светлина в сърцата и надежда в душите, останалите виждат само клишетата, повторяемостта и едностранчивостта на образите. Но пак казвам – няма нищо лошо в това да обичаш приказките, в които хубавите неща се случват на добрите хора. Действа най-малкото терапевтично, ако се откриеш спокойно и без предразсъдъци към възможно красивото.

Снимки на кориците: sfbg.us

Ана Хелс е добре познат книжен блогър и писателка. Посетете личния й сайт, „Фентъзийното място на Ана Хелс“, където ще намерите още много смели ревюта на книги и интересни подробности за нея.